Решение № 613 от 20.12.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1389/2023
- Вид
- Решение № 613
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 25.10.2024
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 613 гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20234110201389 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В. С. К. с ЕГН **********, с адрес в с. ****, против НП № 23-1275-001516 от 04.08.2023 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което на К. за допуснати нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, са му наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Глоба” в размер на 50.00 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10.00 (десет) лева. В жалбата се излагат в.твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП, както и че описаната в същото фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като се моли пълната му отмяна.
Жалбоподателят – редовно призован, се явява лично и с адв. М. Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Същия прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, като съдът уважи това искане и 1 разпита в качеството на свидетел лицето М.Й.И. Адв. Н. прави искане и съдът да даде възможност на жалбоподателя да даде лични обяснения ,като съдът уважи и това искане и изслуша жалбоподателя. По същество адв. Н. счита, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като моли да бъде отменено като такова. Излага подробни доводи в тази насока относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – В.
Търново, редовно призована – не се явява, представлява се от И. Л. – служител с юридическо образование, редовно упълномощена. Същата счита, че НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено изцяло като такова. Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 02.07.2023 г. екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново в състав мл. автоконтрольор Й. Г. Д. И МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР Т. Д. Г. извършвали контрол на пътното движение, на второкласен път ІІ-55 в землището на с. Вонеща вода в района на км. 22-ри. Около 15.50 ч. контролните органи забелязали по пътното платно посока гр. Велико Търново да се движи доста бавно голям вид моторно преводно средство, наподобяващо трактор. Същите изчакали въпросното моторно превозно средство да ги подмине и когато то ги подминало, забелязали че същото няма поставена регистрационна табела в задната си част. Контролните органи подали светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил, като водачът спрял в дясно на посоката си на движение в лентата посока гр. Велико Търново. При извършената проверка контролните органи установили, че въпросното МПС е специализирана техника - горски влекач марка "Мерцедес" , модел „MB TRAC 800“, зелен/червен на цвят с номер на рама ********, собственост на фирма "Орфей 2007" - ЕООД с Булстат номер 104683594 и се управлява от жалбоподателя В. С. К. с ЕГН **********, с адрес в с. ****, който е управител на фирмата, чиято собственост е МПС. Полицейските органи обяснили на водача каква е причината за спирането му, а именно, че в задната част на управляваното от него МПС няма поставена регистрационна табела. К. обаснил на служителите, че МПС е регистрирано по надлежния ред, но не му е сложена регистрационна табела. Същия заявил, че 2 непосредствено след мястото на спиране има база за дърводобив, където се намират всички документи на горепосоченото моторно превозно средство, включително и регистрационна табела. Тогава контролните органи придружили въпросното МПС до неговата база, като се движили зад него с пуснат светлинен сигнал. След пристигането във въпросната база, К. влезнал в помещение-офис и предоставил на контролните органи регистрационна табела и съответно свидетелство за регистрация, и двете издадени от КТИ.
При така установеното мл. автоконтрольор Й. Д. в присъствието на св.
Т. Г. и в присъствието на В. К. съставил на последния АУАН серия GA № 931844 от 02.07.2023 год., затова, че на 02.07.2023 около 15:50 часа, в община Велико Търново, на път Втори клас № 55, км. 22 в посока на движение към град Велико Търново, управлява горски влекач марка "Мерцедес" , модел „MB TRAC 800“, зелен/червен на цвят с номер на рама ********, собственост на фирма "Орфей 2007" - ЕООД с Булстат номер 104683594, като горепосоченото МПС не е с поставена регистрационна табела на определеното за нея място. При извършената проверка водача не носи контролен талон към СУМПС.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на К. по установения ред, който го е подписал доброволно и без възражения.
