Определение № 343 от 16.02.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Плевен, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500126 по описа за 2024 година

С определение № 322 от 22.01.2024 г по гр. дело № 2877/23 г на РС – Плевен състав на същия съд е ИЗМЕНИЛ на основание чл.248 от ГПК Решение № 1774 от 12.12.2023год., постановено по гр.д. №2877/2023год. по описа на Плевенски районен съд, в частта за разноските КАТО Е ОСЪДИЛ на основание чл.38 ал.2 от ЗА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”***” №***, ет.2, ап.***, представлявано от Г.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д.

М.“ гр.София, вписано в регистър БУЛСТАТ под №***, представлявано от Д.

М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 320лв.

Частна жалба срещу постановеното определение е подадена от еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в която се възразява, че по делото са разгледани два установителни иска и един осъдителен и съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи възнаграждение за всеки един иск поотделно. Претендира се отмяна на атакуваното определение, с което е намалено присъденото възнаграждение.

Налице е становище от другата страна по делото, в което се оспорва подадената жалба като се твърди, че съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и възнаграждение в размер на 960 лв при 1 незначителен материален интерес може да се тълкува като злоупотреба с право. Възразява се, че при присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА се касае за безвъзмездна услуга и не следва да се присъжда ДДС.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА ,НО НЕОСНОВАТЕЛНА

Пл РС е приел, че в случая съставът на съда не е обвързан от определените с Наредба №1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище съдът е съобразил практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС.

Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитаики правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това разрешение, според РС, се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в не йна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство.

По този начин се отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

Така се нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се приема и в останалата практиката на 2

СЕС, например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, според РС, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./ По тези съображения съдът е приел, че не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В случая РС е приел, че следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за възнаграждение от 1 380 лв. за адвокат на една инстанция. Неоправдано е, според РС, да се присъждат възнаграждения в минимален размер по два неоценяеми иска и един оценяем с цена от 2,64лв. Минималното възнаграждение, определено от наредбата в размер от 1000лв. за неоценяемите и 400лв. за оценяемия, значително ги нахвърля като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да налага определяне на хонорара в такива размери. По делото е проведено само едно съдебно заседание, без изслушване на експертизи. Несправедливо и 3 неотчитащо положения реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано в размер по всеки отделен иск общо от 1440 лв., макар и в границите на минималното определено в Наредбата. Ето защо съдът е приел, че следва да определи възнаграждението съгласно представения списък с разноски, намалено до една трета от всяка от сумите за всеки отделен иск.

Възнаграждението, което следва да се присъди, според РС, е в размер на по 160,00 лв. за всеки от исковете.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на РС е законосъобразно

Мотивите на РС – Плевен се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида , в който са изложени. Следва да се отбележи, че в частната жалба не са коментирани изобщо доводите на съда във връзка с практиката на СЕС и не са изтъкнати съображения в тази връзка.

Изложените мотиви на първоинстанционния съд са подробни и съобразени с актуалната съдебна практика. В основното решение по делото на Пл РС е посочено, че определеното възнаграждение е с ДДС. Това не е сторено в определението за изменение на решението в частта за разноските, но с оглед изложените мотиви за редукция до една трета би могло да се приеме, че това се отнася и за възнаграждението в размер на 320 лв. Съображения относно ДДС обаче не са изтъкнати в подадената частна жалба.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното определение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 322 от 22.01.2024 г по гр. дело № 2877/23 г на РС – Плевен

КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5