Определение № 30551 от 12.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30551 гр. София, 12.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110157038 по описа за 2021 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „....................“ ЕАД против С. К. С. и В. К. С. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от всеки от ответниците на сумите, както следва: по 562,47 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:

.........................., с абонатен № 182504, по 94,92 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия; по 21,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и по 9,20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците С. В. Л., а след смъртта и между него и всеки от ответниците, в качеството им на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в ........................, с абонатен № 182504, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като С. С. и В. С. не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Нелбо“ ЕАД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. След смъртта на първоначалния длъжник и съгласно чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ето защо, насочва исковите си претенции към ответниците, отговарящи разделно според квотата си от наследството на 1 починалия наследодател. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми за главница в общ размер от 1 124,94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 189,84 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., сумата от 43,20 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 9,20 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. „....................“ ЕАД твърди, че С. С. и В. С. дължат по ½ част от тези суми при условията на разделна отговорност помежду им, за която предявяват претенциите си към всеки от тях. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника В. К. С. – адв. Р. М. М. оспорва предявените искове по основание и размер.

Излага доводи за нередовност на исковата молба поради непосочване на конкретния топлоснабден имот, на който ответниците са собственици, в качеството си на наследници на С. В. Л.. Оспорва материалноправната легитимация на ответника В. С., съответно наличието на облигационна връзка между страните с довод, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател на процесния топлоснабден имот. При условията на евентуалност оспорва дължимостта на тези суми с довод за погасяване на същите с изтичане на приложимата погасителна давност. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. К. С. на 04.02.2022 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез работодател на ответника, като в законоустановения преклузивен едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор.

С молба от 19.05.2022 г. ответникът С. С., чрез пълномощника си адв. И.Я. отправя искане производството по делото да бъде прекратено, доколкото исковите претенции са били насочени срещу лицето С. В. Л., която е починала на 19.10.2018 г., а с това и преди подаване на исковата молба – при изначална липса на процесуална правоспособност на ответника.

Наред с това оспорва допустимостта на исковете, насочени срещу него с довод, че същият не е правоприемник на лицето С. Л., тъй като се е отказал от наследството и, като този отказ е вписан в Особената книга на съда по чл. 49 ЗН.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими, считайки за неоснователни възражението на особения представител на ответника В. С., респ. доводите на ответника С. С. съответно за нередовност и недопустимост на производството. В процесния случай ищецът е навел твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответниците, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия, нейните компоненти, размера на обезщетението за забава, периодите, за които се претендират двете вземания, както и топлоснабдения недвижим имот, до който твърди да е доставена топлинната енергия – с описание на административния му адрес: ......................... и на абонатния номер по партидата, открита при „....................“ ЕАД – 182504. От друга страна, първоначално 2 исковите претенции са насочени срещу наследниците на лицето С. В. Л., а впоследствие, след уточнение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, са предявени конкретно срещу ответниците С.

К. С. и В. К. С. с твърдение на ищеца, че тези лица са наследници по закон на починалия първоначален длъжник и потребител. Ето защо, производството не се явява изначално образувано срещу починало лице, а срещу неговите наследници, поради което същото не е недопустимо. Възражението на ответника С. С., че не притежава качеството на наследник на лицето С. Л., тъй като се е отказал от наследството и е въпрос по същество и на матералноправната му легитимация, а не на процесуалната такава, с оглед твърденията на ищцовото дружество, че това лице е наследник, което подлежи на установяване в процеса.

Предвид изложеното, искането на ответника за прекратяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Нелбо“ ЕАД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия (обусловено от притежавано от същите право на ползване/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата), по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците – при съответната част е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

С оглед наведеното от ответника В. С. възражение за погасяване по давност на процесните вземания, в тежест на ищеца е да установи наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че претендираните вземания са погасени, в случай че твърдят това.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че дългът е погасен на падежа в случай, че твърдят това.

Предвид конкретните оспорвания, направени от двамата ответници, съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период месец май 2018 г. – месец април 2020 г. до имота е доставена топлинна енергия от страна на ищеца, чиято стойност възлиза на сумата от 1 124,94 лева, че размерът на обезщетението за забава върху същата за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.20121 г. възлиза на сумата от 189,84 лева, както и, че е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която се дължи посочената от ищеца стойност.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца писмени материали (като приложение към исковата молба и 3 уточнителната молба от 19.11.2021 г.), както и от ответника С. С. (като приложение към молбата от 19.05.2022 г.), съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба, депозиран от особеният представител на ответника В. С. за погасяване по давност на процесните вземания и доколкото за отговора на това възражение са необходими данни относно помесечно начислените суми, като относимо и необходимо за правилното разрешаване на правния спор следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебнотехническа експертиза, която да бъде допусната по въпросите, формулирани в т. 1 от доказателствените искания в исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса относно дължимите суми за периода от месец август 2018 г. до края на заявения период – месец април 2020 г.

С оглед липсата на проведено оспорване на размера на исковите претенции от страна на ответниците, искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо.