Определение № 332 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. София, 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Частно касационно гражданско дело № 20258003104452 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26894/13.10.2025 г., подадена от М. М. Б. чрез адв. Г. В. против разпореждане № 4730 от 30.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 461/2022 г., с което Софийският апелативен съд е върнал касационна жалба вх. № 22737 от 21.08.2025 г. като просрочена.

В жалбата се твърди, че неправилно и в противоречие с нормативните изисквания на чл. 45 и чл. 46, ал. 1 ГПК решението по делото е връчено на друго лице – дъщеря на жалбоподателката, и то на адрес, който не е посочен от страната по делото. Сочи се, че нямало данни да е направен опит съобщението да се връчи лично на страната, както и че лицето, приело съобщението не живеело на адреса, посочен като адрес за връчване. Изтъква се, също така, че дъщерята на жалбоподателката, която е получила съобщението не е част от кръга на „домашните“ по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК и следователно изобщо не е могла да го получи. Моли се за отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване действията по администриране на касационната жалба.

Насрещната страна Д. С. З. оспорва жалбата. Изразява становище, че обжалваното разпореждане е правилно и постановено в съответствие с процесуалния закон.

Частната жалба е допустима, но по същество - неоснователна.

Съображенията са следните:

С молба вх. № 32498 от 12.12.2024 г. жалбоподателката е оттеглила пълномощията на процесуалния си представител и е изявила воля всички призовки и съобщения да й бъдат връчвани на адрес: [населено място], [улица], вх. 4, ет. 3. Именно на този адрес е изпратено съобщение с препис от въззивното решение, получено на 29.01.2025 г. от дъщерята на 1 страната Д. М. Б., която с подписа си е удостоверила съгласието си да го получи и предаде на адресата. Касационната жалба срещу решението е постъпила в съда на 21.08.2025 г. повече от 5 месеца след изтичането на законоустановения месечен срок. Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателката, че решението е връчено на друг адрес и че е връчено на лице, нямащо право да го получи, което не живее на адреса посочен по делото. Тези твърдения не съответстват на фактите по делото. Липсват данни съобщението да е получено на друг адрес, различен от посочения в него. Правилно е отбелязано и качеството на лицето, съгласило се да приеме съобщението ведно с книжата.

Обстоятелството дали последното живее на адреса е без значение. Връчването на съобщението по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава /живее/ на адреса, независимо дали е член на домакинството на адресата. Следователно от значение за редовността на връчването е фактическото местоживеене на получилото съобщението лице, което се удостоверява от връчителя, а не неговата адресна регистрация. Удостоверяването, което извършва връчителят, е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствените му впечатления, че лицето живее на този адрес. Обстоятелството, че адресната регистрация на лицето не е на този адрес не е достатъчно да се приеме, че не живее на адреса, респективно, че е осъществено връчване на лице, което е извън кръга на лицата по чл. 46, ал.2 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че когато връчването е извършено чрез друго лице и адресатът е отсъствал от адреса, обстоятелството дали той е могъл да узнае своевременно за връчването, т. е. успял ли е получателят да изпълни задължението си да предаде съобщението на адресата е относимо към производство по възстановяване на пропуснат срок – арг. чл.46, ал.4 ГПК. В този смисъл решение № 60130 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1839 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, което се споделя от настоящия състав.

Гореизложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените в това производство разноски. Ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Сумата се дължи в евро и се преизчислява по реда на чл.12 ЗВЕРБ – 511,29 евро.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4730 от 30.09.2025 г. по в.гр.д. № 461/2022 г. по описа на Софийският апелативен съд.

ОСЪЖДА М. М. Б. да заплати на Д. С. З. сума в размер на 511,29 евро (с равностойност 1000 лв.) – разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3