Решение № 131 от 05.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500121 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. В. от гр.Б., чрез пълномощника адв.Г. М., против решение № 94 от 29.01.2024г. по гр.д. № 1647/2023г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е осъден да заплати на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, гр.Б. сумата от 33475 лева, неустойка по договор от 04.01.2016г. за повишаване на квалификацията /преквалификация/, дължима за неизпълнение на задължението му да работи при работодателя за срок от 4 години, ведно със съответната лихва за забава, считано от 08.04.2023г. до предявяването на иска на 17.07.2023г., и съдебните разноски.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен в тази част, или на основание чл.92, ал.2 ЗЗД присъдената неустойка да бъде още намалена като прекомерна. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и е лишил ответника от възможността да представи доказателства в своя защита. Намира, че решението е основано на недоказани факти и неоснователно не са разгледани възраженията за неизправност на работодателя – неизпълнение на задължението му да осигури на ищеца средства за обучение съгласно изискванията на Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Лечебното заведение, освен, че не е разходвало лични средства, е получило такива от бюджета на държавата за 1 специализацията на ответника. Поддържат се доводите за нищожност на клаузата за неустойка поради протИ.речието и с добрите нрави съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК, според които неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, при съпоставянето и с настъпилите от неизпълнението вреди. Съдът не е изследвал действителните вреди, ограничил е защитата на ответника да докаже техния размер и не е взел предвид събраните по делото доказателства, които доказват тяхната липса. Видно от сключения договор, наред с дължимата неустойка, формирана от заплатите на ответника за 5 годишен период, ответникът дължи и всички разходи по неговото обучение.

Последните са присъдени в размер на 455 лв., но са игнорирани при разглеждане на неустойката като надхвърляща присъщите и функции, както и не са съобразени при преценка размера на неустойката.

Изтъкнато е, че съдът не е обсъдил доводите на въззивника за липса на вреди при получено от болницата финансиране от държавата, а липсва увреда и след напускането на ищеца, поради достатъчния брой специалисти за запазване компетентността за изпълнение на съответните клинични пътеки.

Не е съобразено, че за срока на обучение В. е престирал по трудовия си договор, разбира се срещу възнаграждение. Изложени са спецификите на конкретния случай, които следва да се съобразят съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Оспорва се като неправилно и приетото от съда, че размерът на трудовото възнаграждение е субективно обстоятелство, което не е извинение за неизпълнение. Отказът на работодателя да повиши възнаграждението на ответника е основание за прекратяване на трудовия договор от негова страна.

В отговор на жалбата, УМБАЛ „Дева Мария“ претендира оставянето и без уважение като неоснователна.

Счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи наличието на валидно правоотношение между страните – договор от 04.01.2016г., с който ответникът се е задължил да премине обучение с времетраене от 5 /пет/ години за придобиване на специалност „Урология", изцяло финансирано от работодателя УМБАЛ „Дева Мария" и след придобиване на специалността да продължи да работи в болницата за срок от още 4 години. При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение от ответника, в полза на болницата е уговорена неустойка в размер на петгодишните възнаграждения за съответната специалност, както и възстановяване на всички извършени разходи по обучението. Клаузата за неустойка е валидна предвид разпоредбата на чл.9 ЗЗД. Уговореното обучение по специалност „Урология" е успешно завършено от ответника. Считано от 01.06.2021г., В. е назначен за неопределен срок на длъжност „лекар, урология". За проведеното обучение болницата е осигурила необходимите литература, инструментариум и специалисти, които са обучили ответника по специалността. С обучението и организацията е бил натоварен д-р К., началник на Отделение „Урология", комуто във връзка с това 2 болницата е заплатила сумата от общо 406 333.83 лева. Съдът правилно е отхвърлил възраженията за нищожност на клаузата за неустойка и правилно е определил нейния размер. Преждевременното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на въззивника е довело до затруднения в работата на останалите лекари в отделението до намиране на нов специалист. В тази връзка възражението за прекомерност на неустойката се сочи като необосновано. По отношение на твърденията за протИ.речие с добрите нрави е посочено, че неустойката освен обезщетителна има и санкционна функция, поради което може да бъде уговорена в размер на петгодишните заплати, макар уговореният период за работа след специализацията да е за по-кратък период от четири години.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, което сочи на допустимост на настоящото въззивно производство.

По съществото на спора, след съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Исковата претенция е за неизпълнение на договор за повишаване на квалификацията и има правното си основание в чл.79, ал.1, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл.234 КТ.

УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, гр.Б. твърди в исковата молба, че ответникът К. В. е работил в болницата като лекар-специализант по договор от 07.12.2015г. в отделение „Урология“. На 04.01.2016г. между страните е сключен договор по чл.234 КТ за повишаване на квалификацията по специалност „урология“, с място на обучение – УМБАЛ „Дева Мария“, включващо практическо обучение по специалността в продължение на 5 години. На ръководителя на отделение „Урология“ - д-р К., ангажиран с организацията и провеждането на обучението, ищецът е заплатил допълнително възнаграждение общо 406 333,83 лв. На 18.11.2019г. е сключено допълнително споразумение за обучение на д-р В. за придобиване на специалност по модул „Гръдна хирургия“, с продължителност на обучението – 3 месеца, за което болницата е заплатила на изпълнителя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, 840 лв. За периода на обучение, ответникът е получил възнаграждение общо 78168,14 лв. В изпълнение на договора за повишаване на квалификацията, на 01.06.2021г. болницата и приключилият обучението лекар са сключили допълнително споразумение към трудовия договор от 07.12.2015г., съгласно което д-р В. е преназначен от длъжност „лекар специализант“ на длъжност „лекар уролог“ за неопределено време. Със заповед от 31.03.2023г., предвид заявление на В. от 06.02.2023г. и на основание чл.326, ал.1 КТ, трудовият договор е прекратен на 01.04.2023г. С уведомително писмо от 27.03.2023г. болницата е поканила от ответника да заплати дължимата неустойка по т.4 от договора за повишаване на квалификацията в размер на 61800 лв., в едно с разхода за обучението по „гръдна хирургия“ – 840 лв., поради неизпълнение на задължението да работи в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД за срок от 4 години. При липсата на 3 доброволно плащане, ищецът е заявил искане пред съда да осъди ответника да заплати посочените суми, както и 1920,27 лв. – лихва за забава, считано от 08.04.2023г., когато е изтекъл срокът за доброволно плащане, до 11.07.2023г., ведно със законната лихва върху общата главница от 62640 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендират се и съдебните разноски.

В отговор, ответникът е оспорил иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да осигури средства за договореното обучение по специалност „урология“. Ищцовата болница, одобрена от Министъра на здравеопазването като място за специализанти, е получила финансиране от държавния бюджет за специализацията на ответника по реда на Наредба №1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, т.е. болницата не е разходвала средства за специализацията на В., поради което не е налице изпълнение на договора от страна на ищеца.

Оспорва получената от д-р К. сума от 406333,83 лв. да съставлява разход, свързан с обучение на ответника, тъй като последният не е обучаван пряко или косвено от този лекар. По отношение на получените от В. средства е посочено, че същите са трудово възнаграждение, а не разходи за обучение. Сумата от 840 лв. се оспорва като платена по договор, по който ответникът не е страна и не го обвързва. Последният е ползвал обучението без да е наясно с неговите условия, а и е стойност за сметка на получените от ищеца средства от държавата. Заявено е, че до прекратяване на трудовите правоотношения на страните се е стигнало, поради не повишаване на възнаграждението на В. след придобитата специалност, което е практика в ищцовата болница. Направено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка по т.4 от договора за повишаване на квалификацията, поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД/, тъй като надхвърля гаранционната, санкционна и обезпечителна функции и служи за обогатяване. Според ответника, неустойката следва да обезпечи вредите във възможния период на неизпълнението, а не по-дълъг. В случая, при задължение за работа на лекаря в продължение на 4 години, ако не стори това, дължи неустойка в размер на възнагражденията си за 5 години. Освен това, ищецът не е разходвал средства при специализацията, а е получил такива от държавата и не е претърпял вреди от прекратяването на трудовия договор. Налице е позоваване на частично изпълнение в периода 01.06.2021г. - 01.04.2023г. и прекомерност на неустойката, обосноваваща намаляване на нейния размер на основание чл.92, ал.2 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че от 08.12.2015г. К. В. В. е постъпил на работа в МБАЛ /сега УМБАЛ/ „Дева Мария” ЕООД по сключен на 07.12.2015г. между страните, на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ, срочен трудов договор за длъжността - лекар специализант по урология, за срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавния изпит. Между същите страни, на 04.01.2016г. е подписан и договор по чл.234, ал.2 КТ за повишаване на 4 квалификацията по урология, съгласно който страните са договорили практическо обучение на специализанта при работодателя по съответната специалност за срок от 5 години със средства, осигурени от болницата, при достъп на обучаемия до литература и инстументариум на работодателя. В т.4 от договора е предвидено задължение на завършилият обучението специализант да работи при работодателя за срок от 4 години, като при предсрочно прекратяване на това задължение, обучаемият дължи неустойка в размер на 5 годишните възнаграждения за съответния специалист, както и възстановяване на всички разходи по обучението.

С молба от 22.08.2019г. В. е заявил желание да проведе индивидуално обучение по модул „гръдна хирургия“ в МБАЛ „Света Марина“ – гр.В. за срок от 01.09.2019 до 30.11.2019г. при такса за обучението – 840 лв. Във връзка с искането, на 18.11.2019г. е сключен договор, наименуван „Допълнително споразумение към договора за провеждане на практическо обучение“, със страни УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД като възложител и УМБАЛ „Света Марина“ като изпълнител, с който възложителят е възложил на изпълнителя да проведе практическо обучение на д-р Кр. В. по модул „Гръдна хирургия“ в посочения по-горе период от 3 месеца, срещу дължимо от възложителя възнаграждение от 840 лв., платено на 09.09.2019г. /вж. платежно нареждане на л.23/.