Решение № 579 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602248 по описа за 2023 година С Присъда от 16.02.2023 год., постановена по НОХД №13782/2021г., 136 състав на Софийски Районен съд е признал подсъдимия С. И. С. от гр.София, с ЕГН **********, за виновен в това, че за периода от 01.02.2018г. до 30.06.2019г. /включително/ в гр.София, след като бил осъден с Решение № 257129/01.11.2017г. на СРС, 86-ти състав, постановено по гр.д. №39616/2017 г., влязло в законна сила на 01.11.2017г., да издържа свой низходящ – дъщеря си П. С.а С.а, чрез нейната майка и законен представител Р.Б.В., като заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно – 17 месечни вноски в размер на по 120,00 лв. всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 2040,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 вр. чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. ал.3 т.1 и т.3 от НК, го е осъдил на Пробация при следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител, при периодичност два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с 1 пробационен служител за срок от 6 месеца; - безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за една година, като го е оправдал в останалата част от обвинението.

Със същата присъда подсъдимият С. С. е признат за виновен в това, че за периода от 01.02.2018г. до 31.07.2021г. /включително/, в гр.София, след като бил осъден с Решение № 257129/01.11.2017 г. на СРС, 86-ти състав, постановено по гр.д. №39616/2017 г., влязло в законна сила на 01.11.2017 г., да издържа свой низходящ – сина си Б. С. С., чрез неговата майка и законен представител Р.Б.В., като заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно – 42 месечни вноски в размер на по 120,00 лв., всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 5040,00 лв. престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 вр. чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. ал.3 т.1 и т.3 от НК, го е осъдил на Пробация при следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител, при периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година; - безвъзмезден труд в полза на обществото от 150 часа годишно за една година, като го е оправдал в останалата част от обвинението.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия С. С. едно общо наказание, а именно: Пробация при следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител, при периодичност два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година; - безвъзмезден труд в полза на обществото от 150 часа годишно за една година.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. С. е осъден да заплати направените разноски по делото.

В законоопределения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към същата от адв. К. М. от САК - защитник на подсъдимия С. С.. В жалбата и допълнението се излагат съображения, че присъдата е необоснована, несправедлива и незаконосъобразна, постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че съдът неправилно е 2 анализирал събраните по делото доказателства. В заключение се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава, алтернативно – връщане на делото за разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба и допълнението към нея. Навежда твърдения за несъставомерност на деянието от субективна страна, както и за липса на мотиви към първоинстанционната присъда. Изразява становище за несправедливост на наложеното наказание. Адв. М. пледира за оправдателна присъда.

Прокурорът застъпва становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, включително в частта относно наложеното наказание и като такава следва да бъде потвърдена. След кратък анализ на доказателствата, счита, че са доказани всички съставомерни признаци на извършеното престъпление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като не намира и основания за разглеждане на делото от друг състав на съда.

Подсъдимият в последната си дума моли за оправдателна присъда, отричайки извършването на престъпление.

Софийски градски съд, като прецени изложените в жалбата доводи и становището на страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Като инстанция по фактите и съобразно правомощията си да провери верността на установените от първостепенния съд фактически положения и при евентуална неправилност на същите да приема нови, различни от вече установените, въззивния съд при собствения прочит и анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, констатира:

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени материали за пълното, всестранно и правилно изясняване на делото, а именно: показанията на свидетелите П. С.а С.а, Б. С. С., Р.Б.В., П. Й. С.а, И.Т. С., Я.Р.Е., В.Е.Д.а, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, Решение № 257129/01.11.2017г. по гр.д. №39616/2017г. по описа на СРС, 86-ти състав /л.15 ДП/, Справка рег. № 10-00-01-405/1 от 17.12.2020г. от Агенция по заетостта /л.40 ДП/, Справка /с приложение/ изх. № 58-00-2300/29.10.2020г. от 3

НАП /л.42 ДП/, Справка /с приложение/ рег. № 4332р-52750/03.11.2020г. от СДВР – отдел „Пътна полиция“ /л.45 ДП/, Справка /с приложение/ изх. № у1046-40-25891/18.01.2021г. от НОИ, както и множеството други приложени писмени доказателства, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната инстанция, а именно:

Подсъдимият С. И. С., с ЕГН **********, е роден на ******* в гр.

София, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, работи като работник-строител в „С.Б.“ ЕООД, живее на адрес: гр.

София, ж.к. „*******

Подсъдимият С. С. сключил граждански брак със свидетелката Р.В. на 21.04.2001г., от който имали две деца – П. С.а С.а – родена на ******* и Б. С.

