Решение № 490 от 09.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Шумен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Х.ва като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630103798 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, и предявени в условията на евентуалност установителни искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и чл.146, ал.1, вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В молбата си до съда, ищецът Г. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** 66, чрез процесуален представител адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия - Пловдив, със съдебен адрес: ***, излага че на 09.07.2024 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от Н.П.П., в качеството на кредитодател е сключен Договор за кредит №1106184.

По силата на този договор ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит (заем) в размер на 1 600, 00 лева. Ищецът следвало да върне предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62, 89 %, посредством дванадесет вноски, като общата сума за връщане възлизала на 4 152.00 лева.

Кредиторът бил начислил и неустойка в общ размер на 1 941, 11 лева, която следвало да се изплаща с вноската по кредита. Неустойката била начислена, поради непредставено обезпечение по договора. Ищецът излага доводи за нищожност на договора, поради неточно, неправилно посочен годишен 1 процент на разходите (ГПР), предвид факта, че сумата за неустойката не била включена при изчисляване на ГПР. В случай, че това задължение, като действителен разход по кредита, било включено в ГПР, то размерът на последния би надвишил законовопредвидения максимален размер. В молбата се съдържат подробни правни доводи, обуславящи претенцията за недействителност на договора за кредит. В исковата молба се съдържат и доводи за нищожност на клаузата за неустойка. На следващо място, твърди, че тази неустойка представлява скрита печалба за дружеството, като същата противоречала и на добрите нрави.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №1106184 от 09.07.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона (чл.22, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК), като в условията на евентуалност предявява установителни искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и чл.146, ал.1, вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на клауза в Договор за потребителски кредит №1106184 от 09.07.2024 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на клаузата.

Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения.

В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от приложеното по делото копие от Договор за потребителски кредит №1106184 че между ищеца и ответното дружество, на 09.07.2024 г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1 600, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством дванадесет вноски. От текста на договора става ясно, че страните са уговорили, че 2 ответникът, в качеството му на кредитополучател, се задължава да върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 50, 00 %. Определен е и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62, 89 %. Поради непредставено обезпечение по договора при условията на чл.5, към погасителните вноски е прибавена и сума от 1 941, 11 лева, представляваща неустойка, която следвало да се заплаща с месечните вноски, като общият размер на задължението възлизал на сума от 4 152.00 лева.

Първата вноска по договора е била на 09.08.2024 г., а последната- на 09.07.2025 г.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността п о чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите , произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност.

Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретния договор, ищецът изрично с настоящия иск се позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми. В случая, въпреки че беше задължен по смисъла на разпоредбата на чл.190 от ГПК, ответникът не представи надлежно заверен препис от договора, ведно с приложенията му. Това неизпълнение, съотнесено с останалите, събрани по делото доказателства, дава основание на съда да направи извод, за наличие на неравноправни клаузи, а именно клаузи, при 3 които неточно е определен ГПР и клаузи относно определяне на скрита печалба за кредитора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/.

Отделните проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор са изброени в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й /арг. от чл.146, ал.2 от ЗЗП/; клаузата е уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. В разглеждания случай, се установи, че в договора е предвидена неустойка в размер на 1 941, 11 лева - за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Размерът на отпуснатия паричен заем е 1 600.00 лева. Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че 4 неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение.

Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 от ЗЗД). Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно (Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК). На следващо място, В горецитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължениесъществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В настоящия случай, в договора (чл.5 и чл.11) е предвидено задължение на заемополучателя да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора за паричен заем, при неизпълнение на което е 5 уговорена компесаторна неустойка в размер на 1 941, 11 лева. Предвидено е неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Но така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер. На следващо място, съдът я приема за нищожна, като неравноправна. Предвиденото обезщетение води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и кредитора. В случая неустойката е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.