Решение № 92 от 17.07.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 75/2025
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Враца, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Борис К. Динев Търговско дело № 20251400900075 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искoве с правно основание 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на К. К. К., с ЕГН ********** адрес: с. ***, с адрес за призоваване: ***, чрез адв. Г. Й. Й., член на САК . тел.: ***, e-mail: ********** Против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ЕАД, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, в размер на 150000 лв. за причинените му неимуществени вреди за причинените му имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
Претендира на осн. чл. 380 от КЗ и законната лихва върху сумите от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението.
Претендира законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските по делото.
Твърди, че на 12.11.2024 г., около 15:30 часа, л.а. с марка: „CEАТ“, модел:
„ЛЕОН 1.9 ТДИ“, с рег. № ЕН****ВН, управляван от Л. В. И., чиято собственост е и процесният автомобил, се е движел по път VRC-1036 в района на 14.000км., с посока на движение към с. ***, общ. Враца, обл. Враца, като поради изгубване на контрол на автомобила си, излиза извън обхвата на пътното платно и банкета, удря се в дърво, вследствие на което самокатастрофира. От настъпилия пътен инцидент е пострадал ищеца - К. К. К., пътник в л.а. с марка: „CEАТ“, модел: „ЛЕОН 1.9 ТДИ“, с рег. № ЕН****ВН, возещ се на задна седалка, зад шофьора, с поставен обезопасителен колан.
Твърди, че виновен за ПТП е водачът на МПС марка „CEАТ“, модел: „ЛЕОН 1.9 ТДИ“ Л. В. И.. Излага, че по повод ПТП е образувано досъдебно производство № 1049/2024 г. по описа на РУ на МВР - Враца.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО
1
„БУЛ ИНС“ АД, по застрахователна полица № BG/2/124003019038, валидна от 20.09.2024 г. до 19.09.2025 г.
Непосредствено след пътния инцидент ищецът постъпил по спешност в Спешното отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца, с оплаквания за силна болка в областта на шията и по хода на гръбначания стълб на нивото на гръдните прешлени.
След извършени изследвания била поставена основна диагноза:
- Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма;
- Фрактура осис темпоралис синистра S 02,00. (Счупване на свода на черепа);
- Фрактура вертрербе C1;
- Фрактура на тялото на TH12. S 32.0 (Счупване на гръбначния стълб в поясната област);
Както и с придружаващи заболявания и усложнения:
- Счупване на първи шиен прешлен, закрито. и КП: Тежка черепно-мозъчна травма - консервативно поведение; Глазгоу кома скала 13/14.
Престоят на ищеца в МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца бил за период от 12.11.2024 г. до 22.11.2024 г.
След изписването му от болничното заведение ищецът продължил да се възстановява от травмата в домашни условия.
Предвид здравословното му състояние се наложило при него да има денонощно човек, който да се грижи за него.
Поради претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, в съвкупност със счупването на първи шиен прешлен, счупването на свода на черепа и счупването на гръбначния стълб в поясната област, ищецът К. К. изпитвал често срещаните нарушения, като намалена сетивност, изтръпнали крайници, главоболие и световъртеж, вследствие от тежката черепно-мозъчна травма, както и силни болки в поясна област и гръбначния стълб, както и в областта на врата и главата. Изброените болки често се засилвали вечер, което пречело на пострадалият от ПТП ищец да набавя необходимата си доза сън. Безсънието в комбинация с неудобствата, предизвикани от редицата счупвания, се отразявали на настроението му през деня.
Нуждаел се от постоянната помощ и активни ежедневни грижи на своите близки дори при извършването на елементарни за здравия човек дейности, свързани с битови и хигиенни нужди. Това довело до пълна промяна на ежедневието на ищеца, което го карало да се чувства безсилен и под зависимост на хората, които се грижат за него. Към момента на подаването на исковата молба, поради получената фрактура в областта шийния прешлен, ищецът изпитва чести болки, придружени с изтръпване в областта на шията, засилващите се при натоварване и ирадиращи към горните крайници. Продължавал да страда от интензивни болки по шията и целия гръбначен стълб.
Към подаването на исковата молба, вследствие на получените травми ищецът страдал от ошипяване, което е свързано с постоянни болки. В случай, че здравословното състояние на ищеца не се подобрило, му предстяла оперативна интервенция в областта на увредения прешлен.
Инцидентът продължавал да се отразява негативно и на психиката на ищеца.
Той страдал от понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от непредвидеността и внезапността на състоялото се пътно произшествие. Изпитвал силен страх отново да бъде участник в пътната обстановка, независимо от ролята, която ще заема- водач на автомобил, пасажер или дори пешеходец, за да не получи вторично нараняване на главния мозък. И към момента на подаване на исковата молба ищецът непрестанно си припомнял травмиращото преживяване, което води 2 непрекъснато усещане за тревожност, вследствие на което страдал от кошмарни сънища.
Страхувал се дали претърпяната от него тежка черепно-мозъчна травма няма да бъде предшественик на по-сериозни неврологични увреждания. Дори и към датата на подаването на исковата молба близките му споделяли, че не могат да познаят ищеца, че откриват голяма промяна в поведението му, изразяваща се в потиснатост и стеснителност.
