Определение № 11746 от 28.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14891/2022
- Вид
- Определение № 11746
- Подписан
- 28.03.2023
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 39631 от 06.05.2022 · СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
- Определение № 25393 от 29.09.2022 · СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
- Протокол № 20754 от 15.12.2022 · СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
- Решение № 201 от 05.01.2023 · СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
- Разпореждане № 19478 от 11.02.2023 · СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11746 гр. София, 28.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. Й.ОВ КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. Й.ОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110114891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба № 17997 от 23.01.2023 г. за изменение на решение № 201 от 05.01.2023 г. в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК. С разпореждане № 19478 от 11.02.2023 г. съдът е разпоредил на другата страна по делото да бъде връчен препис от молбата. Същата е връчена на ответника на 15.02.2023 г. и както в дадения срок, така и до момента отговор не е постъпил. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските /в случая става дума за определение, за което редът е аналогичен/. В процесния случай решението е обжалваемо, връчено е на ищеца на 17.01.2023 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява подадена в срок.
Видно от молба № 17997 от 23.01.2023 г. за изменение на решение № 201 от 05.01.2023 г. в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК , ищеца счита, че изводите на решаващия състав досежно адвокатското възнаграждение са неправилни, тъй като доказателства за заплащането му са своевременно представени по делото и са налични в кориците му, доколкото от страна на процесуалния представител на ищеца е депозирана молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, в която е изразено становище по хода на делото и своевременно е направено искане за присъждане на 1 разноски. Към тази молба били приложени списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС, същата била изпратена по имейл на СРС и е входирана в съда с вх. № 273500 от 08.12.2022 г., а представения договор за правна помощ и съдействие се намира в кориците на делото.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото, съдът счита молбата за основателна, по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело решение № 201 от 05.01.2023 г. съдът е уважил изцяло предявеният по делото иск за сумата в размер на 10 лева, като частичен иск за сумата в размер на 348, 16 лева, и е присъдил разноски в размер на 450 лева, представляваща направените по делото разноски, от които държавна такса в размер на 50 лева и депозит за САТЕ в размер на 400 лева. В мотивите на решението съдът е записал, че въпреки, че се претендира адвокатско възнаграждение, по делото не е налице договор за правна защита и съдействие, от който да става ясен размер на същото, и не са налице доказателства за плащането на такова, поради което адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, вследствие което и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е оставено без уважение.
Съгласно т.1 на ТР № 6/06.11.201 Зг. по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В настоящия случай плащането е направено в брой на 01.12.2022г., което е отразено и в представения по делото договор за правна защита.
Материалния интерес по делото е в размер на 10 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при така посочения материален интерес адвокатското възнаграждение е 400 лв. без ДДС. Съгласно §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по 2 тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Адвоката е регистриран по ЗДДС, като удостоверението за регистрация е представено с договора за правна защита, поради което минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. възлиза на 480,00 лв.
/400,00 лв. + 20 % ДДС/. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с включен ДДС е в минималния размер, съгл. Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във връзка с изложеното, съдът счита, че на ищеца се следват сторените от него разноски в пълен размер от 930 лева, съгл. представения списък по чл.80 от ГПК, представляващи 50 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за САТЕ и 480 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС. От всичко по-горе казано следва, че молбата следва да бъде уважена и доколкото вече сумата в размер на 450 лева, от които 50 лева – държавна такса и 400 лева – депозит за САТЕ е вече присъдена, следва да бъде постановен допълнителен диспозитив за сумата в размер на 480 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на решение № 201 от 05.01.2023 г. в частта за разноските, като добавя следния допълнителен диспозитив относно адвокатското възнаграждение:
ОСЪЖДА "ДЗИ – Общо застраховане" Е АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление адрес, представлаван от к Х. Ч – главен изпълнителен директор, и Б А В – изпълнителен директор, да заплати на В. Б. Б. с ЕГН **********, от адрес, сумата в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение с ДДС.
3
Банкова сметка на ищеца: BG53RZBB...
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4