Решение № 366 от 25.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Варна, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100500134 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Етажната собственост /ЕС/ на сграда, находяща се в ***, представлявано от председателя на Управителния съвет /УС/ В. Й. Н., чрез пълномощника адвокат М.П. против решение № 262711 от 28.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 253 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с което са отменени по иска на Д. Р. П. като незаконосъобразни решенията на общото събрание /ОС/ на ЕС на сградата с административен адрес ***, представлявана от председателя на УС В.Й., взети на 04.12.2020 г. и обективирани в протокол от ОС от 04.12.2020 г. в частта по точка 1 „Доклад на финансовия отчет от председателя на УС и на ЕС В.Н.. Г-жа Д.П. е отказала да вземе полагаемата й се 1/8 част от наличните финансови средства в касата на кооперацията, тъй като тя не участва в изграждането на дворната врата към *** Същите средства в размер на 189,42 лева тя връща в касата на кооперацията за общо ползване за което г-жа П. се е подписала още на 18.8.2020 г. Да не се дава ключ от външната дворна врата към ***на семейството на г-жа П.“ и в частта по точка 3 „Дава се съгласие и разрешение на Л. Г. за премахване на 2 бр. храстовидни нови насаждения, които са в непосредствена близост до терасата му и засаждането им на друго място в градинката пред блока, както и построяването на стационарна стълба от съществуващата вече балконска врата на същата тераса с излаз откъм ***към ***, на основание член 40 от ЗУЕС; както и е осъдена ЕС на сградата в ***, представлявана от председателя на УС В.Й., да заплати на Д. Р. П. разноски за производството пред първата инстанция в размер на 485 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от липсата на каквото и да е било обсъждане на фактите по делото въз основа на събраните доказателства. Сочи се, че в атакуваното решение липсват мотиви, съдебният акт е формален и представлява теоретично изложение, неприложимо към правния спор – предмет на делото. Оспорва се изводът на съда, базиран на влезло в сила решение по 1 друго дело, предмет на което са решения от друго ОС. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Р. П. срещу ЕС с адрес в град *** с искане с правно основание член 40 от ЗУЕС за отмяна на решения, приети на общо събрание на собствениците в етажната собственост с посочения административен адрес, проведено на 04.12.2020 г., както следва:

1/ Д.П. е отказала да вземе полагаемата й се 1/8 част от наличните финансови средства в касата на кооперацията, тъй като тя не участва в изграждането на дворната врата към бул.

***. Същите средства в размер на 189,42 лева тя връща в касата на кооперацията за общо ползване за което г-жа П. се е подписала още на 18.08.2020 г. Да не се дава ключ от външната дворна врата към бул. *** на семейството на г-жа П.“;

2/ Дава се съгласие и разрешение на Л. Г. за премахване на 2 броя храстовидни нови насаждения, които са в непосредствена близост до терасата му и засаждането им на друго място в градинката пред блока, както и построяването на стационарна стълба от съществуващата вече балконска врата на същата тераса с излаз откъм бул. *** към ***.

Ищцата излага, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в град Варна -ул. ***.

Сградата е в режим на етажна собственост и е вписана в публичния регистър на етажната собственост на район Одесос - Община Варна. Собствеността върху апартамент № 4 на втори етаж в посочената сграда е придобила по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 57 от 23.08.2013 г. на нотариус В. Г.. Твърди, че при провеждане на ОС от 04.12.2020 г. и при вземането на решенията са допуснати нарушения. В поканата е посочено „Пререшаване на решения, които са взети от ОС, проведено на 18.08.2020 г.“, но законът не дава възможност при съществуващи решения същите да бъдат пререшавани. П. е предявила иск за отмяна на решенията на ОС, проведено на 18.08.2020 г., по който във ВРС е образувано гр.д.№ 20203110111307, но няма произнасяне. При гласуването на решението по точка 1 е отнето правото на ищцата да гласува с мотив, че тя няма правен интерес.

Вечерта след събранието председателя на УС я посетил в дома й с искане да подпише протокола от ОС. На възражението на ищцата, че тя се е подписала на протокола, който е воден по време на събранието, й било отговорено, че това е „вторичен протокол“, който е съставен по първичния. След запознаване с този протокол, за изготвянето на който е било поставено обявление в общите части на сградата на 09.12.2020 г., ищцата установила, че под решението по точка 1 е записано, че тя „отказва да се подпише“. Изготвила е възражение, което се опитала да връчи лично на управителя на 15.12.2020 г. спазвайки разпоредбата на член 16, алинея 9 от ЗУЕС, но той отказал да го получи. Изпратила го по куриер, но пратката била върната. Към протокола не са приложени пълномощните на А. И. и С. М., както и не е посочено при какъв кворум е открито събранието и при какъв кворум са взети решенията. Решението по точка 3 е взето с мнозинство 87,5 %, а съгласно член 17, алинея 2, точка 1 от ЗУЕС изискването е при промяна предназначението на общите части решенията да се вземат с мнозинство от 100 %.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от управителя на ЕС, с който се оспорва исковата претенция. Счита се, че предявения иск е недопустим, тъй като е налице висящо производство по гр.д.№ 20203110111307, образувано по молба на ищцата за отмяна 2 на решенията на ОС, проведено на 18.08.2020 г. Излага се, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не отговарят на истината твърденията в исковата молба. В протокола от ОС ясно са посочени кворума, при който са взети решенията, ищцата се е подписала на „черновата“ на протокола, но след изготвянето му е отказала и затова е оформен отказ, пълномощните на отсъстващите собственици са представени на събранието.

