Решение № 233 от 04.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Плевен, 04.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.А като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430202222 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № №23-0938-002470/15.09.2023г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Ц. Ц. ЕГН:

********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца; на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита същото за незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни съображения - и моли за отмяна на НП, а при условията на евентуалност – за намаляване на размерите на наложените му административни наказания.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и изтъкват, че по случая е водено наказателно производство, което понастоящем е прекратено и в хода на което е установено, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство, неподлежащо на регистрация. На тази основа, пледират за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер 1 на 700 лева, за което представят нарочен списък.

За ответната страна – *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР ПЛЕВЕН – представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1024442/03.09.2023г. от страна на Г. П. Б. – мл.*** при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Р. В. В. и А. Н. К., и нарушителя – М. Ц. Ц..

Съставен е за това, че на 02.09.2023 г. в 22:40 часа, в гр.ПЛЕВЕН, булевард „РУСЕ“ до № 56, с посока на движение към улица „ИВАН ВАЗОВ“, като водач на електрическо превозно средство ***с номер на рама ***, с 2*1500W, извършва следните нарушения: 1. управлява горепосоченото електрическо превозно средство, като в 23:30 часа отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер *** с холограмен стикер за техническа Годност до 09 месец на 2023 година; на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер ***, както и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер *** – нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП; 2. управлява горепосоченото електрическо превозно средство, като в 23:30 часа отказа да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен номер ARPK ***0, CFG ***,0 стикер за техническа Годност Дрегер Сейфти България валиден до месец декември 2023 година, с тестова касета Дръг Тест 5000 STK 8, REF ***, ***, годен до месец май 2024 година; на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер *** и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер ***, както и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с номер 517 – нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не изложил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Междувременно, на 03.09.2023г., с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен при условията на чл.356 ал.3 НПК, започнало бързо производство пр.пр.№5588/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН – за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, като с нарочно Постановление от 14.11.2023г., наказателното производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК.

2

Същевременно, въз основа на описания по-горе АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което на М. Ц.

Ц. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца; на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Г. П. Б., Р. В. В., А. Н.

К., М. Г. Г., К. Г. М., както и писмени доказателства /л.12 – 14, л.24 – 28, л.46 – 52, л.55 – 59, представени за послужване материали по бързо производство пр.пр.№5588/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН/. Показанията на свидетелите Г.

П. Б., Р. В. В., А. Н. К., М. Г. Г., К. Г. М. Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП , фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства. Поради това Съдът намира, че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателствени материали, приема същата за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.174 ал.3 ЗДвП, „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..“. При процесния случай е доказано по несъмнен начин, че М. Ц. е отказал да бъде тестван с техническо средство както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като наред с това, 3 въпреки издадените му съответни Талони за медицинско изследване, същият не е дал необходимите биологични проби за химическо или химикотоксикологично, лабораторни изследвания. Поставя се обаче въпроса дали в качеството на водач на електрическо превозно средство ***с номер на рама ***, с 2*1500W, Ц. е бил задължен, в съответствие с чл.174 ал.3 ЗДвП, да се подложи на тестване с техническо средство, респ. – да даде биологични проби за лабораторно изследване, за употреба на алкохол/наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че в настоящият случай, отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като не се касае за водач на моторно превозно средство, а за водач на индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на §6 т.18б от ДР на ЗДвП, съобразно която разпоредба „Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.“ От друга страна, съобразно легалната дефиниция на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, „"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“. Систематичното тълкуване на цитираните легални дефиниции, в светлината на чл.174 ал.3 ЗДвП разкрива, че в нейното приложно поле не попадат водачите на индивидуални електрически превозни средства. Тук следва да бъде отбелязано, че нито от страна на административнонаказващия орган бяха представени, нито – служебно се събраха доказателства, че в случая се касае за МПС. Напротив – събраха се доказателства, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство, а не за МПС- инд.електрическо превозно средство ***с номер на рама ***, с 2*1500W, като в тази насока е и изготвеното в хода на прекратеното наказателно производство, заключение по съдебно-техническа експертиза, от което наред с другото се установява и това, че обсъжданото превозно средство не подлежи на регистрация, а и за неговото управление, не се изисква СУМПС.

Ето защо Съдът приема, че в случая, М. Ц. Ц. е административно наказан за деяния, каквито не е извършил и в този смисъл, обжалваното НП се явява неправилно - поради което, следва да бъде отменено. Впрочем, Съдът намира за необходимо да подчертае, че управлението на индивидуални електрически превозни средства, а още повече – с мощност като процесното, несъмнено предполага отговорно поведение от страна на водачите, а оттук – би следвало да бъде предмет на по-сериозно законодателно уреждане, отколкото е налице понастоящем. Без съмнение, правното положение, че водачите на индивидуални електрически превозни средства не попадат в 4 приложното поле на чл.174 ал.3 ЗДвП, не отговаря на актуалните нужди на обществените отношения по осъществяване на транспортна дейност и в този смисъл, посочената разпоредба, очевидно следва да бъде преосмислена от Законодателя de lege ferenda. Същевременно, независимо от обществените нужди или недомислиците на законодателната уредба, последната следва да се прилага такава, каквато е /dura lex, sed lex/, още повече, че се касае за административнонаказателна отговорност, т.е. не е допустимо нито разширителното тълкуване на чл.174 ал.3 ЗДвП, нито – правоприлагане по аналогия /чл.46 ал.3 ЗНА/.

При този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 700 лева, което се претендира, действително е прекомерно, тъй като не отговаря на неголямата правна и фактическа сложност на случая. При съобразяване на относимата в случая редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че справедливия и съответен на случая размер на адвокатското възнаграждение, възлиза на 500 лева. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на М.