Решение № 140 от 10.12.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Раднево, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100389 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Изи финанс“ ЕООД, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу Т. Д. Т., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 01.03.2023 г. Т. Д. Т. с ЕГН ********** е усвоил сума в размер на 1500.00 лв. по личната си банкова сметка в „*****“ ЕАД в изпълнение на договор за кредит № **** от 01.03.2023 г. Твърди, че в мотивите си в Решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на РС Раднево, съдът е приел, че Договор за кредит от разстояние №

****/01.03.2023 г. е недействителен, съответно е отпаднало основанието за превода, поради което била налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С настоящата искова молба претендира сума в размер на 236.50 лв., представляваща част от неоснователно преведена сума в общ размер на 1500.00 лв. Счита, че посоченото решение следва да бъде взето предвид, като в случая мотивите му имат обвързваща сила. Цитира съдебна практика в тази насока. Твърди, че в Решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на РС Раднево, съдът е приел като безспорен факт, че сумата в размер на 1

1500.00 лв. е преведена от “Изи Финанс” ЕООД по сметката на ответника Т. Д.

Т.. С оглед гореизложените обстоятелства било видно, че ответникът се е обогатил с получената сума в размер на 1500.00 лв., поради което задържането на сумата е без основание. Твърди, че подали заявление за издаване на заповед за изпълнение, с претенция за част от цялата сума, а именно 236.50 лв., за което било образувано ч. гр. дело №285/2025 г. по описа на РС Раднево и била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 236.50 лв. – представляваща част от платена без правно основание сума в общ размер на 1500.00 лв. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г., прогласен за недействителен в мотивите на Решение №4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на РС - Раднево, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. В законоустановения срок, ответникът, чрез адв. Д., е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато вземането му от 236,50 лв., представляващо част от платена без правно основание сума в общ размер на 1500.00 лв. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г., прогласен за недействителен в мотивите на Решение №4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на РС - Раднево, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. Д.

Т., чрез адв. Д., с който оспорва исковете.

Не оспорва сключването на процесния договор за кредит при посочените параметри и предоставянето в заем на ответника на сумата от 1500 лева. Счита обаче, че към настоящия момент задължението ответника към „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, произтичащо от провъзгласения с Решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево за нищожен Договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г. е напълно погасено. Твърди, че видно от представената в производството по ч. гр. д. № 285/2025 г. на РС - Раднево справка от акаунта на потребителя в онлайн платформата на дружеството-кредитодател, която отново представят и в настоящото производство, ответникът Т. Т. е погасил по кредита сума на обща 2 стойност от 1638.50 лева, тоест задължението за главница било напълно погасено. Споделя твърдението на ищеца, че мотивите на посоченото решение имат обвързваща сила за страните и след като договорът е провъзгласен за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на главницата по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК, която според твърденията на ответника била погасена напълно и дори е платил 138.50 лева над размера на усвоената по кредита сума. Въз основа на изложените по-горе факти и обстоятелства, счита, че искът на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Отделно от изложеното счита, че е налице явна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК от страна на заявителя в настоящото производство, тъй като въпреки „уговореното“ между страните относно настъпването на предсрочната изискуемост на всички задължения, произтичащи от договора за кредит, ищецът е инициирал множество производства по реда на чл. 410 ГПК (от които известни на ответника били заведените ч. гр. д. № 538/2023 г. (въз основа на което е образувано след това и исковото производство по чл. 422 ГПК по гр. д. 608/2023 г. на РС-Раднево, по което е постановено именно Решение № 4/10.01.2024 г.); ч. гр. д. № 59/2024 г.; ч. гр. д. № 125/2024 г.; ч. гр. д. № 230/2024 г.; ч. гр. д. № 420/2024 г.; ч. гр. д. № 640/2024 г., както и настоящото ч. гр. д. № 285/2025 г. - всички по описа на РС – Раднево) за осъждането на ответника да заплати в полза на заявителя вноски за главница по процесния договор. Прави уточнение, че съгласно издадените заповеди за изпълнение, претенциите са заявени като частични. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. №285 по описа за 2025 г. на РСРаднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №167/29.04.2025 г., с която в полза на заявителя е присъдена сумата в размер на 236,50 лв., представляваща част от неоснователно преведена сума в общ размер на 1500 лева ведно със законната лихва считано от 29.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. В 3 срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата, поради което с разпореждане на съда от 20.08.2024 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

