Решение № 2213 от 19.12.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

2213 гр. Бургас, 19.12.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА при секретаря В. С., като разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 2501 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.57а, ал.3 от ЗУТ вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на И.А.И. с ЕГН ********* ***, със съдебен адрес ***, против Заповед № 8-Z-959/05.09.2019 г. на К. С.- и.д.кмет на Община Созопол, издадена на осн.чл. 57а, ал.1, т.1, предл.1 и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол и чл.57а, ал.3 и ал.6 от ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект „дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж, находящ се в ПИ с идентификатор *** м. „Света Марина“, землище на гр. Созопол.

В жалбата се сочи нищожност на заповедта поради нарушение на разпоредбите на ЗУТ при издаването й – неспазен 7-дневен преклузивен срок за издаването й по чл.57а, ал.3 от ЗУТ и нарушено право на защита на заинтересованата страна, на която не е бил връчен за възражения съставеният констативен акт от 27.08.2019 г., в съответствие с разпоредбата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ. В условията на евентуалност, иска се прогласяване унищожаемостта на заповедта поради постановяването й при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане на предходни възражения на жалбоподателя, в нарушение на чл.9, ал.2 вр.чл.35 АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и представлява, редовно уведомен. Ангажира доказателства.

Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата

- кмет на Община Созопол, чрез адв. Б., оспорва жалбата като неоснователна, като сочи липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на заповедта и инструктивност на срока по чл.57а, ал.3 ЗУТ. Ангажира доказателства, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноските по делото.

Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.05.2019 г. от двама служители в Дирекция "УТКИПЕУП" при Община Созопол е извършена проверка на временен обект „дървен навес към каравана“, находящ се в ПИ с идентификатор № ***, м. „Света Марина“, землище на гр. Созопол, собственост на жалбоподателя И.А.И.. При проверката е констатирано, че в площта на посочения поземлен имот е монтиран дървен навес към каравана, с приблизителни размери 8.00/7.00 м, монтиран в периода 2018-2019 г., в напълно завършен вид към датата на проверката.

Констатирано е също, че обектът не е трайно свързан към терена и че е налице възможност чрез извършване на демонтажни строителни дейности същият да бъде отново преместен и отново монтиран, без да се променят характеристиките и да се нарушава целостта му. За горните констатации е съставен констативен акт № 14/21.05.2019 г., с който е установено нарушение на чл.56, ал.2 ЗУТ и е посочено, че същият е основание за започване на процедура по премахване на обекта по чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ. Посочено е също, че възражения по констативния акт могат да бъдат подавани до Община Созопол в 3-дневен срок от датата на съобщаване на акта.

Безспорно е, че констативен акт № 14/21.05.2019 г. е връчен на жалбоподателя по реда на чл.57а, ал.2 ЗУТ за възражения в 3-дневен срок на 04.06.2019 г., видно от приложените по делото на лист 75 и лист 76 доказателства – писмо с изх.№ 94-00-1561/29.05.2019 г. /с което жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по премахване на обекта поради това, че същият е изпълнен без разрешение за поставяне/ и известие за доставяне. В 3-дневния срок по чл. 57а, ал.2, изр.2 ЗУТ срещу акта е постъпило възражение от жалбоподателя с вх.№ 94-00-1671/10.06.2019 г. /л.73 от делото/, изпратено чрез куриер на 07.06.2019 г., в което същият е оспорил компетентността на Община Созопол да инициира производство по чл.57а, ал.1 ЗУТ. Жалбоподателят е изложил аргументи, че не се касае в случая за обект на градското обзавеждане на територията на общината, а за горски фонд – частна собственост, а компетентността по отношение на тези територии е на други органи и е уредена в чл. 253 от Закона за горите.

