Присъда № 19 от 11.12.2025, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 19 от 11.12.2025 г., постановена по НЧХД № 247/2024 г. по описа на Районен съд – Исперих, VIII състав

Производството е образувано по тъжба на Н. Б. В. от гр. Исперих срещу Т.

Т. Т. от гр. Исперих за това, че на 26.06.2024 г., около 07.15 ч., в гр. Исперих, причинил на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 161, ал. 1, предл. 1 от НК, изразяваща се в кръвонасядане върху тялото на лявата лопатка, широки драскотини върху левия голям гръден мускул и палпаторна болка под дясната раменна линия откъм гърба, като му нанесъл множество удари с ръце и юмрук по тялото.

Заедно с тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 120 лв. и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието.

Тъжителя, чрез своя повереник адв. Цанев, поддържа обвинението и счита за безспорно доказано по делото, че подсъдимият е нанесъл описаните в тъжбата удари, като се позовава на съвкупността от гласни доказателства, съдебномедицинската експертиза и издаденото съдебномедицинско удостоверение.

Подсъдимия, чрез адв. К., застъпва тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като посочва противоречие между твърдяния в тъжбата механизъм на причиняване на телесните увреждания и обективните находки от приобщения видеозапис, единственото пряко доказателство за случилото се между страните в инкриминирания времеви интервал.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Тъжителят Н. Б. и подсъдимият Т. Т. са съседи, живущи на ул. „Н. Й.

Вапцаров“ в гр. Исперих, като имотите им са в непосредствена близост. Преди инкриминираната дата между страните са съществували обтегнати отношения, свързани с монтирани от тъжителя видеокамери за наблюдение, за които подсъдимият е считал, че са насочени към неговия имот.

На 17.03.2024 г., т.е. около три месеца преди процесния инцидент, тъжителят е получил травма при падане с велосипед, изразяваща се в множествени счупвания на ребра и счупване на лопатката в лявата гръдна половина, видно от амбулаторен лист № 24092C07A00C от 01.04.2024 г. на д-р Б. Б. – ортопед, и приложените болнични листове. Към датата на инцидента тъжителят се е намирал в процес на възстановяване.

На 26.06.2024 г., около 07.20 ч., на улицата пред домовете на страните е възникнал словесен конфликт между тъжителя и подсъдимия, свързан с монтираните видеокамери. Конфликтът е заснет в пълния му обем от охранителна камера на търговски обект, стопанисван от свидетеля К. К., разположен на ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 16, като записът е приобщен като веществено доказателство по делото след служебна проверка от съда за автентичност и назначена съдебно-техническа експертиза, установила, че не са налице манипулации по записа и посочената дата е автентична.

1

При огледа на видеозаписа в о.с.з. на 25.06.2025 г. (протоколиран на 08.07.2025 г.) съдът и страните установиха следното съдържание: записът, обхващащ времето от 07.23.57 ч. до 07.27.10 ч. на 26.06.2024 г., показва две лица в среда на улицата, водещи разговор, съпроводен с оживена жестикулация от двете страни, от който език на тялото може да се направи извод за спор. На 1.25 минута от записа лицето със синя тениска (подсъдимият) се качва на тротоара. На 1.37 минута лицето със синя тениска бута с дясна ръка лицето с черен потник (тъжителя) по лявото рамо. На 3.06 минута лицето с черния потник (тъжителят) си тръгва по продължението на улицата, а подсъдимият напуска обхвата на камерата. И двете страни признаха в о.с.з., че се разпознават на записа и че именно този запис документира процесния случай.

Извън описаното еднократно бутане в областта на лявото рамо записът не документира други форми на физически контакт между страните – удари с юмрук, нанасяне на множество удари, дърпане или скъсване на облекло в зрителния обхват на камерата не се констатират.

Самият подсъдим, в проведеното съдебно следствие и в последната си дума, обяснява, че конфликтът е бил продължение на трайно обтегнати отношения със съседа му, свързани с камерите, и признава, че „не издържал на нервите си“ и го „бутнал“, като категорично отрича да го е ударил.

Тъжителят е бил прегледан на 26.06.2024 г. от съдебен лекар д-р Д. В., издала съдебномедицинско удостоверение, в което е констатирала кръвонасядане върху тялото на лявата лопатка, широки драскотини върху левия голям гръден мускул и палпаторна болка под дясната раменна линия откъм гърба.

По делото е назначена и приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Д. В., изготвена при съобразяване както с медицинската документация, така и (в допълнение) след запознаване с видеозаписа. В заключението си вещото лице категорично посочва, че установените увреждания в областта на лявата лопатка и дясната раменна линия от към гърба представляват резултат от най-малко два самостоятелни удара, нанесени в тази анатомична област – констатация, която сама по себе си сочи на механизъм, различен от еднократното бутане, заснето на записа.

При предявяване на видеозаписа на вещото лице в о.с.з. на 18.12.2025 г., др Василева измени експертната си позиция по въпроса за механизма, като заяви следното: на записа страните стоят лице в лице; не се установява съприкосновение в областта на дясното рамо, нито в лявата лопатка; по начина, по който е заснето действието, категорично не се установява удар в горната задна повърхност на тялото на тъжителя. Единственото физическо съприкосновение, което вещото лице възприема на записа, е дърпане на тениска, вероятно с известна сила, като не изключва възможността драскотините в лявата част на гръдния кош да са получени именно по този начин – чрез натиск с нокти при дърпане на облеклото, включително през плата на дрехата. Вещото лице изрично посочва, че по записа никъде не е възприело подсъдимия да застава зад гърба на тъжителя, така че да съществува анатомична възможност за нанасяне на увреждания в гръбната област (лявата лопатка и дясната раменна линия от към гърба).

