Решение № 34 от 07.01.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 34/7.1.2021г. гр. Пловдив, 07.01..2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря Марияна Георгиева и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2970 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260338 от 07.10.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4852 по описа за 2020г. на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3757548 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно. Излага подробни съображения.

Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 3757548.

Ответникът по касационната жалба, чрез юрисконсулт Белова, с приложеното пълномощно, намира касационните оплаквания за неоснователни. В писмено становище излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На

14.02.2020 г. в 10:13 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 121 в посока ул. „Георги Бенев“ Д.Й.Д. управлявал лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. № ***, собственост на „Ауто - Ташев“ ООД, със скорост на движение от 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на Д., с посочената скорост, било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.

На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП против Д.Й.Д. бил издаден Електронен фиш серия К с № 3757548, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил, управляван от Д., е извършвал движение с превишена скорост в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП. Нарушението е било установено и надлежно заснето с техническо средство – мобилно АТСС, но не във време на движение, като в Протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Приел е, че правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност като Електронният фиш е издаден по отношение на Д.Й.Д., тъй като е доказано авторството на нарушението от страна на Д.. ПРС е обсъдил подробно проведената процедура по чл. 189, ал.5 изр. 2-ро от ЗДвП. Посочил е изрично, че от санкционираното лице нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че същият е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение в 10:13 часа на 14.02.2020г., с лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. №*** с превишена скорост е осъществено при управлението на автомобила от друго лице. Изрично е посочил, че Д. е наказан в качеството му на ползвател на МПС, което обстоятелство е отбелязано в ЕФ.

ПРС е приел, че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изводите на районния съд са правилни и изградени въз основа на обективна преценка на събраните писмени доказателства.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ и на съдебния акт.

Съгласно

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове.

Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е незаконосъобразен.

При това положение е правилен извода на ПРС, че нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е осъществено от Д.Й.Д., тъй като същият се е движил със скорост от 83 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

В случая, при разрешена максимална скорост на движение в населено място от 50км/ч, е установено превишение на ограничението с 33 км/ч.

Спазени са изискванията на чл. 10 от Наредба №

8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол.

С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 120лв.

/сто и двадесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.

37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.

221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260338 от

07.10.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4852 по описа за 2020г. на същия съд.

ОСЪЖДА Д.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.