Определение № 78 от 16.02.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 95/2023
- Вид
- Определение № 78
- Подписан
- 16.02.2023
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Валя Рушанова, Елена Каракашева, Красимир Шекерджиев
Цитирани разпоредби
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.199, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.178, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.350, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78 гр. София, 15.02.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валя Рушанова
Членове:
Красимир Шекерджиев
Елена Каракашева като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно частно наказателно дело № 20238003200095 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.
Образувано е по повод частни жалби, подадени от С. В. М. /вх.
№500564/26.01.2023г./ и от С. В. М. /вх.№500563/26.01.2023г./ против разпореждане от 13.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 576/2022 г. по описа на АС - София, с което на основание чл.
351, ал. 6, вр. ал.5, т.2, пр.1 от НПК са върнати касационните жалби, подадени от посочените лица против Решение №366 от 02.12.2022г., постановено по същото дело.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира подадените жалби за неоснователни и изразява становище същите да бъдат оставени без уважение, респ. – обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното:
Частните жалби
НЕОСНОВАТЕЛНИ. са допустими, но разгледани по същество са
С присъда № 5 от 24.02.2022 г. по НОХД № 319/2021 г. на ОС-Кюстендил, всеки от подсъдимите С. В. М. и С. В. М., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като са им наложени наказания, както следва:
-на С. В. М. –лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален „строг“ режим;
-на С. В. М.-лишаване от свобода за срок от осем години при първоначален „строг“ режим“.
Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят на правоприемниците на починалия граждански ищец И. А. Б. –законните му наследници Ц. И. Б. и А. И. Б. сумата от 890.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите.
Така постановената присъда е била проверена по въззивен ред от Софийски апелативен съд, който с решение №366 от 02.12.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 576/22г. по описа на съда е потвърдил същата.
1
Въззивното решение е било съобщено по реда на чл.178, ал.6 от НПК лично на всеки от подсъдимите на 09.12.2022г., видно от приложените на л.134 и л.136 от въззивното съдебно дело съобщения.За изготвянето на въззивния съдебен акт са били известени и служебните защитници на двамата подсъдими, които са получили съобщения, както следва:адв.М. Ч. –служебен защитник на подс.С. М. – на 21.12.2022г.; адв. С. Я. –служебен защитник на подс.С. М. – на 08.12.2022г.
Всеки от подсъдимите С. М. и С. М. е депозирал лична касационна жалба срещу въззивното решение, получили съответно в Затвора -Бобов Дол изх.
№672/30.12.2022г. /С. М./ и изх.№673/30.12.2022г. /С. /М./, постъпили в регистратурата на Върховен касационен съд на 09.01.2023г.Касационните жалби са били изпратени от касационната инстанция на Софийски апелативен съд за преценка по чл.350 от НПК.След извършване на такава АС –София е намерил, че коментираните касационни жалби са просрочени, тъй като са подадени след изтичането на предвидения в чл.350, ал.2 от НПК петнадесетдневен срок за обжалване на въззивното решение, поради което с разпореждане от 13.01.2023г. е върнал същите.
Именно последно посочения съдебен акт е предмет на настоящия касационнен контрол.
Твърденията и на двамата жалбоподатели, обективирани в подадените от тях частни жалби, отправени срещу разпореждането за връщане, че са били известени за изготвянето на въззивното решение на датата 16.12.2022г. се опровергават от материалите приложени към въззивното съдебно дело.От последните категорично се установява обстоятелството, че както С. М., така и С. М. са узнали за изготвения въззивен съдебен акт на датата 09.12.2022г., като именно тя е меродавна за началния момент, от който започва да тече визирания в разпоредбата на чл.350, ал.2 от НПК 15дневен срок за обжалване.При тези данни, въззивният съд правилно е констатирал недопустимост на подадените касационни жалби поради просрочието им, тъй като 15дневния срок за обжалване е изтекъл и за двамата подсъдими на датата 29.12.2022г., а жалбите са били подадени след този срок, а именно- на 30.12.2022г.
При това положение, касационните жалби и на двамата подсъдими законосъобразно са били върнати с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане.
Поради изложените по – горе съображения и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, съставът на първо наказателно отделение на Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 13.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 576/22 г. на АССофия, с което са върнати касационните жалби на С. В. М. и С. В. М. против решение №366 от 02.12.2022 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3