На въпрос на защитата дали е възможно установените в СМУ увреждания 2 на лявата лопатка и дясната раменна линия да бъдат изключени като произход от наблюдавания на записа механизъм, вещото лице отговори утвърдително, но добави, че само хипотетично не изключва обратното.

При разпита на свидетелите съдът съобрази следната относителна доказателствена стойност:

Свидетелката К. М. (фактическа съжителка на тъжителя) и свидетелката Б. Б. (сестра на тъжителя) не са очевидци на инцидента – те възпроизвеждат единствено разказаното им впоследствие от самия тъжител, поради което показанията им не могат да служат за независима проверка на твърдения в тъжбата механизъм на причиняване на телесната повреда, а единствено за установяване на последващото състояние на тъжителя.

Свидетелят Ю.Ю, приятел на тъжителя, също предава разказ, чут от тъжителя, а не лично възприятие на инцидента.

Свидетелката Ф. Т., съпруга на подсъдимия, е възприела единствено разговор на висок тон между страните, без да съобщава за нанасяне на удари.

Свидетелят АН. АН., живущ в близост до мястото на инцидента, необвързан родствено или в конфликтни отношения с никоя от страните, е присъствал непосредствено на разстояние около 15 метра и е възприел лично случилото се. Той категорично сочи, че не е видял подсъдимия да удря тъжителя с юмрук, а само да го подпира с две ръце в областта на раменете, без тъжителят да залита или да губи равновесие. Свидетелят добавя, че непосредствено след инцидента тъжителят е продължил по пътя си, носейки инструменти, с намерение да отиде на работа, без видими признаци за болка или увреждане, и е забелязал тъжителя без превръзка същия следобед.

Свидетелят К. К., собственик на камерата, заснела инцидента, е чул единствено разговор на висок тон между страните, без да наблюдава лично физическите действия между тях.

От правна страна

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвинението, така както е предявено с тъжбата – за нанасяне на множество удари с ръце и юмрук по тялото на тъжителя, довели до констатираните увреждания – не се доказва по изискуемия от чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин.

Съдът съобразява, че обвинителната теза почива основно на съдебномедицинското удостоверение и на непреките гласни доказателства (свидетели, възпроизвеждащи разказа на самия тъжител), но е категорично разколебана от единственото пряко и обективно доказателство по делото – видеозаписа от охранителната камера, чиято автентичност не е оспорена успешно от нито една от страните и е потвърдена от съдебно-техническата експертиза.

От прегледа на записа в съдебно заседание се установява само едно физическо действие между страните – еднократно бутане с дясна ръка в областта на лявото рамо на тъжителя, извършено от подсъдимия на 1.37 минута от записа. Не се констатира нанасяне на удари с юмрук, нито множество на брой физически съприкосновения, нито скъсване на облекло в зрителния обхват на камерата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Василева в частта, в която, след запознаване с видеозаписа, тя изрично и категорично изключва възможността установените в СМУ травматични увреждания в областта на 3 лявата лопатка и дясната раменна линия от към гърба да са получени по механизма, заснет на записа, тъй като липсва анатомична възможност за такова въздействие – подсъдимият в нито един момент не застава зад тъжителя. Съдът намира, че тази част от заключението, дадена след пряко сравнение с обективното доказателство, следва да се предпочете пред първоначалната хипотетична позиция на вещото лице, формирана единствено въз основа на медицинската документация, тъй като е основана на съпоставка с конкретните обективни данни по делото, а не на абстрактна медицинска възможност.

По отношение на констатираните драскотини на левия голям гръден мускул съдът съобразява експертното становище, че е възможно, но не и категорично установено, същите да са резултат от дърпане на дрехата на тъжителя, включително през плата

– действие, което не се приравнява на

„удар“ по смисъла на обвинението и на медико-биологичната квалификация на телесна повреда чрез удар.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите М., Б. и Ю. в частта, в която възпроизвеждат разказа на тъжителя за конкретния механизъм на нанасяне на телесната повреда (удари с юмрук, скъсване на облекло, дърпане), доколкото тези показания не почиват на лично възприятие на инцидента, а единствено възпроизвеждат твърденията на тъжителя, чиято достоверност е под съмнение с оглед констатираното противоречие с обективното доказателство – видеозаписа.

Съдът кредитира показанията на свидетеля АН. като незаинтересован от изхода на делото и пряк очевидец, чиито възприятия съответстват на наблюдаваното от съда при огледа на видеозаписа – еднократно физическо действие (бутане/подпиране в областта на раменете), без данни за удар и без загуба на равновесие от страна на тъжителя, който непосредствено след инцидента е продължил по обичайния си път на работа.

Съдът съобразява и собственото признание на подсъдимия, направено доброволно в последната му дума, в което същият описва действието си като еднократно нервно избутване, категорично отричайки да е нанасял удари.

При съпоставка на всички доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че между страните е имало еднократно физическо съприкосновение – бутане в областта на лявото рамо на тъжителя от страна на подсъдимия, евентуално съпроводено с дърпане на облеклото му. Това действие обаче по своя механизъм категорично не съответства на предявеното с тъжбата обвинение за нанасяне на множество удари с ръце и юмрук по тялото, довели до констатираните в СМУ увреждания в областта на лявата лопатка и дясната раменна линия от към гърба, тъй като самата съдебномедицинска експертиза, след съпоставка с обективното доказателство, изключва възможността тези конкретни увреждания да са получени по този начин.

Ето защо съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин, при условията на чл. 303, ал. 2 от НПК, извършването от подсъдимия на престъплението, за което е привлечен да отговаря – нанасяне на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 161, ал. 1, предл. 1 от НК, чрез описания в тъжбата механизъм на нанасяне на множество удари с ръце и юмрук.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/061f772c-b1e4-444f-882b-b14e3635a0f3