Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 14.03.2025, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 866/2024
Вид
Решение № 30
Подписан
14.03.2025
В сила
27.06.2025
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16,ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.16,ал.4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.16,ал.5 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8,ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кнежа, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100866 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Н. П. П.,с ЕГН********** от гр.С.,кв.„***”,бл.№***,вх.*,ап.**,представлявана от адвокат Р. В. М.-ПАК,с адрес за призоваване гр.Пл., ул.“***“№** е предявила против ЕТ„С. И.“, с ЕИК816011216,със седалище и адрес на управление:гр.Кн.,ул.„***“№**,представляван от С.

С. И.,с ЕГН********** обективно кумулативно съединени искове с цена:560,00лв. с правно осн.чл.16,ал.1 от Закона за арендата в земеделието и 840,00лв.с правно осн.чл.8,ал.1 от Закона за арендата в земеделието.

В хода на производството пред предходния съдебен състав ищцовата страна е увеличила размера на исковата си претенция по втория си иск от 840,00лв. на 1530лв.,което е било допуснато при новото разглеждане на делото като процесуалния представител на ищцата е поискал от увеличения размер на иска да се приспадне сумата от 829,44лв.,която е била заплатена на ищцата от ответника на 14.03.2024г. след завеждането на иска.

Ищцата Н. П. П. твърди,че е наследница на Цв. К. Р. и Н. Цв. К.,бивши жители на гр.Кнежа,на които била е възстановена собствеността на следните недвижими имотиземеделска земя в землището на гр.Кнежа :

1.Поземлен имот с идентификатор ***,с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля,съставляващ НИВА с площ от 23,631дка, с номер по предходен план 636008,четвърта категория;

2.Поземлен имот с идентификатор ***,с адрес в гр.Кнежа, в местността „Юсуфов геран“,съставляващ Н И ВА с площ 10,533дка,номер по предходен план 051004,трета категория

3.Поземлен имот с идентификатор ***,с адрес в гр.Кнежа, в местността „Конунски дол“,съставляващ НИВА с площ от 12,050дка , номер по предходен план 277002,трета категория и

4.Поземлен имот с идентификатор ***,с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля“,съставляващ НИВА с площ от 13,003дка,номер по предходен план 635019,четвърта категория като наследствения й дял от гореописаните ниви е от 7,890дка.

1

Според ищцата една от другите наследници на посочените две наследодателки -Л. Н.

М.,която също има дял от 7,890дка от нивите е сключила договор за аренда за цялата земя, за срок от 14/четиринадесет/стопански години,с ЕТ„С. И.“,с ЕИК816011216,вписан на 14.03.2016г.,том III,№53,вх.рег.№990, в Агенция по вписванията- Кнежа.

Ищцата сочи ,че съгласно чл.12 от договора за аренда арендатора се е задължил да заплаща п о 35,00лв./тридесет и пет лева/на дка земя годишно като от сключването на договора до настоящата стопанска година-2023г.-2024г.икономическите отношения в земеделието са се изменили съществено и стойността на рентата,която се плаща в региона на гр.Кнежа е 70,00лв.на дка и нагоре,поради което иска, на основание чл.16,ал.1 от Закона за арендата в земеделието,считано от стопанска година-2023г.-2024г.до края на договорния период01.10.2030г.цената на рентата да се измени на 70,00лв. на дка годишно.

Освен това ищцата твърди,че арендаторът ЕТ„С. И.“ не е изплатил рента за ползването на земеделската земя,която е нейна собственост за последните три стопански години 2020г.2021г.,2021г.-2022г. и 2022г.-2023г. като съгласно сключения договор същият й дължи,на осн.чл.8,ал.1 от Закона за арендата в земеделието- 840,00лв.,като тя си запазва правото да увеличи цената на иска,с размера на рентата,която арендаторът действително е плащал на останалите арендодатели за този период.