С. – роден на *******

Бракът между подсъдимия С. С. и св. Р.В. /към онзи момент с фамилия С.а/ бил прекратен с решение № 257129/01.11.2017г. постановено по гражданско дело № 39616/2017г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в законна сила на 01.11.2017г. Със същото решение е утвърдено споразумение между двамата, съобразно което С. И. С. се задължава да заплаща на децата си П. С.а С.а, със съгласието на нейната майка и Б. С. С., чрез неговата майка и законен представител Р.Б. С.а, месечна издръжка в размер на по 120 лева за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението за развод в сила до настъпване на законова причина за изменение или отмяна на издръжката.

По силата на утвърденото споразумение родените от брака деца П. С.а С.а и Б. С. С. оставали след развода да живеят при майка си - свидетелката Р.В., която от своя страна да упражнява родителските права и да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание, а както беше посочено по-горе, бащата следвало да им заплаща месечни издръжки от по 120 лева за всяко дете, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска.

В периода от 01.11.2017г. до 17.12.2020г. подсъдимият С. С. не е имал активна регистрация като безработно, търсещо работа лице, което се установява от приложена справка от Агенция по заетостта. От НАП са предоставени данни, че в периода от 01.11.2017г. до 28.10.2020г., 4 подсъдимият е имал сключени трудови договори, респ. работил в множество различни фирми, сред които „П.И.“ ЕООД, „Е.Д..Д“ ЕООД, „Ю.Г.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Б.“ ООД, „Е.-С.К.“ ООД, БКС „МЛАДОСТ“ АД. В този период подсъдимият С. С. не се е намирал в затруднено финансово положение, както и не е бил с влошено здравословно състояние. По същото време С. И. С. е имал регистрирани на свое име два броя МПС. Същият е бил в състояние да извършва трудова дейност в съответствие с възрастта си, респ. да получава доходи. На подсъдимия С. му е било известно съдържанието на съдебното решение, по силата на което е задължен да заплаща месечна издръжка на двете си деца.

След развода отношенията между бившите съпрузи се влошили и свидетелката Р.В. предоставила на подсъдимия С. IBAN на банкова сметка, по която да заплаща ежемесечните издръжки на децата.

Във времето от 01.02.2018г.до 30.06.2019г. свидетелката П. С.а С.а живеела с майка си, която съвместно с родителите си полагала необходимите грижи за нейното отглеждане и възпитание, включващи и закупуването на дрехи, обувки, учебни пособия, както и предоставяне на средства за посрещане на ежедневните нужди. През този период подсъдимият С. С. не е заплащал по никакъв начин дължимата по силата на бракоразводното решение издръжка на дъщеря си П., само понякога й давал дребни парични суми от порядъка на 20, 30 или 50 лева под формата на джобни пари. Тези парични средства не съответствали на размера на дължимата издръжка, която трябвало да превежда по банков път съгласно направена уговорка със свидетелката Р.В.. При завършването на средното образование на свидетелката П. С.а С.а, подсъдимият С. организирал бал на дъщеря си, като поканил за почерпка свои роднини и близки, но това обстоятелство не може да се съпостави, респ. да се приеме за изпълнение на задълженията му по заплащане на издръжка.

В периода от 01.02.2018г.до 31.07.2021г. и свидетелят Б. С. също живеел с майка си и за неговото отглеждане и възпитание се грижели тя и родителите й. Майка му – свидетелката Р.В. поемала разходите за ежедневните му нужди, както и за дрехи, обувки, учебници и пособия. В този период свидетелят Б. С. не получавал от баща си – подсъдимия С. С. дължимата сума в размер на 120 лева за месечна издръжка, които баща му 5 дължал по силата на съдебното решение. Единствено понякога подсъдимият С. отделял суми между 20 и 50 лв., които лично или чрез родителите си предавал на сина си Б., но тези средства имали характера на джобни пари и определено не покривали дължимата сума за издръжка. Средствата за издръжка на свидетеля Б. С. се осигурявали от неговата майка.

След 01.02.2018г. не било осъществявано плащане на дължимите суми за издръжка на свидетелите П. С.а С.а и Б. С. С., поради което свидетелката Р.В. подала жалба срещу бившия си съпруг в СРП.

Съгласно заключението на изготвената в съдебна фаза съдебносчетоводна експертиза: Стойността на дължимите, но незаплатени суми за издръжка на низходящ П. С.а С.а за периода от 01.02.2018г.до 30.06.2019г.

/включително/ са в размер на 17 месечни вноски от по 120 лева - общо в размер на 2040 лева. Според същото заключение стойността на дължимите, но незаплатени суми за издръжка на низходящ Б. С. С. за периода от 01.02.2018г. до 31.07.2021г. /включително/ са в размер на 42 месечни вноски от по 120 лева - общо в размер на 5040 лева.

Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция като правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд, в съответствие с изискванията на закона е анализирал свидетелските показания, експертизите и многобройните писмени доказателства, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване.