Решение № 138 от 18.05.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Добрич, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20223200500127 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 262696/10.12.2021 г. ( по регистратурата на БРС) на ищците К. Л. Д. от град К. и З. Л. Т. от град С. срещу допълнително решение № 260080 от 17.11.2021 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 587/2018 г. ,с което е отхвърлено искането им за осъждане на ответниците да предадат владението върху реална част от поземлен имот в град Б..

Във въззивната жалба се поддържа, че по спора има постановено от въззивната инстанция ( по в.гр.д.№ 559/2020 г. по описа на ДОС ) влязло в сила решение по съдържащото се в иска по член 108 от ЗС искане на двамата въззивника за установяване правото им на собственост върху претендираната реална част от поземления им имот с идентификатор № *** по КК на град Б. чрез уважаването му относно идеална част ( ½ ) и по съединения негаторен осъдителен иск за премахване на ограда чрез уважаването му в цялост . С оглед влязлото в сила решение по установителната част на иска по член 108 от ЗС , осъдителната част също е следвало да бъде уважена. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго за осъждане на ответниците да предадат владението на частта от имота,посочена в комбинирана скица и да 1 заплатят разноски.

Въззиваемите Д. Й. К. и Н. Д. К., двамата от град Б., не са подали отговор в срока по член 263,ал.1 от ГПК , но в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция изразяват становище за неооснователност на въззивната жалба с оглед настъпили след подаването й факти за : изпълнение на влязлото в сила решение по същото дело в частта относно уважения срещу тях негаторен иск за премахване на ограда върху спорната реална част от поземления имот – премахване на спорната ограда и получаване от ищците на владението върху нея и значението им за отпадане на правния интерес от водене на иска за ревандикация . Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите на въззиваемите и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С искова молба, подадена на 10.08.2018 г. и поправена срочно след дадени по реда на член 129,ал.3 от ГПК указания ,въззивниците К. Л. Д. от град К. и З. Л. Т. от град С. са предявили срещу Д. Й. К. и Н. Д. К., двамата от град Б. в условията на обективно съединяване искове по член 108 от ЗС за право на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Б. и по член 109 от ЗС за осъждане на премахнат разположената върху нея част от масивна ограда.

С влязлото в сила решение 260144 от 2.07.2021 г. на ДОС по в.гр.д.№ 559/2020 г. правният спор е разрешен само в частта на съдържащота се в иска по член 108 от ЗС искане за установяване правото на собственост на иищците и на заявения иск по член 109 от ЗС. След отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е признал, че ищците са собственици на ½ идеална част от спорната реалната част от поземления имот и е осъдил ответниците да прамахнат частта от изградената върху нея ограда съобразно обозначения по скица ( на л.115 от делото на ДОС ) , обявена за неразделна част от съдебния акт и е отхвърлил искането за горницата над ½ идеална част . Обжалваното сега решение е постановено

( след изтекъл значителен от подаване на исковата молба срок) след обезсилване от въззивния съд на по – късното първоинстанционното решение ( от 1.06.2020 г. ) в частта по съдържащото се 2 в иска по член 108 от ЗС искане за осъждане на ответниците да предадат владението върху реалната част ния началоит ) , което е пропуснато да бъде разгледано в по- ранното решение ( от 18.12.2019 г. ) ,но за допълването има заявено във въззивната жалба ( с вх.№ 163/14.01.2020 г. ) искане и връщане на делото за произнасяне от първоинстанционния съд по него.

Междувременно , както еднопосочно в съдебното заседание пред въззивния съд от 13.04.2022 г. са заявили процесуалните представители на двете страни, притезанията на ищците по влязлото в сила въззивното решение в частта за уважения негаторен иск , са удовлетворени по реда на принудителното изпълнение . Оградата е съборена в съответствие с постановеното от въззивния съд и ищците са влезли във владение на спорната част . Дали това е станало след подаването на въззивната жалба , както са поддържали въззивниците, или по – рано ( през есента на 2021 г. ) това няма значение. Фактът за установяване от ищците на владението върху реалната част след освобождаването й от поставената в нарушение на правата им на собственост ограда , е относим към основателността, а не към допустимостта на осъдителното искане , съдържащо се в иска по член 108 от ЗС . При осъществяването му осъдителното искане е неоснователно и правилно е отхвърлено с обжалваното решение . С оглед отговорността за разноски е достатъчно , че горният факт се е осъществил след подаването на исковата молба - на далечната дата 10.08.2018 г. , което изключва приложението на член 78,ал.2 от ГПК и че първоинстанционният съд е разгледал молбата в закрито заседание и следователно без да е изслушал страните . С оглед частичното уважаване на иска за собственостза ½ идеална част – и приетото от въззивния съд в решението по в.гр.д.№ 559/2020 г. по описа на ДОС разпределяне на разноските на половина за всеки иск и на половина за всяко от двете искания в иска по член 108 от ЗС , въззивниците – ищци имат право на съразмерната на уважения осъдителен иск за ½ част от разноските , сторени в първоинстанционното производство – а именно на 185,08 лева ,а за въззивното производство не са направили разноски.

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 260080 от 17.11.2021 г. на 3

Балчишкия районен съд по гр.д.№ 587/2018 г.

ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН: ********** и Н. Д. К., ЕГН: **********, двамата от град Б., ул. „ Г.П.№** да заплатят на К. Л. Д.,ЕГН: ********** от град К. , ул. „Б.**. Л. Т. , ЕГН: ********** от град С. , ЖК“ Д.№**,** разноски за първоинстанционното производство в размер от 185,08 ( сто осемдесет и пет лева и осем стотинки ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4