Решение № 6027 от 30.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38950/2025
- Вид
- Решение № 6027
- Подписан
- 30.03.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6027 гр. София, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110138950 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основаниечл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД обективно съединени искове, както следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева – частичен иск от сумата от 11 481,43 лева, представляваща главница по регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/23/777/500216 и ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева – частичен иск от сумата от 3401,04 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 25.04.2023 г. до 30.06.2025 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.01.2023 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на ************* и ************* настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ Х 1“ с рег.№ *************, който отнел предимството и не пропуснал идващият от дясно л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *************. Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на процесното ПТП, увреденият автомобил „Мерцедес“ имал валидна застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, а л.а. „БМВ Х 1“ имал застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. За настъпилото ПТП 1 бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на застрахования в ответното дружество автомобил, признал вината си. Във връзка с настъпилите от ПТП вреди в ищцовото дружество била образувана щета № 0300/23/777/500216, по която след издадена фактура на сервиза извършил ремонта, на 06.03.2023 г. била заплатена сумата от 11466,43 лева, а във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението, по преписката били направени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Ищецът поддържа още, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 11481,43 лева, но тъй като ответникът отказал плащане, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира и сторените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове, които оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. „Мерцедес“ с доводи, че представените към исковата молба полица и Общи условия не са подписани от страните по договора. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на описания в исковата молба л.а. „БМВ“ с рег.№ *************. Оспорва още и изложените в исковата молба твърдения, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача на застрахования в ответното дружество автомобил, като излага доводи, че съставения от двамата водачи двустранен констативен протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Оспорва механизма на настъпване на ПТП с доводи, че декларираните от водача на л.а. „Мерцедес“ обстоятелства не кореспондират със схемата на произшествието, отразена в протокола за ПТП, нито с мястото на ПТП-то. С оглед предходното се изразява становище, че именно водачът на л.а. „Мерцедес“ не се е съобразил с поставените пътни знаци, като е управлявал автомобила по еднопосочна улица в забранена посока. С оглед предходното, ответникът изразява становище, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, като размера на съпричиняването следва да бъде определен на 50 %. Отделно от предходното се излагат твърдения, че не всички увреждания по процесния лек автомобил „Мерцедес“ се намират в причинна връзка с процесното ПТП, като някои от тях са били причинени преди това. Предявения иск се оспорва и по размер, като се поддържа становище, че изплатената на сервиза сума за ремонт от 11 466,43 лева е прекомерно завишена и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната, както и на цената на труда по средни пазарни цени към момента на процесното събитие. Оспорва се основателността на акцесорната искова претенция, както и размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на 2 ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, както и извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 22-0300/612/5000460, Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, уведомление за щети по МПС, опис на щета, доклад по щета, фактури, приемо-предавателен протокол, регресна покана.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 09.01.2023 г., в 10:00 часа в гр.Пловдив, на ************* № 23, между превозно средство А - лек автомобил марка „БМВ Х1“ с рег.№ ************* и превозно средство Б - лек автомобил марка „Мерцедес GLA“ с рег. № *************, е настъпило ПТП. Видно от обективираното в протокола скица е, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на превозно средство А, който не е пропуснал идващият от дясно лек автомобил – превозно средсто Б. Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът на превозно средство А е признал вината си.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. С. О.
– Г.. В показанията си свидетелката разказва, че на процесната дата се движела с автомобила си по *************. На кръстовището с ************* нямала видимост, тъй като имало спрял автомобил с тъмни стъкла. Свидетелката разказва, че ************* е с еднопосочно движение и не очаквала, че от там може да излезе автомобил. В момента, в който влязла в кръстовището, настъпил сблъсък с другия автомобил марка „Мерцедес“. Извикали полиция, като пристигналите на място полицаи изразили становище, че свидетелката е виновна, тъй като не е осигурила предимство на автомобил, който се намира в дясно от нея. Според свидетелката причина за настъпване на инцидента е спрелия на кръстовището автомобил, който ограничавал видимостта.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, в чието заключение вещото лице след анализ на събраните доказателства е посочило, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „БМВ Х 1“, който е навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещият се от дясно наляво лек автомобил 3
„Мерцедес“. Вещото лице е посочило, че към 2015 г. е имало пътен знак, който е забранявал навлизането по ************* по посока на движение на лек автомобил „Мерцедес“, но през периода 2022-2024 г. бил правен ремонт на тротоара, след което не е поставен пътен знак. Съгласно заключението щетите по лек автомобил „Мерцедес“ се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на 09.01.2023 г. ПТП. Стойността за възстановяване на причинените щети, изчислена на база цени на официалния представител на марката към датата на ПТП-то, възлиза на 11 466,43 лева, на база средни пазарни цени – 9461,44 лева, а с труд и части от алтернативни доставчици – 9081,94 лева. Видно от заключението е, че към датата на ПТП-то застрахованият при ищеца лек автомобил е бил в експлоатация от 8 месеца и 6 дни. Вещото лице е посочило още, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростите на движение на двете превозни средства и отстоянието им до мястото на удара в момента на възникване на опасността, за които по делото няма данни.
По делото е изискана и приложена извадка от Генералния план за организацията и движението на гр.Пловдив от м.10.2019 г. към датата на ПТП-то, от която се установява, че на ************* от към ************* има предвиден знак и към В1 „Забранено влизането на ППС“, който към 20.02.2026 г. е наличен.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основаниечл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.
4
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинноследствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съд приема, че механизма на произшествието безспорно се установява от описаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства, заключението на САТЕ и събраните по делото гласни доказателства.
Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.