Определение № 4245 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4245 гр. Варна, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501638 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25743/31.03.2026г., подадена от „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 148087539, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, **********, представлявано от Т.В.В, чрез адв. Д.

П. от АК – Варна, против Решение № 857/09.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 2324/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 148087539, против Р. Д. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ***, иск за осъждане на ответника да възстанови на ищеца отненото чрез насилие владение върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1**********.152.3.2, представляващ ателие, находящо се в гр. Варна, Община Варна, ул. **********, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост – ателие с гараж № 1 с предназначение – за здравни и социални услуги, с площ от 41,40 кв.м., състоящо се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: *** и вътрешен двор, и при граници по кадастрална карта: на същия етаж няма съседи, под обекта – няма съседи, над обекта – обект 1**********.152.3.5, обект 1**********.152.3.4, ведно с 3.6523 % идеални части, равняващи се на 9.19 кв.м. идеални части от общите части на сградата с идентификатор 1**********.152.3 и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м. идеални части от мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 1**********.152, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул. **********, целият с площ по акт за собственост от 196 кв.м., а по карта – с площ от 200 кв.м., при граници по документ за собственост: улица, ПИ № 118, ПИ № 120 и ПИ № 122, а по кадастрална карта 1 имот 1**********.150, имот 1**********.151, имот 1**********.154, имот 1**********.153 и имот 1**********.149, на основание чл. 76 от ЗС. С решението въззивникът е осъден да заплати на адв. Б. И. Ж. от АК – Варна сумата 2099,88 евро, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото.

С последващо решение по чл. 247 ГПК от 05.05.2026 г. Районен съд – Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 857/09.03.2026 г. единствено относно словесното изписване на присъдената сума, като вместо „две хиляди деветдесет и седев евро и 88 евроцента“ следва да се чете „две хиляди деветдесет и девет евро и 88 евроцента“.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според въззивника районният съд неправилно е приел, че не е доказано упражняване на фактическа власт от страна на „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД върху процесния имот към датата на въвода от 27.08.2024 г. Жалбоподателят излага, че владението е било установено въз основа на следните обстоятелства - постановлението за възлагане в производство по несъстоятелност, протоколът за доброволно предаване от 11.08.2023 г., договорите за наем, присъствието на управителя Тодор Вълчев при въвода, отказът за доброволно предоставяне на достъп до имота, намиращи се в него движими вещи, както и последвалото уведомяване от ЧСИ до управителя да изнесе вещите. Въззивникът счита, че тези обстоятелства, преценени в съвкупност, установяват владение или наймалкото държане на имота, което е било прекъснато чрез извършеното принудително отваряне на имота и предаването му на взискателя.

Въззивникът оспорва извода на районния съд, че липсвали категорични доказателства за владение, тъй като не бил представен протокол за въвод във владение в полза на „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД. Според жалбата владението е фактическо състояние и не е необходимо да бъде установено чрез формален акт на въвеждане от съдебен изпълнител или друг орган. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е смесил въпроса за собствеността и формалния въвод с въпроса за фактическата власт, въпреки че при посесорните искове съдът следва да проверява само факта на владението и нарушението му, а документите за собственост имат значение само доколкото установяват факта на владението. В жалбата се поддържа още, че ЧСИ С. Д. е извършила незаконосъобразен въвод, тъй като е отнела фактическа власт от трето лице, което не е длъжник по изпълнителния лист. Въззивникът твърди, че при въвода е било заявено самостоятелно право върху имота, представено е постановление за възлагане и е направено възражение срещу изпълнението, поради което съдебният изпълнител е следвало да приложи режима за трето лице, намерено във владение на присъдения имот. Според жалбоподателя ЧСИ е следвало да отложи изпълнението и да даде възможност на третото лице да поиска спиране на изпълнението, вместо да пристъпи към незабавен въвод – 2 арг. чл. 523, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят развива и теза, че обратният изпълнителен лист, въз основа на който е извършен въводът, не може да бъде противопоставен на „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД, тъй като дружеството не е длъжник по него и не е участвало в производството, по което е издаден титулът. Според въззивника обратният изпълнителен лист произтича от отхвърлен облигационен иск по чл. 55 ЗЗД между други лица и не съдържа съдебно признато вещно право на Р. Я. срещу дружеството. Поддържа се, че изпълнителната сила на такъв титул не може да се разпростре спрямо трето лице, което заявява самостоятелни права върху имота и твърди, че упражнява фактическа власт върху него. Въззивникът оспорва и доказателствената оценка на районния съд относно протокола за доброволно предаване от 11.08.2023 г. Според жалбата съдът неправилно е приел, че документът няма доказателствена стойност относно началния момент на владението и необосновано е направил предположение, че вероятно е съставен след посочената в него дата с цел използване в съдебни производства.

