Решение № 5036 от 06.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6192/2023
- Вид
- Решение № 5036
- Подписан
- 06.11.2023
- Състав
- КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, ал. 7 · Закон за автомобилните превози
- чл. 105 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93г, ал.2, предл.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5036 гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110206192 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от управителя на „Т.Г. 98“ ЕООД против Наказателно постановление № 42-0003675/28.10.2023 г., издадено от директор на РД "АА" - София, ул.
"Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на основание чл. 93 г, ал. 2, предл.
1 от ЗАвПр на дружеството-жалбоподател е наложена "административна санкция", в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/07.04.2009 на МТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Като такива се посочват нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в случая липсвали задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушението. На следващо място, в жалбата се твърди, че неправилно била приложена санкционната разпоредба на чл. 93 г, ал. 2, предл. 2 от ЗАвПр, вместо нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.
Административно-наказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема 1 за установено от фактическа страна следното:
На 9.8.2022 г. в РД »АА» - София била извършена комплексна проверка на транспортната дейност на „Т.Г. 98“ ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността № 10667 за извършване на международен превоз на товари. За резултатите от проверката бил изготвен Констативен протокол, препис от който бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството.
Въз основа на направените при проверката констатации срещу дружеството бил съставен АУАН за това, че превозвачът не е организирал извличането на данните от дигитална карта на водача Д.С.Д. с ЕГН ********** най-малко на 28 дни. Актосъставитулят квалифицирал нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт.
След запознаване със съдържанието на акта, препис от последния бил връчен на срещу подпис на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
На база на така съставения акт било издадено атакуваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението, на основание чл. 93г, ал.2, предл.2 от ЗАвПр дружеството-жалбоподател е санкционирано с налагане на имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на управителя на дружеството на 8.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля – актосъставител А. Г., от които се установяват времето и мястото на извършената проверката, както и направените фактически изводи, намерили отражение в изготвения Констативен протокол и в съставения АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
2
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, съдът намира за основателни възраженията в жалбата, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на нарушителя и са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
В обстоятелствената част на АУАН и на НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението – описана е датата на проверката 9.8.2022 г., но не е посочено нито кога е извършен превоз с процесния автомобил, нито кога жалбоподателят е бил длъжен да организира извличането на данните от дигитална карта на водача, нито за кои 28 дни, след като е бил длъжен, не е изпълнил това си задължение. При така направеното описание на нарушението основателно може да се твърди, че не става ясно дали се касае за едно административно нарушение или за повече, тъй като с изтичането на всеки 28 дни и неизпълнение на задължението за извличане на данните би било осъществено отделно административно нарушение. Посочените пороци не са отстранени в текста на наказателното постановление, където също липсва дата и място на извършване на нарушението.
По–нататък, настоящият съдебен състав споделя възраженията на жалбоподателя и за неправилно приложение на посочената санкционна норма на чл. 93 г, ал. 2 от Закон за автомобилните превози, който предвижда наказание за превозвач, който не е осигурил извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача. Проверката на представените от превозвача документи и извлечена от дигиталния тахограф информация не е установила липса на някои данни от картата на водачаож , а неспазване на периодичността за извличане на данните. Поради това съдът счита, че приложима към хипотезата на такова нарушение е разпоредбата на чл. 105 от Закон за автомобилните превози, който санкционира неспазване на правилата на закона и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози, какъвто е цитираната Наредба № Н-3/07.04.2009 г.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който до приключване на съдебните прения не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003675/28.10.2023 г., издадено от ид директор на РД"АА" - София, с което на основание чл. 93 г, ал. 2, предл. 2 от ЗАвПр на „Т.Г. 98“ ЕООД е наложена "имуществена санкция", в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/07.04.2009 на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4