Определение № 18 от 13.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500675 по описа за 2025 година Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№41137/24.11.2025г. от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез Н.

Н. - главен инспектор в ТД Пловдив на КОНПИ, против Определение от 20.11.2025 г. постановено в открито съдебно заседание по гр.д. №2248/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, IV гр. състав, с което съдът е постановил спиране на производството по делото, до приключване на НОХД №1657/2025 г. на ОС Пловдив, в частта му относно повдигнатото обвинение срещу ответника Н. Г. Х..

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок, от ответника Н. Х. е подаден отговор на жалбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени подробни съображения. Предлага се жалбата да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт 1 на първоинстанционния съд. По същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Основанията за спиране на съдебното производство по граждански и търговски дела са уредени в чл.229, ал.1, т.1-7 ГПК, като в т.7 е налице препращане и към други случаи, предвидени със закон.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по гр.д. №2248/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, IV гр. състав, до приключване на НОХД №1657/2025 г. на ОС Пловдив, в частта му относно повдигнатото обвинение срещу ответника Н. Г. Х.. Като аргумент за това е посочено, че имотите, предмет на отнемане по предявения от КОНПИ иск е възможно да бъдат отнети и в рамките на воденото срещу Н.

Х. наказателно производство, по което е образувано НОХД №1657/2025. по описа на Окръжен съд-Пловдив, по повод на което е било образувано и производството пред КОНПИ. Така, в случай, че в рамките на наказателното производство, имотите бъдат конфискувани или отнети като предмет на престъпление, то няма да има предмет на отнемане в производството по иска на КОНПИ. Въз основа на това, e формиран извод, че наказателното дело е преюдициално за делото по иска на КОНПИ, поради което последното е спряно до приключване на наказателното производство.

Горните доводи не могат да бъдат споделени. По действащия ЗОНПИ, привличането като обвиняем на едно лице за някое от посочените в чл.108, ал.1 ЗС престъпления е само предпоставка за започване на проверка от КОНПИ срещу това лице за наличие на несъответствие в имуществото му. По силата на изричното разпореждане на закона, проверката от КОНПИ обаче започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице. В действащия ЗОНПИ също така няма изискване за наличието на връзка между престъплението, за което е привлечено като обвиняем проверяваното лице и незаконно придобитото от него имущество, т.е. последното да е придобито в резултат на престъплението, за което проверяваното лице е привлечено като обвиняем.

Предвид горното, наличието на висящо НОХД срещу проверяваното лице за престъпление, привличането му като обвиняем за което е станало повод да се започне проверка от КОНПИ по реда на чл.107, ал.2 ЗОНПИ, не е 2 основание за спиране на делото по иска на КОНПИ, в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Отделно от изложеното, дори за някое от престъпленията, за които проверяваното лице е привлечено като обвиняем и за които е внесен обвинителен акт в съда, да е предвидена като наказание и конфискация на част или на цялото имущество, или отнемане предмета на престъплението, това също не е основание за спиране на производството по иска на КОНПИ, наймалкото защото, такова основание липсва в ГПК или друг закон. Спирането на едно дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е допустимо, а и задължително, когато решението по друго дело, разглеждано в същия или в друг съд, ще има значение за правилното разрешаване на спора.

В случая, решението по наказателното дело срещу проверяваното лице няма значение за правилното решаване на спора по иска на КОНПИ, тъй като привличането на лицето като обвиняем е само повод за започване на проверката, без последната и евентуалното образуваното въз основа на нея производство за отнемане на незаконно придобито имущество, при констатирано съществено несъответствие, да са обвързани с успешното приключване на наказателното производство.

Освен това, искът на КОНПИ е за отнемане на конкретно имущество на проверяваното лице, като незаконно придобито, докато предмет на евентуалната конфискация, която ще постанови наказателния съд не е на конкретно имущество на подсъдимия, т.е. няма идентитет помежду им, поради което изводът, че е възможно да не остане предмет на конфискация е чисто хипотетичен. Този извод не търпи промяна дори и по искане на прокуратурата, във връзка с воденото наказателно производство, да са наложени обезпечителни мерки имущество на обвиняемия/подсъдимия, което е предмет на отнемане и чрез иска на КОНПИ, тъй като с присъдата си, наказателният съд не постановява конфискация на определено имущество, а едва след влизането в сила на присъдата, с която е постановена и конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимия, при изпълнението на същата, ще може да се индивидуализира конкретното имущество, подлежащо на конфискация.