В законоустановения тридневен срок К. не е депозирал пред наказващия орган писмено възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 04.08.2023 год. от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – В.Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 23-1275-001516 от 04.08.2023 год., с което на В. С. К. с ЕГН **********, с адрес в с. **** за допуснати нарушения по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, са му наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Глоба” в размер на 50.00 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10.00 (десет) лева. НП е връчено лично на К. на 28.08.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗНН в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна 3 страна следното:
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът обаче намира за основателни доводите изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно е наложена административна санкция на К. за допуснато нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина …“. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящият случай, от фактическа страна контролния орган и наказващият такъв са приели, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено от К., като същия не е поставил регистрационната табела на управляваното от него МПС на определеното за нея място. Действително и самия жалбоподател не отрича, че към момента, когато се е движил по 4 посочения път ІІ-55, в задната част на управляваното от него превозно средство не е имало поставена регистрационна табела, но в хода на делото се представят доказателства за обективните причини за това обстоятелство.
Съгласно законовите изисквания МПС от вида на процесното трябва да имат поставена регистрационна табела само в задната си част. В конкретния случай е безспорно установено, че процесното МПС не е имало поставена такава табела в задната си част, макар да е било редовно регистрирано по съответния ред и да има издадена за него такава регистрационна табела.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, както и допуснатия по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел. В показанията си пред съда актосъставителя и свидетеля по акта поддържат описаната в АУАН фактическа обстановка, като твърдят, че на посочената дата са установили визуално да се движи по посочения в акта път на процесното МПС, както и че същото е било без поставена регистрационна табела в задната му част. В показанията си пред съда водения свидетел М. И. твърди, че е дървосекач и работи за жалбоподателя К.. Твърди, че ден преди констатираното нарушение при работа в гората с процесния влекач, при дърпане на няколко дървета, се е откъртил целия калник, върху който е била монтирана регистрационната му табела, като целия калник заедно с табелата били прибрани в базата за да не бъдат изгубени. Свидетеля заявява, че К. имал намерение да извика майстор, който да завари калника на машината в гората, но поради възникване на нова повреда, се е наложило да закарат влекача до базата в с. Вонеща вода, тъй като майстора, който е трябвало да го оправи отказал да дойде в гората. В този смисъл са и личните обяснения на жалбоподателя, който също твърди, че ден преди датата на твърдяното нарушение при извършване на дейността си и извличане на дървени трупи, едното от дърветата изхвърчало и ударило калника, като го откъртило заедно с табелата. Тогава решили да си приберат калника и табелата за закърпване и заварки, като на следващия ден влекача аварирал и се наложило да го приберат в базата, тъй като майстора отказал да дойде на място в гората за да извърши ремонта и именно тогава бил спрян от контролните органи. И свидетеля И. и жалбоподателя твърдят, че няма друг път от мястото в гората където се е намирал влекача до базата и влекача е трябвало да бъде придвижен именно но път ІІ-55, но в съвсем къс участък.
5
Всички тези обстоятелства водят до извода, че жалбоподателя В. К. не е осъществил от субективна страна нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Вярно е, че на посочената дата и час той е управлявал по път ІІ-55 въпросното МПС, което е специализирана техника – горски влекач, на което в задната част не е била поставена регистрационната му табела, но това обстоятелство е настъпило вследствие на обективни причини, които не зависят от К., а именно мястото, на което е предвидено да бъде поставена регистрационната табела (задния калник) е било откъртено предния ден, като по обективни причини калника не може да бъде отремонтиран в гората, където се е намирал влекача.
Последваща повреда на влекача е била причината той да бъде транспортиран до базата на фирмата в селото, но поради спецификата и габаритите, както и мястото където се е намирал (в гората, където няма път), не е било възможно да бъде транспортиран натоварен върху друга техника, а единствения начин е бил да бъде прибран на собствен ход. Именно тогава контролните органи са установили движението му по пътя.
В показанията си пред съда свидетелите Д. и Д. твърдят, че на процесния влекач били направени снимки с РСОД, като процесуалния представител на въззиваемата страна заявява, че ще ги представи в съдебно заседание, но такива не бяха представени.
Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06262ff2-a2a7-4156-b720-325c6990c955