Жалбоподателят сочи, че свидетелката М.С е потвърдила подписването на протокола, предаването на ключове и извършването на действия по предаване на имота, поради което документът следва да бъде преценен в съвкупност с останалите доказателства. Поддържа се също, че районният съд не е обсъдил надлежно договорите за наем, включително договора от 05.03.2024 г., който според въззивника установява упражняване на фактическа власт чрез наемател. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 35920/27.05.2026 г., подаден от Р. Д. Я., ЕГН **********, чрез адв. Б. Ж. с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че към момента на въвода на 27.08.2024 г. „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД не е доказало владение върху имота. Въззиваемият сочи, че управителят на дружеството не е бил намерен вътре в обекта, а на тротоара пред него, откъдето е заявил права на собственост. Според отговора постановлението за възлагане в производството по несъстоятелност не доказва фактическа власт върху имота, а само евентуално твърдение за вещни права, които не са предмет на посесорното производство. Въззиваемият поддържа още, че твърдението за придобиване на владение от „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД чрез протокол за доброволно предаване е недоказано и голословно, като протоколът няма достоверна дата и не е бил представен като убедително доказателство при самия въвод. Според отговора договорите за наем също не установяват фактическа власт на въззивника към релевантния момент. Въззиваемият счита, че ищецът не е доказал реално упражняване на фактическа власт нито лично, нито чрез наемател, нито чрез друго лице, държащо имота за него. В отговора се развива и тезата, че „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД черпи права от длъжника по изпълнителния лист или от лица, свързани с длъжника, поради което не може да противопостави на взискателя повече права от тези, които праводателят му е имал. Въззиваемият излага, че В.Б.Н е длъжник по обратния 3 изпълнителен лист, защото е получила процесните имоти като мним взискател въз основа на впоследствие отменено съдебно решение и отхвърлен иск. Поддържа се, че правните последици от издадения обратен изпълнителен лист не могат да бъдат преодолени чрез последващи сделки или позоваване на продажба в производство по несъстоятелност. Въззиваемият сочи още, че обстоятелството, че имотът е бил придобит в производство по несъстоятелност, не променя положението, тъй като купувачът придобива само правата, които длъжникът е имал, и не може да придобие повече права от него. Въззиваемият оспорва относимостта на предходното решение между Я. и „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД, с което по-ранен иск е бил отхвърлен, като поддържа, че това производство не определя предмета на настоящия спор.

Според отговора впоследствие е било водено ново производство срещу „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД, приключило в полза на Я., като срещу това дружество били издадени изпълнителни листове за предаване на имотите.

Въззиваемият поддържа, че съдебният изпълнител е действал в рамките на изпълнителния лист и не е допуснал нарушение при извършване на въвода.

Отправена е и молба за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 41728/27.05.2026 г., подадена от „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 148087539, чрез адв. Д. П., срещу Определение № 6574/07.05.2026 г., с което районният съд е оставил без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 857/09.03.2026 г., постановено по гр.д. № 2324/2025 г. по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал практиката относно чл. 38 ЗАдв. Според жалбата, дори да се приема, че липсата на писмен договор не винаги препятства присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., това не освобождава съда от задължението да провери дали фактически са налице основанията за безплатна правна помощ. Твърди се, че след като „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД е оспорило тези предпоставки, доказателствената тежест е била върху лицето, което претендира възнаграждение, а не върху насрещната страна да доказва отрицателния факт, че такива основания липсват. В частната жалба се поддържа и възражение за прекомерност на присъдената сума 2099,88 евро. Според жалбоподателя делото не се отличава с такава фактическа и правна сложност, която да оправдава възнаграждение в този размер, не са налице множество процесуални действия или изключителен доказателствен обем, а съдът не е изложил достатъчно мотиви защо е приел размера за съразмерен. Частният жалбоподател счита, че определението по чл.

248 ГПК е необосновано, тъй като формално е възприело тезата за приложимост на чл. 38 ЗАдв., без да обсъди възраженията за липса на доказателства и прекомерност.

4

В срок е подаден отговор с вх. № 55195/08.07.2026 г. от Р. Д. Я., ЕГН **********, чрез адв. Б. Ж., с който оспорва подадената частна жалба.

Посочва, че задължението на „МА – БС ИНВЕСТ“ ЕООД да заплати разноски произтича от обстоятелството, че предявеният от дружеството иск е отхвърлен, а не от вътрешните отношения между адвокат и доверител. В отговора се твърди, че договор за правна защита и съдействие е бил представен в съдебно заседание на 12.02.2026 г. от преупълномощения адв. П. заедно със списък за разноските, поради което твърдението на частния жалбоподател за липса на договор е невярно. Поддържа се също, че близките приятелски отношения между адвоката и доверителя не подлежат на доказване в рамките на спора по разноските, доколкото за длъжника по разноските е от значение на кого следва да плати, а не вътрешното основание за безплатната защита. Според отговора присъждането на възнаграждението е законосъобразна последица от изхода на делото и от направеното своевременно искане за разноски.