И към момента на подаване на исковата молба ищецът изпитвал болки във врата и във поясната област.
Ищецът предявил претенцията си пред ответника извънсъдебно на 06.12.2024 г., но не получил застрахователно обезщетение, въпреки че срокът за обработка на щетата изтекъл.
За така описаните и претърпени увреждания на физическото и психическото здраве, представляващи неимуществени вреди, същият предявява иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на ППС - лек автомобил марка „Рено", модел „Т" с рег. № СВ****ТН, а именно ответника – З. А.
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г р. *** ЕАД, с ЕИК ***, което е издало застрахователна полица BG/2/124003019038, валидна от 20.09.2024 г. до 19.09.2025 г.
Претендира и заплащане на законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени и имуществени вреди считано от датата на заявяването на претенцията пред застрахователя – 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Прави доказателствени искания.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска и по основание и размер.
Оспорва водачът на автомобила да е действал противоправно и виновно във връзка с настъпването на процесното ПТП. Излага, че нямало постановена осъдителна присъда, поради което и деянието и вината не са доказани.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен в исковата молба.
Твърди, че маханизмът на настъпване на ПТП не е установен, поради което и не може да бъде направен категоричен извод за противоправно поведение на участниците в него.
Предвид липсата на доказателства за всички елементи на фактическия състав на деликта поддържа, че не може да се ангажира отговорността на застрахователя, която е функционално обвързана с противоправното поведение на застрахованото лице.
Оспорва претенцията и по размер като несъобразена с икономическата обстановка в страната и естеството и интензитета на болките и страданията.
Твърди, че от представената с исковата молба медицинска документация се установявало, че ищецът бил претърпял следните телесни увреждания в резултат на процесното ΠΤΠ: дифузна травма на главен мозък без открита вътречерепна травма (S06.20), фрактура на лява слепоочна кост (S02.00), фрактура на първи шиен прешлен (C1), фрактура на дванадесети гръден прешлен (Th12), ГКС 13-14 точки.
Сочи, че проведеното КТ изследване на главата не установявало огнища на хеморагична контузия, зони с променена плътност в мозъчния паренхим, течни колекции в субдуралното/субарахноидалното пространство или дислокационни промени във вентрикуларната система и базалните цистерни. КТ на гръден кош не обективирало травматични изменения на гръден кош и плевропулмонални изменения.
КТ на корем и таз показвал липса на травматични увреждания на вътрешни органи.
3
Фрактурата на Th12 била описана като стабилна - без дислокация, с интактност на медуларния канал; аналогично - фрактурата на C1 засягала само задната дъга, също без дислокация и компрометиране на гръбначномозъчния канал. Рентгенографиите на черепа не установявли груби травматични увреждания на костите. Сочи, че в хода на диагностиката не са предприети оперативни интервенции, назначено е само консервативно лечение – носене на мека шийна яка и контролни прегледи. При изписване липсвали данни за остатъчни оплаквания, а в следващия едногодишен период нямало данни за провеждане на последващи контролни прегледи, рехабилитация или медикаментозно лечение, респективно - данни за протрахирано възстановяване.
Обобщава, че макар първоначално описани като тежки, констатираните травми (фрактури на C1 и Th12, фрактура на темпорална кост и комоцио) били стабилни, без усложнения, без засягане на жизнено важни структури, не са наложили оперативна намеса и възстановяването е протекло гладко в кратък срок (10 дни стационарно лечение), без трайни последици или функционални дефицити.
Сочи, че липсват доказателства за продължаващи терапевтични мероприятия, контролни прегледи, обездвижване, рехабилитация или оплаквания след изписването, които биха указвали на дълготрайни страдания, инвалидизация, ограничаване в ежедневния или професионален живот. По изложените съображения претендира претенцията да бъде преценена като несъразмерна спрямо доказаните обективни травматични увреждания и протичането на възстановителния процес.
Излага, че размерът на неимуществените вреди следва да се определи на база действителната тежест на травмите, краткостта на лечението и липсата на установени трайни последици, а не въз основа на медицинските диагнози сами по себе си.
Твърди, че претендираният от ищеца размер на обезщетение от 100 000 лв. бил завишен, като основателна претенция без установено съпричиняване не следвало да надхвърля сумата от 30 000 лв., тъй като уврежданията били сравнително леки, с благоприятно възстановяване в минимални срокове и без трайни последици. Сочи съдебна практика която счита за относима.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колан.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради пътуването като пътник в МПС, чиито водач видимо бил в нетрезво състояние или под влиянието на наркотични вещества (Решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II т. о. на ВКС).
Оспорва претенцията за присъждане на законната лихва като излага, че не е забава, доколкото ищецът не му бил предоставил необходимите документи за обработката на щетата, от представените от ищеца документи не се установявал по несъмнен начин механизма на настъпване на ПТО, поради което и е приложима разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от КЗ, изключваща отговорността за обезщетение за забава.
Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Прави доказателствени искания, но не взема становище по доказателствените искания, направени от ищеца.
Прави доказателствени искания.
По делото не е депозирана и допълнителна искова молба.