Въз основа на изложеното,ищцата иска от съда да постанови решение,с което да измени вписаната в чл.12 от договора за аренда на :

1.Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля,съставляващ НИВА с площ от 23,631 дка, с номер по предходен план 636008, четвърта категория;

2.Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Юсуфов геран“ .съставляващ НИВА с площ 10,533 дка, номер по предходен план 051004, трета категория;

3.Поземлен имот с идентификатор ***,с адрес в гр.Кнежа, в местността „Конунски дол“,съставляващ НИВА с площ от 12,050 дка , номер по предходен план 277002, трета категория и

4.Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля“,съставляващ НИВА с площ от 13,003дка,номер по предходен план 635019,четвърта категория,сключен между Л. Н. М. и ЕТ„С. И.“,с ЕИК816011216,със седалище и адрес на управление:гр.Кн.,ул.„***“№**,представляван от С. С. И.,с ЕГН**********,с цена на рентата от 35,00лв. на дка годишно на 70,00лв. на дка годишно, увеличена в о.с.з. на 90,00лв./деветдесет лева/ на дка годишно.

Да осъди ЕТ„С. И.“,с ЕИК816011216,със седалище и адрес на управление:гр.Кнежа,ул.„***“, №**,представляван от С. С. И.,с ЕГН**********,да й заплати сумата от 1530,00лв./хиляда петстотин и тридесет лева/,която сума представляват дължима рента за дяла й от описаните по-горе ниви- земеделска земя, за стопанските години 2020г.-2021г.,2021г.-2022г. и 2022г.2023г.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане.

Освен това ищцата иска от съда да осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.

Ищцата е приложила към исковата си молба следните писмени доказателства:

1.Договор за аренда вписан на 14.03.2016г. том III, №53,вх.рег.№990, в Агенция по вписванията- Кнежа,

2.Решение №220/07,12.1999г.на Общинска служба по земеделие Кнежа, 3.Решение №220/07.12.1999г.на Общинска служба по земеделие Кнежа, 4.Решение №220К/07.12.1995г.на Общинска служба по земеделие Кнежа, 5.Скица на поземлен имот №15-1276786/02.12.2023г. на СГКК-Пл., 2

6.Скица на поземлен имот №15-1276787/02.12.2023г. на СГКК-Пл., 7.Скица на поземлен имот №15-1276790/02.12.2023г, на СГКК-Пл., 8.Скица на поземлен имот №15-1276789/02.12.2023г. на СГКК-Пл., 9.Удостоверение за наследниците на Цв. К. Р. №АД-08-555/24.09.2020г. на Община Кнежа и 10.Удостоверение за актуално фирмено състояние на ответника.

Направено е искане от ищцовата страна в случай,че ответника оспори иска,съдът да назначи съдебно-икономическа експертиза със следните задачи:

1.Да установи по счетоводни документи на ЕТ„С. И.“ и по данни в Общинска служба по земеделие Кнежа,и да даде заключение в какъв размер е изплащал рента за арендованите земеделски земи в землището на гр.Кнежа за стопанските години 2020г.-2021г.,2021г.-2022г.и 2022г.-2023г. и изплатил ли е рента за този период на Н. П. П. и 2.Да установи по счетоводни документи на ЕТ„С. И." и по данни в Общинска служба по земеделие Кнежа,и да даде заключение за средния размер на годишната рента,по сключени договори за аренда за стопанската година 2023г.-2024г. за земеделска земя в землището на гр.Кнежа.

В предоставения от ГПК законов срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответното дружество от чието съдържание е видно,че искове по чл.16,ал.1 от ЗАрЗ и чл.8,ал.1 от ЗАрЗ, са предявени от лице,което има правен интерес от водене на процеса, исковете са предявени от и срещу надлежна страна- лице с процесуална легитимация на страна и са спазени правилата за родовата подсъдност.

Ответната страна не оспорва факта,че е на лице валидно сключен Договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 14,03.2016г.,с нот.заверен подпис с per.№718 от 14.03.2016г.,от регистъра на В. Р.-Нотариус,с район на действие PC-Кнежа и вписан в СВ-Кнежа,том 3,№53,дв.вх.р.№990/2016г.,който е сключен между ЕТ„С. И.”,с ЕИК816011216,в качеството му на арендатор и Л. Н. М.,с ЕГН **********, в качеството и арендодател и на съсобственик на изрично описаните в същия четири броя земеделски имота,находящи се в землището на гр.Кнежа.