Безспорно е, че впоследствие със

Заповед № 8-Z-709/28.06.2019 г. кметът на Община

Созопол е отменил на осн.чл.91, ал.1 от АПК констативен акт № 14/21.05.2019 г., като по-късно е издаден констативен акт № 31/27.08.2019 г., съставен от двама служители при Дирекция „УТКИПЕУП“ към Община Созопол, в който са отразени резултатите от извършената повторна проверка на обекта на 27.08.2019 г. Този констативен акт напълно преповтаря констатациите на предходния констативен акт

№ 14/21.05.2019 г. и не съдържа нови обстоятелства. Отново е посочено в него, че при изпълнението на обекта „дървен навес към каравана“ е нарушена разпоредбата на чл.56, ал.2 ЗУТ. Няма спор, че вторият констативен акт от 27.08.2019 г. не е бил връчван на жалбоподателя по реда на чл.57а, ал.2 ЗУТ за възражения.

Въз основа на съставените 2 бр. констативни актове от 21.05.2019 г. и от 27.08.2019 г. е издадена оспорената Заповед № 8-Z-959/05.09.2019 г. на К. С.- и.д.кмет на Община Созопол, с която на осн.чл. 57а, ал.1, т.1, предл.1 и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол и чл.57а, ал.3 и ал.6 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект „дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж, находящ се в ПИ с идентификатор *** м. „Света Марина“, землище на гр. Созопол. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 16.09.2019 г., видно от известие за доставяне /л.22/ и писмо изх.№ 94-00-2554/05.09.2019 г. /л.21/.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 30.09.2019 г., видно от пощенското клеймо на приложения по делото на л.18 плик.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При служебната проверка за валидност на издадения индивидуален административен акт, съдът констатира, че същият е валиден. Обжалваната заповед е издадена от К. С.– и.д. кмет на Община Созопол, определена да заема длъжността на кмет на Община Созопол с Решение на Общински съвет – Созопол № 1397/22.04.2019 г. по т.2 от Протокол № 50/22.04.2019 г., във връзка с временно отстраняване от длъжност на П.

Р.– кмет на Община Созопол, считано от 22.04.2019 г. до завръщането на титуляра /л.135-л.141/. В случая с Решение на Общински съвет – Созопол по Протокол № 56/19.09.2019 г. за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Созопол впоследствие е била избрана П. Ч., считано от 20.10.2019 г. Следователно, оспорената заповед е издадена от оправомощено лице – и.д. кмет на Община Созопол, в рамките на периода, през който К. С.е изпълнявала временно длъжността кмет на Община Созопол.

Според чл. 56, ал.1

ЗУТ, в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.

Съгласно ал.2, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. В зависимост от вида и предназначението на обекта се представя индивидуален проект, който съдържа архитектурно-художествена и инженерно-техническа част, или типов проект, придружен с декларация за характеристиките на обекта, издадена от производителя въз основа на протоколи от изпитване или изчисления и/или сертификат за система за управление на качеството, и/или на документи, удостоверяващи съответствие с техническите изисквания на нормативните актове.

Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.

Според чл.

57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.

Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Според чл.57а, ал.3 ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Настоящата Заповед № 8-Z-959/05.09.2019 г. е издадена от компетентния орган по чл. 57а, ал.3 ЗУТ - кмета на Община Созопол, и касае премахване на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗУТ.

По смисъла на §5, т.80 от ДР на

ЗУТ /в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед/, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Процесният дървен навес към каравана съставлява съобразно описанието му в констативния акт /а и това не се оспорва от жалбоподателя/ преместваем обект. Същият попада в дефиницията за преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, респ. на чл.1, ал.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол, приета с Решение № 239 по Протокол № 15/12.11.2004 г. на Общински съвет – Созопол /л.113-л.119/, следователно следва да отговаря на изискванията за преместваеми обекти на чл.56, ал.2 ЗУТ и на чл.5 от Наредбата.

Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена, и е мотивирана. В нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ /наличие на монтиран дървен навес към каравана, поставен без разрешение за поставяне/монтаж, находящ се в ПИ с идентификатор *** м. „Света Марина“, землище на гр.