Поканата за провеждане на ОС на етажните собственици е оформена съгласно изискването на член 13 от ЗУЕС, а ОС е проведено в съответствие с разпоредбата на член 16, алинея 1 от ЗУЕС, всички решения са взети при изискуем кворум след гласуване и са законосъобразни. ОС е проведено съгласно член 16 от ЗУЕС, съставен е списък на явилите се собственици с необходимия кворум за тяхното провеждане и легитимиране на взетите решения. Протоколът от събранието е обявен на 06.03.2019 г. и е предаден в район „Приморски“ при Община Варна.

Не е спорно между страните по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес в ***.

С покана от 04.12.2020 г. за свикване на ОС на ЕС в град Варна - ул. *** е обявен следният дневен ред на събранието: 1. Пререшаване на финансовия отчет след завършване на ремонтните дейности и облагородяване на изникналата пред блока и монтажа на външна входна врата откъм двора на блока към бул. ***; 2. Пререшаване на въпроси относно писмо на „Енерго-про“ за прекратяване снабдяването с електроенергия по регулиран цени от 01.10.2020 г.; 3. Пререшаване на въпросите, касаещи молбата на Л. Г., относно обсъждане премахването на 2 броя храстовидни нови насаждения в непосредствена близост до собствения му апартамент и разсаждането им на друго място в градинката пред блока, както и построяването на стационарна стълба от съществуваща вече балконска врата на същата тераса с излаз откъм бул. *** към ***; 4. Разни. Съобщението е извършено от председателя на УС на ЕС Н. и е удостоверено от управителя Ст.Б.. Поставено е съобщение за изготвяне на протокол от проведеното на 04.12.2020 г. ОС, което е подписано с дата 09.12.2020 г. от В.Н. и Ст.А..

О т протокол от ОС е видно, че са взети решения по точки 1, 2, 3 и 4 от обявения дневен ред. Д.П. е направила възражение след поставяне на обявлението за изготвения протокол от проведеното ОС, като е оспорила достоверността на съдържанието на протокола.

От протокола от ОС е видно, че на събранието са присъствали всички етажни собственици на самостоятелни обекти – общо 8 от 8 апартамента, които са се подписали на присъствен лист, обективиран в самия протокол. Посочено е, че представителите на апартаменти с №№ 1, 2, 4, 5, 7 и 8 са собственици, а собствениците на ап.3 и ап.6 се представляват от пълномощници, съответно ап.3 - от В.Н. и ап.6 - от Ст.А.. Избрани са председател на ОС и протоколчик. Всяко от решенията по дневния ред е подложено на обсъждане и на гласуване и са отбелязани резултатите от гласуването като протоколът е подписан от гласувалите лица. Решенията по точки 2, 3 и 4 са подписани от ищцата Д.П., а решението по точка 1 не е подписано от нея. В предвидения срок по член 16, алинея 9 от ЗУЕС ищцата е оспорила съдържанието на протокола от проведеното общо събрание пред управителя, видно от представено с исковата молба възражение, получено от управителя на етажната собственост.

С влязло в сила на 14.08.2021 г. решение № 889 от 16.07.2021 г., постановено по гр.д.

№ 20203110111307 на Районен съд - Варна, са отменени следните решения на ОС на същата ЕС, проведено на 18.08.2020 г.: с което единодушно е взето решение за справедливо разпределение на финансовия ресурс, както следва: сем. П. не участват във финансирането на изграждане на дворна врата към бул. ***, следователно 1/8 част от наличните финансови средство в касата на кооперацията към 24.07.2020 г. ще им бъдат върнати на тяхно разположение, а след завършване на монтажа на външната дворна врата към бул. *** сем.

3

П. няма да получат ключ за ползването й; финансовият отчет беше докладван от председателя на ЕС В.Н., като Д.П. отказа да вземе полагаемата й се 1/8 част от наличните финансови средства в касата на кооперацията, тъй като не участва в изграждането на дворната врата към бул. ***, същите средства в размер на 189,42 лева ги връща в касата на кооперацията за общо ползване; по писмо от „Енерго-про“ за прекратяване на снабдяването по регулирани цени от 01.10.2020 г. се взе решение със съдържанието на писмото да се запознае наемателят на магазина и той да се избере доставчика на електроенергия; по молбата на Л. Г. – обсъждане на възможност за директно излизане от вратата на терасата му към бул. *** на ул. „Р.“ № 6, като същият разясни както следва: съгласие за премахване на два броя храстовидни нови насаждания, които са в непосредствена близост до терасата му и в бъдеще при разрешение за построяване на стационарна стълба ще бъдат проблем, 2 броя храстовидни нови насаждания ще бъдат разсадени на друго място в градинката пред блока, съгласие за построяване на стационарна стълба от съществуващата вече балконска врата на терасата към бул. *** на ул. „Р.“ № 6.

Разпоредбата на член 40, алинея 1 от ЗУЕС предоставя възможност на "всеки собственик" да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието "всеки собственик" следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му. Визираната в член 40, алинея 1 от ЗУЕС незаконосъобразност на решението на ОС може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението, тоест процедурни нарушения, и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, тоест материална незаконосъобразност.