Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 491 от 05.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
434/2026
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за договорите за финансово обезпечение
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за договорите за финансово обезпечение
  • чл. 5 · Закон за договорите за финансово обезпечение
  • чл. 162 - чл. 165 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 162 - чл. 165 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 162 - чл. 165 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 164, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 162 - чл. 165 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90, ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 96 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Бистра Николова

Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000434 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 14.05.2026 г. на ответника „Обединена българска банка“ АД срещу решение № 533/24.04.2026 г. по т. д. № 1992/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-8 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Никос – Галаксия“ ЕООД: 1) сумата от 29 231,47 евро, с която ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 2) сумата от 10 286,88 евро, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 29 231,47 евро за периода от 3.02.2023 г. – 9.10.2025 г.; и 3) сумата 3613,53 евро – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че в полза на ищеца съществува вземане по чл. 59 ЗЗД спрямо ответника за процесната сума. Твърди се, че в настоящия казус липсва изискуемата връзка – обогатяването и обедняването да са последица на общ факт /факти/. Сочи се, че усвояването на сумата от банковата сметка на „Дино Енерджи“ ЕООД е извършено от банката с основание като заложен кредитор по надлежно учредено обезпечение по реда на ЗДФО. Твърди се, че като доставчик на платежни услуги банката не носи отговорност за погрешно извършения превод от ищеца в полза на „Дино Енерджи“ ЕООД съгласно чл. 90, ал. 2 ЗПУПС, тъй като това се дължи на действия на самия ищец – погрешно посочен IBAN на банковата сметка. Поддържа се, че искът е уважен в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, тъй като е налице друга правна възможност за защита на ищеца – чрез иск срещу обогатилия се „Дино Енерджи“ ЕООД, който е спестил разходи във връзка с частично погасеното негово задължение към банката.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият „Никос – Галаксия“ ЕООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си 1 представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Никос – Галаксия“ ЕООД с искова молба от 9.10.2025 г., с която срещу „Обединена Българска Банка“ АД са били предявени обективно съединени искове за заплащане на: 1) сумата 57 171,79 лв. /29 231,47 евро/, с която ответникът се е обогогатил за сметка на ищеца без основание, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; и 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 20 590 лв. /10 527,50 евро/ – законната лихва за забава за периода 3.02.2023 г. – 9.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че поддържа трайни търговски отношения със „Сторумс“ ЕООД, като двете дружествата са извършвали периодически банкови преводи помежду си.

Във връзка с издадена от „Сторумс“ ЕООД фактура № 7581/23.01.2023 г. за доставка на дизелово горИ. на стойност 57 171,79 лв. служител на ищеца чрез системата за електронни разплащания е наредил превод на същата сума от разплащателна банкова сметка на ищеца в „Интернешънъл Асет Банк” АД към разплащателната сметка на „Сторумс” ЕООД в „ОББ“ АД, но по неизвестни причини системата автоматично и неправилно е въвела IBAN, който е различен от този на сметката на „Сторумс“ ЕООД, по която е следвало да бъде извършено плащането. Посоченият погрешно IBAN e BG70UBBS80021014804850, а титуляр на тази сметка е дружеството „Дино Енерджи“ ЕООД, с което ищецът нямал никакви търговски взаимоотношения и към което няма задължения за плащане. Разбирайки за грешката управителят на ищцовото дружество на следващия ден – 2.02.2023 г. подал чрез своята обслужваща банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД искане до „ОББ“ АД за връщане на превода с основание „сгрешен IBAN“, което искане било получено в ответната банка на 2.02.2023 г. в 14:32 ч. Въпреки това ответната банка отказала да уважи искането, позовавайки се на чл. 90, ал. 2 от ЗПУПС, според която доставчикът на платежни услуги не носи отговорност, когато преводът е изпълнен според посочения в нареждането уникален идентификатор (IBAN). Твърди се, че банковата сметка на „Дино Енерджи“ ЕООД, по която е постъпила погрешно наредената сума е била предмет на договор за залог от 17.11.2021 г. по Закона за договорите за финансово обезпечение и приключващо нетиране. Залогът е учреден върху сумите постъпващи по банковата сметка в полза на ответната банка за обезпечаване на кредитно задължение на трето лице – „Кафсима Петролеум“ ЕООД.

