Решение № 367 от 09.10.2019, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 367 гр. Добрич, 09.10.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, І състав,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 372/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 9, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба вх. № 1689/ 07.06.2019 г. от М.Д.М., ЕГН **********,*** срещу Отказ на Кмета на Община град Добрич, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 – 302/.09.04.2019 г.

С жалбата (уточнителна молба от 20.06.2019 г., л. 42 – 44) се настоява, че отказът на Кмета по Заявление вх. № 94М – 00 – 302/ 28.03.2019 г. е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона, противоречия с материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че е наследник по закон на **** М. ***, починал на 04.12.2001 г. За нуждите на Община град Добрич е извършено отчуждаване на имот от баща му, като след отчуждаването имотът е завзет, а със Заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) № 278/ 24.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС Добрич му е определено обезщетение с апартамент № 18, вх. Ж, на VІІ – ми жилищен етаж в ЖК „9-ти септември“. Добавя, че със Заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на Кмета на Община град Добрич е променено полагащато се обезщетение за отчуждения имот, като жалбоподателят, в качеството си на наследник на ***, е обезщетен с апартамент № 5, бл. А, на четвърти /втори жилищен/ етаж на ЖБ „Добрич“ по ул. „***“.

До момента сградата реално не е построена и имотът не е предоставен на жалбоподателя. В тази връзка е подал цитираното по – горе Заявление с искане за нова оценка и промяна на обезщетението от имотно в парично. Счита, че не е довършена процедурата по обезщетяването за отчуждения имот, поради което неправилно администратвният орган е отказал да уважи искането му. Въз основа на така изложените в жалбата аргументи иска отмяна на оспорения отказ на Кмета на община град Добрич и връщане на преписката на ответника за произнасяне по искането чрез определяне на ново обезщетение. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ****, АК – Варна, която поддържа жалбата по изложените в уточнителната молба съображения. Представя Писмени бележки вх. № 2656/01.10.2019 г.

Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М., която оспорва жалбата. Настоява, че нормата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) не е императивна и Кметът има право на преценка дали да измени или не Заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) по отправено до него искане от правоимащия. Добавя, че към настоящия момент в бюджета на общината не са предвидени средства за парично обезщетяване, поради което такива действия не могат да бъдат извършени, както и че е обявена обществена поръчка за изграждане на процесния блок, отворени са ценовите предложения и предстои процедурата по възлагане на обществената поръчка да бъде финализирана, в резултат на което ще бъде изграде и апартаментът, определен за обезщетяване на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, сторените изрични изявления за отделяне на спорното от безспорното и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно

Заповед № 474 от 26.04.1983 г. (л. 19 – 25) на Председателя на Общински народен съвет Толбухин на основание чл. 95 и чл. 98 от Закона за териториалното и селищно устройство и чл. 265 от ППЗТСУ е отчужден имот – самостоятелно жилище от 63.20 кв. м, дюкян от 20.20 кв. м и дворно място от 168 кв. м, представляващи съсобствен имот с пл. № 1261 по плана на гр.

Толбухин, находящ се на ул. „****“ № 40а, собственост на ***и ****, като ***е обезщетен с жилище от две стаи и кухня в ЖК „9-ти септември“, без да се прилага чл. 90 от ЗТСУ. Като е записано, на блокиран влог да се приведе ½ от стойността на имота, равна на 3095.28 лв. (л. 21)

На 06.02.1987 г. е съставен Акт за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот. В Акта е описан отчужденият имот, посочено е, че Заповедта за отчуждаване е влязла в сила, както и че със Заповед № 474/ 28.04.1983 г. на Председателя на ИК на ОНС собственикът е обезщетен с насрещно жилище, конкретно определено и оценено. Допълнено е, че със Заповедта за отчуждаване собственикът е обезщетен с пари в брой. Няма отразено превеждане на сумата. (л. 8)

Със

Заповед № 278 от 24.01.1991 година, т. 88, на основание чл. 100 от ЗТСУ и писмените молби на собствениците за определяне на конкретни жилища, с които да се обезщетят собствениците, наследодателят на жалбоподателя е обезщетен с апартамент № 18, на VІІ жилищен етаж, находящ се в ЖК „9-ти септември“, състоящ се от две стаи, кухня - столова, и сервизни помещения, със застроена площ от 96.84 кв.м, ведно с изба, общо 22 481 лв., съгласно Наредбата за цените на недвижимите имоти, приета с Постановление № 53/ 22.11.1979 г. (л. 27) Със заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на Кмета на Община град Добрич, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ и във връзка с чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от ЗТСУ (отм.), чл.

255, чл. 257, чл. 265 и чл. 269 от ППЗТСУ (отм.), удостоверения за наследници, молби, протокол на Комисията, назначена със Заповед № 1182/ 05.10.2009 г. на Кмета на Община град Добрич, Указание от 27.01.1992 г. на МРРБ и МФ т. 3, НЦНИ, приета с ПМС № 53/ 22.11.1979 г., е видоизменена Заповед № 278/ 1991 г., т. 88, с която ***е обезщетен с ап. 18, вх. Е, състоящ се от две стаи и кухня в ЖК „Девети септември“ („Добруджа“) на стойност 22 481.00 лв. по НЦНИ /1979 г./, (22.48 лв. след деноминацията) и вместо това е обезщетен М.Д.М. с ап. № 5, бл. „А“, на четвърти /втори жилищен/ етаж на ЖБ „Добрич“ по ул. „***“, състоящ се от две стаи и кухня на 62.77 кв. м, ведно с изба № 5 на 6.48 кв. м, с обща стойност 16 923 лв.

