Решение № 80 от 12.05.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Силистра, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П. при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20243400500189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Й. Ц. К. против Решение № 26005/0103.2024г. по гр.д. № 650/2018 г. на Районен съд Дулово, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „О. Ф. България" ЕАД с ЕИК 202317122 сумата от 21 326.64 лв./двадесет и една хиляди триста двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ - незаплатена, изискуема и дължима главница по извънсъдебно споразумение от 28.08.2013г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за постановено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което неправилно и съответно - подлежащо на отмяна от въззивната инстанция. Сочи, че съдът не е разгледал и не е обсъдил доводите и възраженията му за нищожност на процесното споразумение, както и че е сключено въз основа на неравноправни клаузи. Не са обсъдени и още множество възражения: за погасяване на вземането поради факта на опрощаване по смисъла на чл.108 ЗЗД, чрез отказа на кредитора от вземането; възраженията за нищожност на Договора за цесия, като дори и съобразено правоприемството на вземането с оглед вливането на О. „Ф.“ ЕАД в Банка „ДСК“ ЕАД, то същото отново не съществува в присъдените размери, тъй като освен, че е формирано въз основа на нищожно споразумение, но и въз основа на неравноправни клаузи. Не е разгледано и обсъдено възражението за нищожност на договора за кредит от 15.09.2008г., предвид че 1 не е спазена разпоредбата на чл.7, т.7; т.9 във връзка с чл.21, ал.2, т.З; и чл.7, т.10 ЗПК; твърденията че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите, прилагането на които е довело до неоснователно и незаконосъобразно завишаване размера на вземането. В тази връзка с оглед липсата на изчисления за размера на дълга без прилагането на неравноправните клаузи, както и без прилагането на нищожното споразумение, изчисленията на в.л. по назначената в производството ССчЕ не дават отговор за обективния размер на дълга.

Намира за неправилен и изводът на съда по възражението за погасяване па вземането по давност, т.к. предсрочната изискуемост на вземането практически е настъпила с подаването на заявлението по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. дело № 694/2012г. по описа на PC - Дулово, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист (обезсилени в последствие). Заповедта е издадена на 16.11.2012г., а исковата молба в настоящото производство е подадена на 02.05.2018г., т. е. при изтекъл 5 годишен период от настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение с произтичащите от това правни последици.

БАНКА ДСК АД е подала отговор на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е уважен предявения осъдителен иск на ищеца О. ФАКГОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД (с универсален правоприемник БАНКА ДСК на основание извършено преобразуване чрез вливане) срещу Й.

Ц. К.. Намирайки обжалваното решението за правилно, обосновано и законосъобразно, моли съда да потвърди същото, респ. да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.

Въззивният състав е констатирал, че на 25.05.2023 г. по партидата на ищеца в производството "О. Ф. България" ЕАД е вписано преобразуване на дружеството чрез вливането му в "Банка ДСК" АД и заличаване на "О. Ф. България" ЕАД. С оглед на това и на основание чл. 227 ГПК "Банка ДСК" АД е конституирана във възивното производство в качеството си на правоприемник на "О. Ф.

България" ЕАД.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събрани в двете инстанции доказателства съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори и от представен ия по делото договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2008 г. се установява, че на същата дата "БДСК" ЕАД и ответницата са встъпили в договорни отношения, по силата на които на последната е предоставен заем в размер на 26 000 лева при срок на плащане 120 месеца от датата на неговото сключване с краен срок за плащане 15.09.2018 г., с падежна дата – 15 то число. Съгласно чл. 7, изр. 1 от договора „за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Престиж“ – Приложение № 2 към договора“. В следващото изречение е посочено, че към 2 датата на договора базовия лихвен процент е 5,94 %, стандартната надбавка е в размер на 2,21 процентни пункта и е намалена с 0 пункта или лихвения процент е общо 8,45 %. Съгласно чл.8, изр. 1 ГПР по кредита е 9,17, като клаузата на чл. 8, изр. 2 от договора за кредит предвижда, че годишният процент на разходите по кредита, може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.Според посоченото в чл. 9.1. от Общите условия – освен лихвата ГПР включва и таксите, които клиентът дължи на банката съгласно чл. 23, т. 1 и т. 3 от Общите условия. Предпоставките за едностранна промяна от банката на БЛП и таксите са посочени в чл. 9.3. от Общите условия.Посочено е още /чл.13 и чл.14 от договора/, че кредополучателят заплаща такси съгласно тарифа, с която е запознат.

Не се спори и последством назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че сумата по кредита е изцяло усвоена от кредитополучателя К.. Не се констатира спор, че ответницата е изпаднала в забава при изплащането на дълга /последното плащане по кредита е осъществено на 11.10.2011г./, отговаряща на договорните критерии за предсрочна изискуемост, Банка ДСК АД е предприела действия за снабдяване с изпълнително основание и е подала заявление по чл. 417 ГПК, като в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена Заповед № 442/16.11.2012г. по чл.417 от ГПК по ЧГД 694/2012 г. на РС-Дулово /приложено към настоящото производтво/ и изпълнителен лист от 16.11.2012г. за сумите от:

21 326,64 – главница по договора за кредит от 15.09.2008г.; 3212,50 лева – договорна лихва за периода 15.09.2011г. – 17.10.2012г.; 1605,15 лв. – наказателна лихва за периода 15.09.2012 – 17.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяването и общо 1264,33 лева – разноски.