Отпуснатият кредит не бил обслужван и „ОББ“ АД е приложила клаузата за нетиране на предоставеното финансово обезпечение, въпреки, че е била уведомена още на 2.02.2023г., че паричните средства са постъпили по сметката на „Дино Енерджи“ ЕООД в резултат на грешка и не са собственост на дружеството, като още на следващия ден – 3.02.2023 г. служебно е прехвърлила постъпилата сума от 57 171,79 лв. по своя сметка с IBAN:BG09UBBS80021000094540 – „Реализация на финансово обезпечение“, като е погасила задължение на „Кафсима Петролеум“ ЕООД. На 14.02.2023 г. банката на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД е изпратила до „ОББ“ АД напомнително писмо за отговор на искането за връщане на погрешно преведената сума, като на 15.02.2023г. ответникът е отговорил с израза: „нашият клиент е уведомен за искането“, като е скрил обстоятелството, че е усвоил служебно сумата. В опит да си възстанови парите ищецът предявил частичен иск срещу ответника на основание чл. 49, ал. ЗЗД, който бил отхвърлен с влязло в сила решение, защото банката не носи отговорност за превода при погрешно посочен IBAN от наредителя. Въпреки това, ищецът счита, че ответната банка, възползвайки се от грешката, служебно е усвоила сумата на основание учреден залог върху банкова сметка и е погасила свое реално вземане към „Кафсима Петролеум“ ЕООД, а при това си действие тя е била недобросъвестна, тъй като преди това е била уведомена, че парите са постъпили по сметката в резултат на грешка и не са собственост на „Дино Енерджи“ ЕООД, с което се е обогатила 2 неоснователно за сметка на ищеца.

По делото е представена фактура № 7581/23.01.2023 г., издадена от „Сторумс“ ЕООД с получател „Никос – Галаксия“ ЕООД за сумата 57 171,79 лв. с ДДС – за доставка на дизелово горИ. от 21,7 тона и транспортна услуга.

Представено е копие от електронно платежно нареждане № 2612966/1.02.2023 г., с която е нареден превод от банкова сметка на ищеца в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с IBAN BG70IBG76481050626400 на сумата 57 171,79 лв. с основание – плащане по фактура № 7581/23.01.2023 г., с посочен получател – „Сторумс“ ЕООД, към разплащателна сметка с IBAN e BG70UBBS80021014804850 в „Обединена българска банка“ АД. В платежното нареждане е посочено, че периодът му на валидност е от 1.02.2023 г. до 2.02.2023 г.

На 2.02.2023 г. ищецът е подал чрез своята обслужваща банка „Интернешънал Асет Банк“ АД искане до „ОББ“ АД за връщане на сумата по същия превод поради „сгрешен IBAN на получателя“, като това искане е било получено в ответната банка на 2.02.2023г. в 14:32 ч.

На 14.02.2023 г. по електронен път е изпратено от „Интернешънал Асет Банк“ АД до „ОББ“ АД напомнително писмо.

С отговор от 15.02.2023 г. от ответната банка е заявено, че са уведомили техния клиент за искането.

