Определение № 1048 от 13.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 875/2026
- Вид
- Определение № 1048
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Иван Коев, Тони Гетов, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.12 · Наказателен кодекс
- чл. 250, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1048 гр. София, 13.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Коев
Членове:
Ангел Д. Гагашев
Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20261100600875 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 250, ал. 4 НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от частната тъжителка Н. Б. чрез пълномощника си – адв. М. срещу разпореждане на СРС, НО, 93-ти с-в от 18.12.2025г. по НЧХД №17218/2025г. по описа на състава, с което съдът на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на данни за извършено спрямо тъжителката престъпление от частен, а не от общ характер, както е приел контролираният съд. Защитава се тезата, че липсват хулигански подбуди, обуславящи квалифициране на деянието като такова по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Моли се съдът да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийският градски съд, като обсъди доводите, описани в жалбата и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по частна тъжба на Н. Б. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
С разпореждане от 18.12.2025г. съдията докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД №17218/2025г. на основание чл. 250, ал.1, т.1 от НПК.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията - докладчик при СРС е приел, че в тъжбата се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер, а именно – причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Тук е мястото да се посочи, че предмет на настоящото въззивно производство е постановеното от първоинстанционния съдебен състав разпореждане за прекратяване на наказателното производство и съответно – редовността на подадената тъжба и 1 допълнението към нея, а не въпросите по съществото на спора.
Преди да пристъпи към анализ по същество въззивният съд намира за необходимо да посочи някои принципни постановки във връзка с образуването на наказателни дела от частен характер, в частност – изискванията към частната тъжба и нейните функции. В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдяното извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което се повдига обвинение, мястото и времето на извършване на деянието, но и конкретизиране на изпълнителното деяние, в случая – начина на нанасяне на телесната повреда и естеството на причиненото засягане на телесния интегритет.
След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че наказателното производство следва да бъде прекратено, е неправилен.
От една страна подадената тъжба не отговаря на визираните в разпоредбата на чл.81 от НПК реквизити, в частност – не съдържа данни за лицето, срещу което се подава.
Първият съд е следвало да остави тъжбата без движение и да даде срок на тъжителката, в който последната да се опита да отстрани така констатираната нередовност. На второ място, частната тъжба не е придружена от съответен документ за платена държавна такса съобразно ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, като невнасянето на коментираната държавна такса съставлява нередовност на подадената частна тъжба в светлината на чл.81 ал.1 НПК.
От друга страна контролираният съд е дал грешна правна оценка на изложените в тъжбата факти. С оглед преценка дали са налице или не т.нар."хулигански подбуди“ съдът следва на първо място да изследва какви са мотивите и подбудите за причиняването на вида телесна повреда. Според съдебната практика, за да е налице квалификация по този текст (чл.131, ал.1, т.12 от НК) следва телесното увреждане да се предхожда непосредствено или да се съпътства с хулигански действия, които именно подтикват дееца към осъществяването му. Нанасянето на телесна повреда следва да е продължение или част от хулиганско поведение, чиято кулминация се явява то. С деянието деецът следва да цели именно да демонстрира явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и човешката личност Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че, за да бъде осъществен от субективна страна, съставът на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК не е достатъчно да се извърши определено деяние на публично място, което да бъде възприето от други лица, а е нужно още съответната проява да е извършена с цел демонстрация на явно неуважение към обществения ред и спокойствие, което обаче в случая не е налице. В процесния казус данните в тъжбата навеждат на извода, че основният мотив на лицето, нанесло телесното увреждане на пострадалата Б. е бил да накърни именно физически й интегритет, а не толкова манифестиране и демонстрация на неуважение към обществените норми.
С оглед така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията - докладчик при СРС, НО, 93-ти състав за наличието на предпоставките на чл.250, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №17218/2025г. по описа на съда, образувано по тъжба на Н. Б. срещу неизвестен извършител за незаконосъобразни. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.12.2025г., на съдията - докладчик по НЧХД № №17218/2025г. по описа на СРС, НО, 93-ти с-в, с което наказателното производство, образувано по тъжба на Н. Б. срещу неизвестен извършител е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3