Решение № 3612 от 10.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251100502373 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №040935/11.07.2024г. по регистъра на ЧСИ Н.М., рег. №841, район на действие Софийски градски съд, подадена от П. Л. Д., ЕГН **********, съдлъжник по изп. дело №20138410406189, чрез адв. Н.И., уточнена с молба от 19.05.2025г. срещу Разпореждане от 21.06.2024г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано да бъде уважена молбата на жалбоподателя за прекратяване на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК на воденото от него изпълнително дело.

В жалбата се поддържа, че за периода от 06.06.2013г. до 06.06.2015г., покриващ двугодишния срок по смисъла на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, не са били предприемани действия по принудително изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител, нито такива са били искани от взискателя. Твърди се, че подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД молба от 18.02.2019г. за извършване на посочени нея действия не следва да бъде съобразявана при преценка основателността на жалбата, доколкото към този момент делото вече е било прекратено на соченото от страната основание, както и предвид липсата на легитимация на дружеството да отправя подобни искания.

Обосновава се, че настъпилото правоприемство между първоначалния 1 взискател „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е било непротивопоставимо както на С.А., така и на конституираните след нейната смърт наследници, доколкото в кориците на делото не се съдържат данни цедента „Профи Кредит България“ ЕООД самостоятелно или чрез цесионера да е надлежно уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземане. В тази връзка се сочи, че не са били налице предпоставките за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател по делото, като предприетите от частния съдебен изпълнител действия в тази насока не са санирали твърдения порок. С оглед на изложеното се отправя молба към съда да отмени незаконосъобразния отказ да бъде прекратено производството, като укаже на частния съдебен изпълнител да постанови акт, с който да констатира, че производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

По делото са постъпили и писмени възражения от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, в които се поддържа, че жалбата макар процесуално допустима, е изцяло неоснователна. Твърди се, че в хода на производството са искани и предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи уредения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК срок, поради което не са налице основания за прекратяване на делото на това основание. Заявява се, че дружеството е изпратило уведомление до длъжника за извършената цесия на посочения в договора за кредит адрес, като същото се е върнало с отбелязване, че не е потърсено от адресата. Поддържа се, че съгласно клаузите на сключения договор всички изявления на кредитора се считат за получени, ако са изпратени на посочения в него адрес, поради което длъжникът се явява надлежно уведомен за извършеното прехвърляне. В допълнение се отбелязва, че длъжникът не е освободен от задължението си да погаси вземането, дори и да не е уведомен за цесията. Предвид посоченото се отправя молба за потвърждаване на постановения от частния съдебен изпълнител отказ като законосъобразен и правилен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на ЧСИ Н.М., депозирани на основание чл.436, ал.3 ГПК, се поддържа, че по делото са предприемани множество изпълнителни действия както на основание чл.18 ЗЧСИ, така и по молби на взискателя, като няма основание да се приеме, че последният се е дезинтересирал от производството.

Твърди се, че в рамките на сочения от жалбоподателя период- от 06.06.2013г. до 06.06.2015г., ежемесечно са постъпвали суми от наложения върху 2 трудовото възнаграждение на длъжника запор, които са прекъсвали теченето на срока по чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Сочи се, че от момента на смъртта на първоначалния длъжник С.А. /21.12.2018г./ до конституирането на нейните наследници с разпореждане от 27.02.2024г. делото е било спряно по силата на закона, като от този момент до подаване на жалбата не е изтекъл твърдения от жалбоподателя двугодишен срок. Предвид посоченото, съдебният изпълнител намира, че постановеният от него отказ е законосъобразен и същият следва да бъде потвърден.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело №20138410406189 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз основа на подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД молба от 03.06.2013г. и приложен към нея изпълнителен лист от 23.07.2012г., издаден по т.д. №4992/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, за заплащане от С.П.А., ЕГН **********, на сумата от 6 744,96 лева, заедно със законната лихва от 09.04.2010г.- датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист. На основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на необходимите справки и определяне начина на изпълнение.

В рамките на така образуваното изпълнителното дело са осъществени следните действия във връзка с изпълнението:

С Разпореждане от 06.06.2013г. ЧСИ Н.М. е разпоредил да бъде наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника С.А., дължимо от нейния работодател „Джуниър 4“ ЕООД. На 20.06.2023г. е постъпило писмо от дружеството, в което е посочено, че длъжникът работи при него и ще бъдат правени удръжки от трудовото му възнаграждение. Видно от приложените разписки, по повод наложения запор по делото ежемесечно са постъпвали суми в периода от 26.07.2013г. до 26.08.2015г., като с писмо от 30.07.2015г. дружеството-работодател е уведомило частния съдебен 3 изпълнител, че от 20.07.2015г. трудовият договор на С.А. е прекратен.