Представен е договор за финансово обезпечение чрез залог върху вземания /по сметки/ от 17.11.2021 г., с който „Дино Енерджи“ ЕООД е учредил в полза на „ОББ“ АД залог въху вземанията по банкова сметка с IBAN BG70UBBS80021014804850 и банкова сметка с IBAN BG95UBBS8002111116123810 за обезпечаване на задължения на „Дино Енерджи“ ЕООД, описани в чл. 1, ал. 1 от извънсъдебно споразумение от 17.11.2021 г., сключено за уреждане на задължения по: 1) договор за инвестиционен банков кредит от 15.04.2016 г., анекси към него и договор за встъпване в дълг, сключен с „Петролна компания Мерлин“ ЕООД, „Кафсима Петролеум“ ЕООД, М. К. П. и К. А. П. – в общ размер на 69 974,38 евро; и 2) договор за кредитна линия от 12.04.2017 г., анекси към него и договор за встъпване в дълг, сключен със същите лица. В чл. 8, л. 3 – 6 от договора е уговорена клауза за нетиране по чл.

10, ал. 2 ЗДФО.

В писмо изх. № ИД-13164/7.05.2024 г. на „ОББ“ АД, подадено по гр.д. № 1724/2023 г. на Районен съд – Петрич, е посочено, че сумата 57 171,79 лв. е постъпила по банковата сметка в лева с IBAN BG70IBG76481050626400 с титуляр „Дино Енерджи“ ЕООД на 1.02.2023 г. в 9:03:35 ч. Посочено е, че сумата е наредена чрез системата „БИСЕРА“, през която се заверява автоматично по IBAN сметка, а не по име на получател. Посочено е, че на 3.02.2023 г. в 16:41 ч. сумата служебно е наредена по задължение, като е приложена клауза за нетиране на предоставено финансово обезпечение за погасяване на дължими суми. Посочено е, че искането за връщане на сумата на ищеца е постъпило на 2.02.2023 г. в 14:32:00 ч.

С решение № 293/5.06.2025 г. по в. гр. д. № 35/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград е потвърдено решение № 360/13.11.2024 г. по гр. д. № 1724/2023 г. на Районен съд – Петрич, с което е отхвърлен частичен осъдителен деликтен иск за сумата 1000 лв., представляваща част от сумата 57 171,79 лв., предмет на процесния банков превод, предявен от настоящия ищец срещу ответниците „ОББ“ АД и физическо лице /бивш служител на ищеца/ при условията на солидарност. Искът е предявен на 14.12.2023 г. Искът срещу ответната банка е основан на твърдението, че въпреки уведомяването от страна на ищеца за допусната техническа грешка при превода и официално искане на банката – издател за възстановяване на сумата по превода, сумата не е възстановена, с което е причинила материални щети на ищеца в размер на преведената сума.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

3

І. По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД

Претенцията на ищеца е за връщане на сумата 57 171,79 лв., която той е превел чрез банков превод от 1.02.2023 г. по банкова сметка с титуляр „Дино Енерджи“ ЕООД, открита в ответната банка, който преводът е извършен поради допусната грешка от самия ищец /негов служител/ – при грешно посочен IBAN и с намерението да се плати задължение към контрагент на ищеца – „Сторумс“ ЕООД. Върху същата банкова сметка е бил учреден залог по реда на ЗДФО в полза на ответната банка, която се е удовлетворила от процесната сума след нейното постъпване при условията на уговорената клауза за нетиране.

Удовлетворяването на банката е извършено чрез служебен превод от 3.02.2023 г. и след постъпилото на 2.03.2023 г. искане от ищеца чрез обслужващата го банка за връщане на погрешния превод. Тези обстоятелства не са спорни между страните, а се спори по правните им последици, и по-специално – дължи ли ответната банка връщане на процесната сума на ищеца.

Първоначално ищецът е опитал да възстанови сумата от ответника на деликтно основание, който иск, предявен на 14.12.2023 г., обаче е бил отхвърлен с решение № 360/13.11.2024 г. по гр. д. № 1724/2023 г. на Районен съд – Петрич, потвърдено с окончателно решение № 293/5.06.2025 г. по в. гр. д. № 35/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Между ищеца и ответната банка не е съществувало договорно отношение /такова е съществувало между ищеца и „Интернешънъл Асет Банк“ АД – по договор за платежни услуги/, поради което ищецът не би могъл да предяви договорен иск срещу ответната банка за процесната сума.