Решение № 27 от 17.02.2022, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Решение № 27 от 17.02.2022 година по АНД № 30/2022 година на Районен съд – Свиленград Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от НПК.

Бързо производство (БП) № 406/2021 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура –Хасково, ТО Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А. С. А. с ЕГН: **********, роден на **.**.****г. в гр.************, живущ в гр.

**********, ул. „*****“ №*, ром, български гражданин, без образование-не може да чете и да пише,но може да полага подпис, неженен, безработен , неосъждан, за това че : В периода от 13.01.2020 година до 27.07.2021 година в гр. Свиленград, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – А. Д. И., родена на 18.12.2005 год. – престъпление по чл.191 ал.1 от НК.

В съдебното заседание, Районна прокуратура –Хасково, ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище.

Обвиняемият А. С. А.,редовно призован се явява лично и с адвокат Д.Славов– служебен защитник от ДП.

Защитникът на обвиняемия – адвокат Д.Славов излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства.

Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е безработен, семейния му (неформален) статус , включително и се позовава на традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия.

Обвиняемият А. С. А. в съдебно заседание ,сочи че разбира обвинението,признава се за виновен,но не дава обяснения по случая. По същество се придържа към изложеното от защитника си. В правото му на последна дума изразява съжаление.

1

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост, обвиняемият А.

С. А. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Любимец и приложена в кориците на ДП, става ясно, че А. С. А. не е криминално проявен и респективно няма криминалистическа регистрация, не се издирва от органите на МВР.

В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият А. С. А. е несемеен,няма деца за които следва да полага грижи,не притежава недвижими имоти, не притежава движими или недвижими вещи , не получава трудови или други доходи.

Непълнолетната А. Д. И., родена на 18.12.2005 год. в гр.

Елхово, през месец декември 2019 год. се запознала с пълнолетния обв. А. С.

А. от гр. Свиленград.

И двамата били от ромската етническа общност. Двамата се харесали и много скоро след запознанството си започнали връзка.

Няколко дни след това на 13.01.2020 год., взели решение да заживеят заедно на семейни начала.

За решението си уведомили родителите си и от този момент /13.01.2020 год./ заживели в дома на родителите на обв. А. С. А. в гр. Свиленград, на ул.

„Лилия“ №2.

Това съжителство било доброволно от страна и на А. И. и на обв.А. С. А., след като били получили съгласие от родителите си. А.

И. и обв.А. С. А. за пръв път имали сексуален контакт след като заживели заедно.

През първите два месеца на съжителството си, всичко било наред.

След това отношенията им се влошили и започнали чести скандали между тях и затова от време на време А. И. се прибирала в дома на майка си.

През месец септември 2020 г. А. И. забременяла и на 26.06.2021 г. родила момче – С. А. И.Детето не било признато от биологичния си баща - обв.А. С. А..

На 27.07.2021 г., А. И. напуснала обв. А. С. А. заедно със сина си.

Към 27.07.2021 год., датата, на която съвместното съжителство между обв.А. С. А. и А. И. е приключило, А. И. не е била навършила 16 годишна възраст.

По повод съжителството на непълнолетната А. И. с пълнолетно лице е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”2 Свиленград /л.59-л.62/ от които е видно,че непълнолетната А. И. е съжителствала с пълнолетния А. С. А. ,като към момента на изготвяне на социалния доклад двамата били разделени и детето съжителствало с друг и имала още две деца,а от първоначалният си съжител имала едно дете,което не било припознато от обвиняемия,но същият се самоопределял като биологичен баща на дете.

Разпитан в ДП обв. А. С. А. се признава за виновен и дава кратки обяснения по случая.

В съдебно заседание обвиняемия разбира обвинението,признава се за виновен,но не дава обяснения по случая .

Изразява съжаление по случая.

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраноите по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза –социални доклади на Д“СП“ Свиленград ;Удостоверение за раждане на А. Д. И., Справка за съдимост; характеристика, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – С. С.

Апостолов, Д. А. Д., А. Д. И., Христина

Атанасова Георгиева и Ангелинка Петрова Байрактарова , последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.

Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни.

Следва да се посочи,че в съдебно заседание, обв. А. С. А., се е възползвал от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното производство,като единствено е изразил съжаление за стореното от него. Това му поведение не противоречи на събрания по делото доказателствен материал и не оборва обвинителната теза на РП Хасково, ТО Свиленград. Що се отнася до отказа на подсъдимия да дава обяснения по случая,съдът намира следното.Правото на защита е предоставена и осигурена от закона възможност на гражданите, 3 които защитават свои права и законни интереси да участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват следствени действия. Както всички други процесуални права, така и правото да дава обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.

Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено средство от една страна и средство за защита от друга имат съществено значение за разкриване обективната истина в процеса. Само при тяхното наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса, събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по обвинението, пред съда стои възможност за анализ на останалите доказателства и доказателствени средства,поради което съдът обсъжда единствено горепосочените доказателства.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия , съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия А.

С. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.

Обвиняемият А. С. А. с ЕГН: **********, роден на **.**.****г. в гр.************, живущ в гр. **********, ул. „*****“ №*, ром, български гражданин, без образование-не може да чете и да пише,но може да полага подпис, неженен, безработен , неосъждан.

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля А. Д. И. , както и тяхната 4 възраст. Последната е родена на 18.12.2005г., от женски пол е, според данните от приложените официални документи и Социалния доклад, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален документ – Удостоверение за раждане се ползват с обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти.

С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, 13.01.2020г. до 27.07.2021г . ,тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години.

От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля А. Д. И. и обвиняемия А. С.

А., във времето от 13.01.2020г. до 27.07.2021г – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, в който свидетелката е напуснала обвиняемия окончателно.

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че свидетелката е заживяла в дома на обвиняемия

, заедно с обвиняемия/съгласно обясненията на обвиняемия дадени в ДП / , което обстоятелство не се оспорва както от свидетелката,така и от самият обвиняем,а и се установява от изготвения по делото социален доклад от проучването на непълнолетната свидетелка. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.