След издаване на ЗНИ и ИЛ Банка ДСК АД е цедирала вземанията си по договора за кредит на цесионера О. Ф. България ЕАД с Договор за цесия от 31.01.2013 г. /приложен още по ГД 173/2015 на РС-Дулово/. На 28.08.2013 г., след сключването му цесионерът О. Ф. България ЕАД е подписал с ответницата Споразумение от 28.08.2013 г. за разсрочено плащане на цедираното вземане. В споразумението е констатирано, че по силата на Договор за покупко продажба на вземания от 31.01.2013г., О.

Ф. България ЕАД е придобило от БАНКА ДСК ЕАД /в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с изтекли лихви/, вземанията и срещу Й. К., като кредитополучател, съгласно сключения Договор за кредит от 15.09.2008г.

Страните приели, че дългът на ответницата към “О. Ф. България” ЕАД към 20.09.2013г. възлиза на 29 386, 31 лева, в това число: 21326,64 – главница, 6825,34 лева – лихва, и 1234,31 лева – разноски.Уговорено е, че кредиторът се задължава да не предприема по нататъшни действия по образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, при условие, че кредитополучателя изпълнява точно поетите със споразумението ангажименти; при неизпълнение на условията по споразумението, кредиторът има право незабавно да предприеме действия по образуване на изп.дело въз основа на издадения изпълнителен лист;

3 независимо от по тази уговорка, при неизпълнение от срана кредитополучателя, на което и да е от условията по споразумението, включително при забава в плащането на вноска по чл.1, ал.1 от, споразумението автоматично отпада и изпълнението ще продължи при условията на образуваното изпълнително производство.

По делото не е спорно и се установява от приложените дела, че след сключване на споразумението и развилото се предходно дело между страните гр.д.№ 173/2015 на РС-Дулово, респ. в. гр. дело № 91 / 2017г. по описа на ОС Силистра, се е стигнало до обезсилване на ЗНИ и ИЛ, издадени по ЧГД 694/2012 г. на РС-Дулово / решение от 19.12.2017г. по в. гр. дело № 91 / 2017г. на СсОС/ и прекратяване на образуваното по него ИД 184/2014 г. на ЧСИ Ервин Юсеин. Не е налице спор и както се сочи в отговор на исковата молба – правата на кредитора са отречени с оглед факта, че БДСК ЕАД не е обявила предсрочната изискуемост на вземането по кредита, а частният приоберател не може да се ползва от привилегирования способ по чл.417 ГПК, тъй като няма качеството на банка. До произнасяне по предявения по делото осъдителен иск не се е стигнало.

С депозираната на 02.05.2018 г. искова молба пред РС Силистра (делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Дулово) цесионерът О.

Ф. България ЕАД е предявил настоящия осъдителен иск, като е формулирал петитум за осъждане на ответницата да му заплати, като правоприемник – цесионер на БАНКА ДСК ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за кредит от 15.09.2008г., и сключено към него извънсъдебно споразумение от дата 28.08.2013г.: 21 326, 64 лв. – незаплатена, изискуема главница по извънсъдебно споразумение от 28.08.2013г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. С оглед и изисканите от въззивния съд пояснения, както и постъпилите в отговор на тях уточнения, вземанията на ищеца, предмет на исковата претенция по делото, се основават на Договора за кредит от 1509.20008г., като същите са прехвърлени от Банка ДСК ЕАД на приобретатела О. Ф. България – ищец в първоинстанционнато производство, като със сключеното споразумение между цесионера и ответницата от 28.08.2013г. е договорено разсрочено плащане на цедираните суми по договора за кредит за дължими и изискуеми главница, възнаградителна и наказателна лихва.

По делото ищецът претендира само останалата незаплатена и изискуема главница по договора за кредит от 15.09.2008 г., цедирана с договора за цесия на О. Ф.

България, чието плащане заедно с това на цедираните договорни и наказателни лихви е разсрочено с подписаното впоследствие между цесионера и ответника споразумение от 28.08.2013 г.Уточнено е, че според банката предсрочната изискуемост следва да се счете за настъпила на датата на подписването на процесното Споразумение от 28.08.2013 г., доколкото последното съдържа признание на дълга и доказва знанието на кредитополучателя както за настъпилата предсрочната изискуемост, така и за извършеното прехвърляне на вземането в полза на цесионера, евентуално 02.05.2018г. – когато е подадена исковата молба по настоящото дело независимо от това, че поради допуснатото от Й. К. неизпълнение, 4 извънсъдебното споразумение от 28.08.2013 г., което тя е подписала с кредитора О. Ф. Б., е прекратило действието си занапред.

Така направените пояснения не водят до промяна на предмета на делото, каквито възражения отправя процесуалния представил на въззивницата в писмени бележки. Възражения в такъв аспект на страната са разгледани в проведено о.с.з по делото и са счетени за неоснователни, поради което с решението си съдът не следва да взема отношение по тях повторно. Предвид това въззивният съд не обсъжда възраженията на въззивника във връзка със споразумението от 08.2013г., които са свързани с неправилно формиран размер на дълга на ответницата, неговата валидност не е и от значение за начина, по който следва да бъде разрешен правния спор. Релевантността на тази спогодба към предмета на спора би могла да бъде обсъждана единствено при преценка за наличие на хипотеза това дали в същата е направено признание на вземането. Следва допълнително да се посочи, че дадената от РС Дулово правна квалификация на иска по чл.124, ал. 2 ГПК е неточна.