Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 218 от 14.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 224/2026
Вид
Определение № 218
Подписан
14.05.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500224 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№10912/23.10.2025г., подадена чрез куриер на 22.10.2025г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт М М, против Определение №943 от 08.10.2025г., постановено по гр.дело №156/2025г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба вх.№8616/28.08.2025г. за изменение на постановеното по същото дело Решение №232/04.08.2025г. в частта за разноските. Изложени са подробно конкретни съображения за неправилност на определението като несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото и с процесуалното поведение на дружеството и се претендира за отмяната му и определяне на адвокатско възнаграждение за насрещната страна, съответстващо на действителната правна и фактическа сложност на делото, евентуално, в случай, че се приеме за приложима хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, се претендира деловодните разноски и адвокатско възнаграждение да останат в тежест на ищеца.

Ответниците по частната жалба Я. Б. К., Е. Й. К.а и А. С. А. са подали чрез пълномощника адв.Д. К писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за нейната неоснователност.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – молителят-ответник срещу подлежащо на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

Окръжния съд е бил сезиран с искова молба вх.№2022/24.02.2025г., посредством която са предявени от Я. Б. К., Е. Й. К.а и А. С. А. против „ЕОС Матрикс“ЕООД искове по чл.439 от ГПК за признаване несъществуването на вземанията по изпълнителен лист от 24.04.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №653/2012г. на Районен съд-Димитровград, с която са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“АД, прекратена без ликвидация поради вливане в „Юробанк България“АД, главница от 75389,88 евро, възнаградителна лихва от 4489,72 евро, наказателна лихва за забава от 15,36 евро, ведно със законната лихва от 23.04.2012г., както и разноски за държавна такса от 3125,22лв., а с изпълнителен лист по т.дело №101/2012г. на ОС-Хасково са осъдени да заплатят солидарно и сумата от 3275,22лв. разноски по делото. Ищците основават исковете си на изтекла погасителна давност с твърдения въз основа на изпълнителните листове да е било образувано изп.дело №371/2012г. по описа на ЧСИ И Б, в хода на което с договор за цесия от 30.06.2016г. взискателят „Банка Пиреос България“АД да е прехвърлил вземанията си на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД, който по негова молба от 14.09.2017г. бил конституиран като взискател на мястото на стария кредитор, а последното искано изпълнително действие било от 10.09.2017г., до извършване на каквото не се стигнало. Считат, че на 10.09.2019г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за неговото прекратяване. Поискали са на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв ответника да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на всеки от тях безплатна правна помощ. Във връзка с последното са представени три отделни договора за правна защита и съдействие с упълномощената адв.Д. К, в които е уговорено безплатно представителство в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

2

Представен е и списък на разноските, в който е посочено адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. в размер на 10263лв. по иска за главницата и 10941лв. по иска за лихвата или общо 21204лв. за всеки ищец и общо 63612лв. за всяка съдебна инстанция.

С отговора на исковата молба ответникът е признал иска. Оспорил е претенцията за разноски, позовавайки се на хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, предвид признанието на иска и обстоятелството, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като по негово искане не са били предприемани изпълнителни действия, ищците не са направили опит за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията им преди завеждане на делото и предвид изразената готовност оригиналният изпълнителен лист, който се намира в кориците на изпълнителното дело, да им бъде предаден. В условията на евентуалност е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски с оглед правната и фактическа сложност на делото, считайки за неприложима Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С постановеното по делото Решение №232 от 04.08.2025г. първоинстанционният съд е уважил исковете при условията на чл.237,ал.2 от ГПК, зачитайки заявеното от ответника признание. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв е приел, че такива са дължими, независимо от признанието на исковете, тъй като наличието на изпълнителен титул въздейства върху правната сфера на длъжника във всеки един момент до установяване несъществуване на вземането на кредитора. Приел е във връзка със заявеното възражение за прекомерност, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат редуцирани, тъй като са в минимален размер от 16554лв. за тримата ищци, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но, тъй като сумата, предмет на отрицателния установителен иск, е една и за тримата ищци и неин източник е договор за цесия, то възнаграждение не следва да се присъжда поотделно за всеки от тримата ищци.

С Решение №246 от 11.08.2025г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, „ЕОС Матрикс“ЕООД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 11904,54лв. по сметка на Окръжен съд-Хасково.

