Решение № 2275 от 03.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2275 гр. Пловдив, 03.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330204012 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 22-0432-000565/

11.05.2022 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Пловдив, 01 РУ Пловдив, с което на Д. С. Ч. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят действащ чрез пълномощника си адв. И. Х., излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 04.05.2022 г. свидетелите В. Г. П. и Д. Р. С. – старши полицаи при ОД на МВР Пловдив, 01 РУ Пловдив били на смяна от 07.00 часа до 19,00 часа, като изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и извършвали обход с АП 418.

Около 09,30 часа на същата дата патрулния автомобил на двамата свидетели извършвал обход по бул. „Македония“, като същият бил спрял на червен светофар на бул. „Македония“, регулиращ кръстовището образувано с ул. „Бяло море “, когато полицейските служители забелязали лек автомобил БМВ модел 330ЦД с рег. № *** идващ от ул. „Бяло море“, който с висока скорост навлязъл в кръстовището и завил наляво по бул. „Македония“ в посока към Бетонен мост.

При движението на посочения автомобил, управляван от жалбоподателя Ч., свидетелите възприели как същият подал мощност към мотора на автомобила, като задната му част се завъртяла първо надясно, след което на ляво, отново на дясно и след това продължил движението си по бул.

„Македония“.

Полицейските служители тръгнали след автомобила, управляван от жалбоподателя Ч. като подали светлинен и звуков сигнал, за да бъде извършена полицейска проверка. След като бил спрян, свидетелите установили, че водач на процесния автомобил е именно жалбоподателя, който бил поканен в 01 РУ за снемане на обяснения. ТакИ. били дадени от жалбоподателя, който посочил, че действително е подал мощност към мотора, като при влизане в завоя задните гуми изгубили сцепление и автомобилът се завъртял на около 60 градуса и след това при отпускането на газта се получил камшичен удар на другата страна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

2

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на двамата свидетели П. и С. се подкрепят изцяло и от приобщеното по делото ВД – СД. При огледа на същото в съдебно заседание се констатира, че процесният автомобил извършва маневра ляв завой от ул. „Бяло море“ към бул. „Македония“ в посока „Бетонен мост“, автомобилът преминава с висока скорост, като с дясна задна част се приплъзва по пътната настилка. Установява се и точното местонахождение на патрулния автомобил, който е позициониран като първа кола на червен светофар на бул. „Македония“ в посока „Бетонен мост“. Същият има видимост в кръстовището, като след като процесният автомобил „БМВ“, управляван от жалбоподателя е възприет от полицейските служители същите включват светлинен сигнал и тръгват след него. Очевидно е, че предвид обсега на камерата заснела обсъждания запис, то посочените от двамата свидетели /и неоспорени от жалбоподателя/ завъртания на автомобила първо на дясно, след това на ляво и отново надясно са останали извън периметъра на заснемането й. За посочените движения на автомобила наляво и надясно обаче бяха категорични и двамата полицейски служители за това, че са ги възприели, което е била и причината да тръгнат след автомобила управляван от Ч. с цел осъществяването на полицейска проверка. Ето защо няма как да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая се касае за друго нарушение по ЗДвП, свързано с управление на МПС с превишена скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на двамата полицейски служители, които се потвърждават изцяло от записа обективиран върху СД - ВД. Последният макар и да не възпроизвежда цялостното поведение на жалбоподателя по извършване на вмененото административно нарушение е годен доказателствен източник за част от него.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава и от представеното от Община Пловдив писмо /л. 23 от съдебното дело/, видно от което на улица „Даме Груев“ към 04.05.2022 г. е имало строително – монтажни работи. Наличието на извършвани ремонтни дейности по посочената улица е видимо и от представения по делото запис.

3

Същевременно обаче, както от огледа на ВД, така и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че въпреки извършваните в близост строителни дейности пътната настилка по която се движи жалбоподателят е изцяло чиста, няма пясък, нито е мокра, поради което и несподелими са доводите, релевирани с въззивната жалба, че автомобилът на жалбоподателя вероятно е поднесъл на пътя поради наличието на строителни отпадъци върху пътната настилка. Както вече се посочи, и при огледа на ВД се установява, че пътната настилка е абсолютно чиста, суха, като ясно се вижда, че никой от другите преминаващи автомобили – нито преди, нито след този на жалбоподателя – имат затруднение да преминат през кръстовището безпрепятствено поради нечиста пътна настилка.

В аспект на горното съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, не поради техния брой, а поради качеството на тези свидетели - полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на двамата полицейски служители са последователни, устойчиви в хода на целия административно-наказателен процес, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се, поради което заслужават пълен кредит на доверие.

Не на последно място следва да се отчете и категоричността в показанията на двамата полицейски служители, които с положителност потвърдиха, че лично са възприели извършеното нарушение, като от мястото където са били застанали се установява, че имат ясна видимост към местоположението на жалбоподателя и извършваните от него маневри.

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди на Министъра на вътрешните работи и Директор ОД на МВР - Пловдив.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 4 жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, че на 04.05.2022 г., около 09,30 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Бяло море“ и бул. „Македония“ жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено е подавал мощност към мотора на автомобила, вследствие на което задната част на автомобила се завърта надясно, след това на ляво, отново надясно и продължава движението си направо по бул. „Македония“.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него без възражения.

Действително в АУАН и НП е допусната техническа грешка като бул.

„Македония“ е посочен като улица. Последното обаче не може да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото видно от приложените по делото материали, включително от възраженията, релевирани с депозираната въззивна жалба се установя, че санкционираното лице от самото начало на административно наказателното производство е наясно с фактическите параметри на вмененото му административно нарушение, включително за точното място на извършването му. Все в тази връзка следва да се посочи, че възражението за съществено нарушение на процесуалните правила поради неправилно посочване на посоката на движение на процесния автомобил от изток на север, вместо от югозапад на север също се явява неоснователно. Резонно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че същият навлизайки в кръстовището от ул.

„Бяло море“ и отправяйки се по бул. „Македония“ посока бетонен мост се е движил в посока югозапад – север. Това обаче не се явява от съществено значение, доколкото не представлява обстоятелство касаещо съставомерността на вмененото административно нарушение, нито внася неяснота във фактическите параметри на обвинението. Както вече беше 5 посочено АУАН, който е подписан без възражения от Ч. и НП съдържат всички задължително изискуеми от закона реквизити, като същевременно се открояват с пълно и надлежно описание на фактическата рамка на вмененото административно нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр.

101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такИ. действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такИ. действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.не и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.