Отделно от гореизложеното, предмет на отнемане от КОНПИ може да бъде само имущество, придобито от проверяваното лице през периода на 3 проверката, което е налично в края на периода, докато конфискация може да обхваща и имущество, което проверяваното лице е придобило преди периода на проверката от КОНПИ или след изтичането му. Евентуална бъдеща конфискация на имущество на проверяваното лице от наказателния съд не би рефлектирала и върху преценката за наличие на значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ между имуществото и нетния доход повече 150 000 лв. за целия проверяван период, тъй като при извършването й съдът взема предвид наличното имущество в края на проверявания период.

В крайна сметка, дори ако Държавата получи право да отнеме конкретно имущество на проверяваното лице, въз основа на успешно преведен иск за отнемане на незаконно придобито имущество и едновременно с това има право, на основание влязла в сила присъда, да конфискува част или цялото имущество на същото лице, това е въпрос само на изпълнение на съдебното решение и присъдата, който не обуславя наличие на преюдициалност между наказателното производство и производството по иска на КОНПИ, налагаща спиране на последното до приключване на образуваното срещу проверяваното лице НОХД.

Предвид изложеното, следва да се отмени Определение от 20.11.2025 г. постановено в открито съдебно заседание по гр.д. №2248/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, IV гр. състав, с което съдът е постановил спиране на производството по делото, до приключване на НОХД №1657/2025 г. на ОСПловдив, в частта му относно повдигнатото обвинение срещу ответника Н. Г.

Х. и делото да се върне на ОС-Пловдив за продъжлаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 20.11.2025 г. постановено в открито съдебно заседание по гр.д. №2248/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, IV гр. състав, с което съдът е постановил спиране на производството по делото, до приключване на НОХД №1657/2025 г. на ОС Пловдив, в частта му относно повдигнатото обвинение срещу ответника Н. Г. Х. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на ОСПловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500675 по описа за 2025 година Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№41137/24.11.2025г. от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез Н.

Н. - главен инспектор в ТД Пловдив на КОНПИ, против Определение от 20.11.2025 г. постановено в открито съдебно заседание по гр.д. №2248/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, IV гр. състав, с което съдът е постановил спиране на производството по делото, до приключване на НОХД №1657/2025 г. на ОС Пловдив, в частта му относно повдигнатото обвинение срещу ответника Н. Г. Х..

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок, от ответника Н. Х. е подаден отговор на жалбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени подробни съображения. Предлага се жалбата да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт 1 на първоинстанционния съд. По същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Основанията за спиране на съдебното производство по граждански и търговски дела са уредени в чл.229, ал.1, т.1-7 ГПК, като в т.7 е налице препращане и към други случаи, предвидени със закон.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по гр.д. №2248/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, IV гр. състав, до приключване на НОХД №1657/2025 г. на ОС Пловдив, в частта му относно повдигнатото обвинение срещу ответника Н. Г. Х.. Като аргумент за това е посочено, че имотите, предмет на отнемане по предявения от КОНПИ иск е възможно да бъдат отнети и в рамките на воденото срещу Н.

Х. наказателно производство, по което е образувано НОХД №1657/2025. по описа на Окръжен съд-Пловдив, по повод на което е било образувано и производството пред КОНПИ. Така, в случай, че в рамките на наказателното производство, имотите бъдат конфискувани или отнети като предмет на престъпление, то няма да има предмет на отнемане в производството по иска на КОНПИ. Въз основа на това, e формиран извод, че наказателното дело е преюдициално за делото по иска на КОНПИ, поради което последното е спряно до приключване на наказателното производство.

Горните доводи не могат да бъдат споделени. По действащия ЗОНПИ, привличането като обвиняем на едно лице за някое от посочените в чл.108, ал.1 ЗС престъпления е само предпоставка за започване на проверка от КОНПИ срещу това лице за наличие на несъответствие в имуществото му. По силата на изричното разпореждане на закона, проверката от КОНПИ обаче започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице. В действащия ЗОНПИ също така няма изискване за наличието на връзка между престъплението, за което е привлечено като обвиняем проверяваното лице и незаконно придобитото от него имущество, т.е. последното да е придобито в резултат на престъплението, за което проверяваното лице е привлечено като обвиняем.

Предвид горното, наличието на висящо НОХД срещу проверяваното лице за престъпление, привличането му като обвиняем за което е станало повод да се започне проверка от КОНПИ по реда на чл.107, ал.2 ЗОНПИ, не е 2 основание за спиране на делото по иска на КОНПИ, в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.