Определени са и допълнителни условия на обезщетението. (л. 13) Заповедта е получена на 11.11.2009 г. Не е обжалвана. Няма и твърдения в такава насока.

Със Заявление вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г., подадено чрез адв. ****, ВАК, жалбоподателят е поискал от Кмета на Община град Добрич да бъде изготвена нова оценка на имота, отчужден от ***, като същата бъде извършена по пазарни цени и да бъде променен начинът на обезщетяване от имотно в парично, като след изготвянето на новата оценка бъде заплатено дължимото парично обезщетение на М.Д.М. като наследник на ***.

С писмо рег. № 94М – 00 – 302/ 09.04.2019 г. Кметът на Община град Добрич отказва да изпълни искането. Уведомява г-н М.,*** е извършила отчуждаване на недвижими имоти през периода 1981 – 1986 г. по реда на ЗТСУ (отм.), със задължението да изгради жилищни блокове, в които да настани собствениците на отчуждените имоти. В следващите години общината е изградила блок „Добруджа“, в който са настанени част от правоимащите. Указва, че оставащите правоимащи собственици следва да се настанят във все още строящия се жилищен блок „Добрич“ по ул. „***“ в град Добрич, като общо 30 имота са предназначени за обезщетение на собственици, от които 24 апартамента и 6 магазина. Излага факти по хронологията на изграждане на блока, като допълва, че Община град Добрич активно планира действия за продължаване изграждането на ЖБ „Добрич“ и описва какво е предприето в тази насока през 2019 г. Счита, че след възлагането на обществената поръчка за СМР, Община град Добрич ще може да изпълни задължението си към отчуждените собственици. Признава, че в случая се касае за приложение на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ – отчуждителното производство е започнало при действието на ЗТСУ (отм.) и имотът е завзет до 30.10.1998 г.

Същевременно възразява, че по начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), а именно, че: „Органът по чл. 95 може до предаване на обекта да изменя влезлите в сила заповеди по чл. 98 и 100 по молба на правоимащите с нотариално заверени подписи, когато се иска парично обезщетение вместо имотно, жилище с по-малък брой жилищни помещения, но не по-големи по площ от определеното, или промяна на местонахождението на жилището при условие, че инвеститорът е съгласен и че заповедта не засяга правата, придобити от трети добросъвестни лица“, се налага извод, че същата не е императивна, а възможността за изменение или отмяна на влезлите в сила заповеди е предоставена на изключителната преценка на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.). С оглед на това и предвид предприетите действия по довършване изграждането на блока, съоветно поради липса на средства в общинския бюджет за парично обезщетение, заявява, че не приема предложението за нова оценка и промяна на имотното обезщетение в парично, което да бъде изплатено на база новата оценка.

Писмото е получено от жалбоподателя, чрез адв. Илиева, на 07.05.2019 г., видно от приложеното по делото известие. (л. 38) Жалбата е изпратена по пощата, с обратна разписка, на 21.05.2019 г. и регистрирана на същата дата в Община град Добрич.

(л. 4)

По делото е прието за безспорно установено, че до момента жалбоподателят, като наследник на ***, не е получил определеното му имотно обезщетение за отчуждения от наследодателя му имот.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на

Административен съд – Добрич, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения акт, съответно имащо правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят е подал процесното

Заявление, произнасянето по което се оспорва, съобразно разпоредбата на чл.

270, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), която регламентира правото на собствениците на отчуждени недвижими имоти, след като е налице изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване на имота, ако не са обезщетени, да поискат заповедта да бъде отменена изцяло или да се направи нова оценка.

Същевременно, съгласно

§ 9, ал. 1 от ПР ЗУТ, за отчуждителни производства, започнали при действието на отменените разпоредби на Глава пета, раздел първи от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 година, се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 от Закона за собствеността. Първото условие за прилагането на тази норма е да има започнало отчуждително производство при действието на ЗТСУ.

В настоящия случай, видно от Заповед № 474 от 26.04.1983 година, е започнало по реда на чл. 98 от ЗТСУ производство по отчуждаване на имота на наследодателя на жалбоподателя. Второто условие за прилагане на горната разпоредба е имотът да е завзет до 30.10.1998 година.

От приетия по делото Акт за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот от 06.02.1987 година на

Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Толбухин, се установява, че отчужденият имот е завзет през 1987 година. Третото условие, за да се довърши отчуждителното производство по реда на ЗТСУ, е то да не е завършило. То е незавършено, когото не е издадена заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) или въпреки че е издадена заповед, конкретизираният в заповедта имот да не може да бъде предаден на правоимащото лице по независещи от органа обективни причини или не е получено парично обезщетение. Въпреки че жалбоподателят е бил обезщетен, на основание чл. 98 от ЗТСУ (отм.), с обект в новострояща се сграда, предназначена за жилищни нужди, се установява по безспорен начин, че жилището не е довършено и съответно не е предадено на жалбоподателя поради незавършване на строителството на сградата. Налице е третата предпоставка за прилагане на разпоредбите на отменения ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 може до предаване на обекта да изменя влезли в сила заповеди по чл. 98 и чл. 100 по молба на заинтересуваните страни с нотариална заверка на подписите в следните хипотези. 1. когото се иска парично обезщетение вместо имотно 2. жилище с по-малък брой жилищни помещения, 3. промяна на местонахождението на имота.