Определение № 721 от 07.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. Перник, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500573 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал.1 ГПК.

Производството е по постъпила частна жалба от „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК:

202557159 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 425/06.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 565/2026 г. на Районен съд Радомир в частта за разноските. Със Заповедта съдът е осъдил „СТИК КРЕДИТ“ АД, да заплати на С. А. К. направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 245,42 евро с вкл. ДДС.

С частната жалба са релевирани доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед фактическа и правна сложност на делото. Поддържа се, че извършените процесуални действия се основават на депозиране на бланкетно заявление по чл. 410 ГПК, което е по утвърден образец. Жалбоподателят се позовава на Решение С- 35/22 на СЕС, изхождайки от принципите на пропорционалност и ефективност. Предвид изложеното и при преценка на вида и обема на предоставената защита при определяне на размера на присъденото възнаграждение иска отмяна на Заповедта за изпълнение на парично задължение № 425/06.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 565/2026 г. на Районен съд Радомир в частта за разноските. В условията на евентуалност прави искане за изменение на Заповедта за изпълнение на парично задължение в частта за присъдените разноски като същото се намали до размера на 25,56 евро.

В срок е постъпило становище по частната жалба от насрещната страна С. А. К., чрез адв. Р. Р., с което се излагат твърдения, че същата е неоснователна. Поддържа се, че процесуалният представител на заявителя е извършил множество действия, които обуславят претендирания размер на възнаграждението. Акецнтира се, че преди изготвянето и подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се извършва консултация с клиента, изяснява се фактическата обстановка, извършва се анализ на относимите доказателства, както и се прави преценка на правното основание, размера и допустимостта на претенцията. Предвид изложеното счита, че твърденията на жалбоподателя за липса на фактическа и правна сложност са неправилни. Излага подробни аргументи по повод позоваването от жалбоподателя на Решение С- 35/22 на СЕС като в заключение моли 1 жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът намира, че частната жалба е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения законоустановен срок. По същество същата е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 565/2026 г. на Районен съд Радомир е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от С. А. К. срещу „СТИК КРЕДИТ“. В полза на кредитора е издадена Заповед № 425/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника „СТИК КРЕДИТ“ за сумата от 184, 07 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва за период от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в производството за: държавна такса в размер на 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на: 245, 42 евро.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а срещу нея, както и частна жалба срещу заповедта в частта за разноските, като е направил възражение за прекомерност на претендирания от заявителя адвокатски хонорар.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Пернишкият окръжен съд съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай).

В настоящия случай се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото - единствено да се установи дали вземането е спорно, или не. От друга страна материалният интерес по делото е нисък - едва 184, 07 евро, а по този вид дела е налице константна съдебна практика. Предвид изложеното и съобразявайки размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на вземането на длъжника, настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 100 евро.

Поради това, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разликата над 100 евро до присъдените 245,42 евро.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 425/06.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 565/2026 г. на Районен съд Радомир, в частта, в която е разпоредено длъжникът „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на С. А. К., с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за разликата над 100 евро до присъдените 245,42 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 425/06.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 565/2026 г. на Районен съд Радомир в останалата й обжалвана част – за разликата до присъдените 100 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3