Ответната страна сочи ,че съгласно клаузите на договора:

„чл.12.Арендното плащане на един декар е в размер на 35,00лв. на декар годишно. ; чл.14.Изплащането на арендата в натура ще се извършва текущо през годината след добиването на съответната продукция, а изравняването на неполучената в пари от 15 декември до 30 март ,като чл.16. Урежда реда и процедурата, въз основа на която се изменя договора, какъвто е и настоящия иск по чл.16,ал.1 от ЗАрЗ.

Ответната страна не оспорва: притежаваните от ищцата ид.части от имотите,равняващи се общо на 7,890дка от всичките четири броя земеделски имота,както и че страната по договора /съсобственика/ арендодателя, също притежава 7,890дка от имотите.

Относно предявения иск с правно осн.чл.8,ал.1 от ЗАрЗ се изтъква от ответната страна,че както е описано в ИМ процесният договор е бил сключен със съсобственика Л. Н. М.,с ЕГН********** като ЗАрЗ в редакцията на чл.3,ал.4 от ЗАрЗ към датата на сключване на договора регламентира,че когото договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.

Предвид последното ответната страна изтъква,че не е заплащала на ищцата арендни плащания по описания договор,понеже плащанията са извършвани на страната по договора като ответната страна не разполага нито към момента,нито към датата на сключване на процесния договор с каквато и да е била контактна информация по отношение лично на ищцата,за да изплаща директно на същата полагащия и се размер на арендата.

Според ответната страна до датата на получаване на ИМ,в седалището на ответника няма изразена воля от страна на ищцата арендатора -ответникът да заплаща дължимия и размер 3 на арендно плащане директно на самата нея.

Сочи се от ответната страна ,че след получаване на ИМ, служител на ответника е потърсил за съдействие процесуалния представител на ищцата за своевременно предоставяне от нейна страна на банкова сметка като към датата на депозиране на писмения отговор, все още на ответника не е предоставена банкова сметка.

Предвид това ответната страна счита,че искът по чл.8,ал.1 от ЗАрЗ по отношение на ЕТ„С.

И.”,с ЕИК 816011216 за сумата от 840,00лв.,която сума представлява дължима рента за дела и от земеделските имоти,предмет на процесния договор за аренда, за стопанските години 2020-2021г.,2021-2022г.и 2022-2023г., в едно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане е неоснователен.

Ответната страна сочи,че съгласно чл.14 от Договора, за стопанската 2022-2023.:към датата на подаване на ИМ -07.12.2023г.- срокът за плащане не е започнал /на 15.12.2023г./ като се твърди,че към датата на депозиране на настоящия Писмен отговор -ответника все още е в срока на доброволното плащане по същия,тъй като падежът изтича на 15.03.2024г.

Въпреки тази фактическата и правна обстановка,ответникът в случая с връчването на ИМ, приема,че е на лице воля за лично плащане към ищцата по Договора за аренда,като твърди,че при предоставяне на банкова сметка от страна на същата ще преведе претендираните суми.

Относно предявения иск с правно осн.чл.16,ал.1 от ЗАрЗ, ответната страна сочи,че по силата на чл.8,ал.2 от ЗАрЗ, размерът на арендното плащане се определят от пазарната поземлена рента и наема,който включва годишни амортизации и лихви върху капитала,вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.

Предвид това с описва,че с оглед на чл.16,ал.1 от ЗАрЗ,ако след сключване на договора обстоятелствата,от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения,всяка от страните може да иска изменение на договора.

Изтъква се от ответната страна,че съгласно чл.16,ал.4 от ЗАЗ,а и съгл.чл.16 от самия процесен договор за аренда, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора,освен ако с него не е определен друг срок,като в случая не е определен друг срок.

Ответната страна изтъква,че съгласно чл.16,ал.5 от ЗАрЗ едва ако страните непостигнат споразумение по иск на страната направила предложението, решение се взима от районния съд.

Според ответната страна предвид изрично законово регламентираната процедура за изменение на аренден договор,в този случай не са на лице предпоставките за да се приеме,че иска е основателен.