Определение № 1771 от 17.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1771 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500975 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД, ЕИК 131468980 чрез юрк.П.Петков против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1449/2.3.2023г. по ч.гр.д.№ 2004/2023г. на ПРС, 18 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Н. М. А. по отношение на сумата от 363,81 леванеустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №** от 19.04.2019г. и Договор за лизинг №** от 12.03.2020г., за невърнато оборудване и отстъпки от цена на устройството, сумата 89,31 лв.- обезщетение за забава за периода 19.4.2020-27.1.2023 г. върху неплатена неустойка, както и за разноските над уважените до пълните претендирани размери. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузите за неустойка в договорите за неравноправни, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер не накърнява добрите нрави.

Съгласно чл.413,ал.2 ГПК – препис от ЧЖ не се представя за връчване и отговор от длъжника.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 2004/2023г. на ПРС,18 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „А1 България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 197,32 лева- главница - стойност на месечни такси за потребени мобилни услуги и сумата 183,54 лв. -стойност на неплатените 1 лизингови вноски за телекомуникационни услуги по договори,сключени с Н. М. А. с ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 9.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 363,81 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на горепосочените договори.

Съгласно приложение №1 за услугите и анексите към тях, в клаузата, уреждаща прекратяването на договора и неустойките е казано, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, същият дължи „неустойка, която не може да надвишава трикратния размер на месечни абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, както и неустойка при предсрочно прекратяване на обонамента - възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок наползване на съответния абонамент“. И двете неустойки се претендират поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика- кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.

Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки е видно, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора чрез развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е посочено кога и как е прекратен договорът за мобилни услуги. Упомената е само причината за това - забавяне на плащанията от страна на длъжника. ПОС намира, че в договорите и общите условия на мобилния оператор е налице неравноправна клауза, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми: За разлика от доворната клауза, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, в клаузата за предсрочно прекратяване не предвижда изискване за предизвестие за едностранното прекратяване на договора от доставчика. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, където е казано, че кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането. Налице е обоснована вероятност искането за възстановяване на част от стойността на отстъпката от абонаментните планове и от пазарите цени на крайните устройства също да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на 2 задължението на потребителя,което може да възникне при пресрочно прекратяване. Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1449/2.3.2023г. по ч.гр.д.№ 2004/2023г. на ПРС, 18 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Н. М. А. по отношение на сумата от 363,81 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 19.04.2019г. и Договор за лизинг №*** от 12.03.2020г., за невърнато оборудване и отстъпки от цена на устройството, сумата 89,31 лв.- обезщетение за забава за периода 19.4.2020-27.1.2023 г. върху неплатена неустойка, както и за разноските над уважените до пълните претендирани размери.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3