На 06.06.2013г. са изпратени и съобщения за налагане на запори върху вземания за суми по банкови сметки на длъжника до различни банки.

С молба от 11.01.2016г. взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД е поискал да бъде извършен опис на движимото имущество на длъжника.

С молба от 30.11.2017г. взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД отново е поискал да бъде насрочен опис на движимото имущество на длъжника.

С Разпореждане от 18.02.2019г. ЧСИ Н.М. е насрочил опис на движимите вещи на длъжника за 10.04.2019г. от 12:00ч., като на последния е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 21.06.2019г. по делото е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател по образуваното изпълнително дело. Представен е Договор за прехвърляне на вземания, сключен през 2018г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, заедно с приложенията към него, както и изпратено до длъжника уведомление за прехвърляне на вземанията. Поискано е насрочване на опис. На основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на необходимите справки и определяне начина на изпълнение.

На 05.02.2020г. в кантората на ЧСИ Н.М. е входирана молба за изискване на удостоверение за наследници на длъжника и конституирането им като длъжници по делото, съдържаща искане за пристъпване към принудително изпълнение спрямо тях и насрочване на дата за опис на находящите се в домовете им движими вещи.

На 09.11.2021г. по делото е постъпила идентична по съдържание на горепосочената молба.

Видно от приложеното удостоверение за наследници с изх.№ от 27.01.2022г. длъжникът С.А. е починала на 21.12.2018г., като е оставила за свои наследници дъщерите си М.М., Б.М. и П. Д..

С молба от 14.06.2023г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде извършена справка за притежаваните от длъжниците 4 сметки и налагане на запор върху вземанията по тях, както и за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се на домашния им адрес.

С Постановление от 27.02.2024г. на ЧСИ Н.М. като взискател по делото на основание чл.429, ал.1 ГПК е конституирано дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като производството по отношение на праводателя му „Профи Кредит България“ ЕООД е прекратено.

С Разпореждане от същата дата ЧСИ Н.М. е конституирал на основание чл.429, ал.2 ГПК като длъжници в изпълнителното производство наследниците на С.А.- М.М., Б.М. и П. Д., като е разпоредил да им бъдат изпратени покани за доброволно изпълнение. Видно от приложената разписка, такава е получена от жалбоподателя П. Д. на 25.03.2024г.

На 05.06.2024г. по делото е постъпила молба от жалбоподателя П. Д., с която е поискано на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК делото да бъде прекратено поради наличие на период от повече от две години, в рамките на който нито са предприемани действия по изпълнение, нито такива са искани от взискателя.

С Разпореждане от 21.06.2024г. ЧСИ Н.М. е отказал да прекрати делото.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна- длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да се прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК образуваното пред него изпълнително производство, който отказ е обективиран в Разпореждане от 21.06.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с 5 изключение на делата за издръжка. Съгласно приетото в мотивите на т.10 от ТР №2/2013г. на ВКС по тълк. дело №2/2013г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, постъпването на парични суми от извършена продан или на плащания от трети задължени лица и т.н.. Законодателят изрично е приел, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. Посочената разпоредба е въведена с оглед принципното положение, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия, изцяло в интерес на взискателя е събирането на вземането му, поради което същият е длъжен да поддържа висящността на производството със своите действия и искания, като това не включва единствено подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване, а предполага и постоянна активност и заинтересованост на същия.

В настоящия случай съдът намира, че не е налице бездействие на взискателя, продължило през период, превишаващ две години, от което бездействие да настъпят неблагоприятните за него последици, а именно прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Видно от представените по делото доказателства, изпълнителното дело е образувано на 03.06.2013г., като по искане на взискателя е наложен запор върху вземането на длъжника С.А. за трудово възнаграждение. Установява се, че в периода от 26.07.2013г. до 26.08.2015г. по делото са постъпвали ежемесечно суми от нейния работодател въз основа на наложения запор. Доколкото с тях е погасявано вземането на взискателя, в този период той не е имал нито интерес, нито задължение да иска извършването на други изпълнителни действия, поради което срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е текъл. Същият е 6 започнал да тече от момента, в който поисканото изпълнително действие е преустановено без вземането на взискателя да е напълно удовлетворено, в случая- 26.08.2015г., датата на последно извършената от работодателя удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника. От изложеното следва, че доводът на жалбоподателя, че в периода от 06.06.2013г. до 06.06.2015г. взискателят е бездействал, поради което и делото се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е неоснователен.