С протоколно определение от 01.10.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние №**** от 01.03.2023 г., с който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., която сума била усвоена по банкова сметка на ответника в „*****“ АД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ че процесната сума е излязла от неговия патримониум; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, а именно без да е било налице валидно правоотношение между страните по договор за кредит.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния дълг и покана до длъжника да изпълни задължението си.

Ответникът следва да докаже насрещните си възражения в отговора на исковата молба, а именно, че е върнал на ответника дължимата сума.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга.

В разглеждания случай страните не спорят, а и от представеното извлечение от банкова сметка се изяснява, че в изпълнение на сключения между ищеца, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит №**** от 01.03.2023 г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 1500 лв. С решение №4/10.01.2024 г., постановено по гр. дело №608/2023 г. по описа на Районен 4 съд Раднево, са отхвърлени предявените от ищеца "Изи Финанс" ЕООД срещу ответника Т. Д. Т. искове за признаване дължимостта на следните суми: 62,50 лв. – главница, и 43,30 лв. – договорна лихва за периода 30.05.2023 г. – 29.06.2023 г., претендирани на основание Договор за предоставяне на кредит №**** от 01.03.2023 г. В мотивите на съдебния акт е прието, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивни изисквания на закона – чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, като обаче съдът не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото предявените от ищеца искове за заплащане на претендираните съгласно договора за кредит главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава са отхвърлени поради нищожност на договора за кредит. Поради това ответникът следва да върне като получена без основание единствено предоставената сума по кредита.

По делото е прието заключение на СИЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като компетентно и безпристрастно. От заключението е видно, че общият размер на всички заплатени вноски по кредита от кредитополучателя /ответник в настоящото производство/ на ищцовото дружество /кредитодател/ във връзка с процесния договор за потребителски кредит е в размер на 1638,50 лева, от които обаче 1263,50 лева са разпределени изцяло за преведената на ответника главница по кредита в размер на 1500 лева и 375,00 лева разноски по предходни дела ч. гр. дело №59/2024; ч. гр. дело №125/2024; ч. гр. дело №230/2024; ч. гр. дело №420/2024 г. и ч. гр. дело №640/2024 по описа на РС Раднево , по които са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. При извършена служебна проверка съдът установи, че всички вземания по издадените заповеди за изпълнение, представляват част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение 5

№ 4/10.01.2024 г. по гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево, е обявен за недействителен.

На основание чл. 32, ал. 1 от ЗПК потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като на основание чл. 32, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право да откаже предсрочно изпълнение на кредита, което при приложение на чл. 32, ал. 2, ал.

1 от ЗПК важи както за пълното предсрочно изпълнение, така и спрямо частичното такова. Тази разпоредба е специален закон и тя има императивно действие в отношението между ищеца и ответника. Съдът намира, обаче, че в ЗПК не се съдържа специална разпоредба, която да определя по какъв начин и ред следва да се преразпредели сумата, с която кредитополучателят по потребителски кредит е извършил частично погасяване на задълженията по договора за кредит. В такъв случай, намира приложение разпоредбата на чл.

76, ал. 2 от ЗЗД като приложим общ закон между страните, според която когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, то се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Т.е. в настоящия случай ищцовото дружество правилно е приложило разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и постъпилите частични плащания за дължимата чиста стойност по договора за кредит, са отнесени първо да покрият разноските, а именно сторените такива в заповедните производства по издадване на заповед за изпълнение в размер на 75 лева /50 лева –юрисконсултско възнаграждение и 25 – ДТ/ по всяко производство, а с остатъка е погасявана главницата по договора за кредит.

Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/061e5d3a-a340-4605-ac86-aa8d1c44e04b