3

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на решенията от ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД е подадена молба вх.№8616/28.08.2025г. за тяхното изменение в частта им за разноските като същите останат в тежест на ищците, съгласно чл.78,ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, евентуално поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, по съображения, изложени и в настоящата частна жалба.

С отговора на молбата ищците са изразили становище за нейната недопустимост, тъй като посредством същата се цели пререшаване на въпроса за разноските, по който съдът вече се е произнесъл с решението, с което е разгледал и възражението за прекомерност.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл по молбата за изменение на решение №232/04.08.2025г. в частта му за разноските относно адвокатското възнаграждение по съображенията, изложени в това решение.

Против това определение освен настоящата частна жалба е била подадена и насрещна частна жалба вх.№11987/17.11.2025г. от ищците, която е върната като недопустима с влязло в сила Определение №1124/26.11.2025г., потвърдено с Определение №76/18.02.2026г. по в.ч.гр.дело №56/2026г. на ПАС, частната касационна жалба вх.№2487/11.03.2026г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД против което последно е върната.

Настоящата инстанция намира молбата на ответника за изменение на решението в частта му за разноските за допустима, както и постановеното по същата обжалвано определение, противно на становището на ищците в отговора по нея. Разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК предвижда изрично възможността постановилият решението съд сам да преразгледа въпроса за разноските по делото по молба на страните като изключение от принципа по чл.246 от ГПК за неоттегляемост на решението.

В конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, на която се позовава ответникът и в частната си жалба. Същият е признал иска, но с поведението си е дал повод за завеждане на делото. По негова молба е бил конституиран като взискател на мястото на първоначалния въз основа на сключения помежду им договор за цесия и след изтичане на давността не е поискал, съгласно чл.433,ал.1,т.2 от ГПК, прекратяване на изпълнителното производство, по който начин е поддържал висящността му и с това е интервенирал в правната сфера на ищците като такива със статут на длъжници 4 по кредитни задължения, нито им е предал оригиналния изпълнителен лист във връзка с афишираната в отговора на исковата молба готовност да го стори, които действия не са били зависими от тяхното съдействие.

Основателно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното на основание чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от ЗАдв възнаграждение за упълномощената от ищците адв.Д. К, оказала им безплатно правна защита и съдействие по делото. При определянето му първоинстанционният съд неправилно е съобразявал минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл.изм.-ДВ, бр.14 от 18.02.2025г./, с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което, тя е неприложима като нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС, и при определянето му следва да се изходи от действителната фактическа и правна сложност на делото при отчитане на конкретните обстоятелства. Противно на поддържаното от ответниците по частната жалба, правният спор не е със значителна фактическа и правна сложност. Предявени са отрицателни установителни искове за парични вземания, произтичащи от един и същ договорен източник, като погасени по давност, изложените във връзка с която в исковата молба фактически обстоятелства са оскъдни. Още с отговора на исковата молба ответникът е признал исковете. От преупълномощения адв.А е подадено писмено становище с искане за постановяване на решение по чл.237 от ГПК при признание на иска. На това основание доказателства не са събирани и в единственото проведено открито съдебно заседание с участие на преупълномощения съдебното дирене е обявено за приключило и е даден ход на устните състезания. Всъщност спора по делото изначално се е концентрирал именно върху разноските, който спор е предмет на разрешаване в настоящото производство. Основателно е поддържаното от ищците, че адвокатското възнаграждение следва да се определи за защитата на всеки от тях, доколкото при пасивната солидарност всеки длъжник се намира в отделно самостоятелно правоотношение с кредитора и според чл.125,,ал.1 от ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не поражда действие спрямо останалите съдлъжници. При отчитане на тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че дължимото на адв.К адвокатско възнаграждение следва да се определи на общо 1500 евро.

Обсъденото налага отмяна на обжалваното определение и допускане на 5 исканото изменение на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение чрез тяхното намаляване от 16554лв. на 1500 евро.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №943 от 08.10.2025г., постановено по гр.дело №156/2025г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение подадената от „ЕОС Матрикс“ЕООД молба вх.№8616/28.08.2025г. за изменение на постановеното по същото дело Решение №232/04.08.2025г. в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №232 от 04.08.2025г., постановено по гр.дело №156/2025г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта му за разноските, с която „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК 131001375, е осъдено да заплати на адвокат Д. К, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, оказала безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 16554лв., КАТО НАМАЛЯВА размера на възнаграждението на 1500 евро.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________