Решение № 6723 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6723 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100509490 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК, вр. с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 255035/27.07.2025 г. на Р. А. Ц., подадена чрез пълномощника му адв. Б. М., с която се обжалва изцяло Решение № 13443 от 09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 64943 по описа за 2024 г. на СРС, ГО, 83 –ти състав.

Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респ. при неправилни изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Акцентирано е върху това, че съдът не е взел предвид, че самата молителка е отрекла пред полицейските служители спрямо нея да е извършвано насилие под каквато и да форма при посещението на последните на адреса по местоживеене на страните. Отделно от това се сочи, че съдът не е обосновал необходимостта от налагането на всички, предвидени в закона мерки за защита и то при максимален срок. Отправено е искане за отмяна на 1 атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде оставена без уважена молба вх. № 349519/01.11.2024 г. за защита от домашно насилие на Р. Б. В. и малолетния А. Р. А., като неоснователна.

В съдебно заседание въззиевникът пледира за уважаване на въззивната жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, вр. чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемите Р. Б. В. и малолетния А. Р. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Р.

Б. В. не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пледират за оставяне на атакуваното първоинстанционно решение в сила.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, вр. чл.259, ал.1 ГПК от страна в първоинстанционното производство, притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Првоинстанционният съд е сезиран с молба от Р. Б. В. срещу Р. А. Ц. за защита от домашно насилие за себе си и за малолетното си дете А. Р. А., последното конституирано като молител по делото по реда на чл.9, ал.2 ЗЗДН, извършено на 29.10.2024 г. и на 30.10.2024 г., подробно описано в сезиращата съда молба от 01.11.2024 г.

На 01.11.2024 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за незабавна защита срещу въззивника Р. А. Ц. с мерките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН (да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Б. В. и малолетния А. Р. А.), по чл.5, ал.1, т.3, пр. 1 ЗЗДН (забрана да приближава Р.

Б. В. на разстояние по –малко от 200 м.), по чл.5, ал.1, т.3, пр.2 ( забрана да приближава жилището, находящо се в гр.София, ж.к.“********, обитавано от Р. Б. В. и малолетния А. Р. А.) и по т.6 ЗЗДН задължение за посещаване на специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни психологични консултации на адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. ********, офис 1), и с определение от 04.02.2025 г. е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. За произнасянето на съда Р. А.

Ц. е редовно уведомен.

2

Ответникът Р. А. Ц. е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие. Поддържал е, че целта на производството е да бъде лишен от възможността да вижда детето си. Признал е, че с молителката се били карали, но никога не й бил посягал. Последната на няколко пъти напускала семейното жилище и го зарязвала сам с детето. На 30.10.2024 г. след като ответникът констатирал, че молителката го била заразила с гъбички в интимната област, й поискал обяснение, като и казал да напусне дома им. В. изпаднала в истерия, заплашила го, че ще го подреди и се обадила на полицията. Пред полицейските служители, пристигнали едновременно с родителите на Ц., молителката казала, че не била бита и сплашвана, както и че нямало насилие. Обадила се на полицията, защото ответникът й казал да напусне жилището.

С решение № 13443 от 09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 64943 по описа за 2024 г. Софийския районен съд, 83-ти състав, е уважил молбата за защита от домашно насилие, издал е заповед за защита, с която е задължил Р.

А. Ц. да се въздържа от извършване на домашно по отношение на Р. Б. В. и малолетния А. Р. А.; отстранил е Р. А. Ц. от съвместно обитаваното с молителите жилище, находящо се на адрес: гр.София, ж.к. "********, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ № 402/01.11.2024 г.; забранил е на Р. А. Ц. да приближава Р. Б. В., жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата, на разстояние не по-малко от 150 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ №

402/01.11.2024 г.; забранил е на Р. А. Ц. да осъществява контакт с Р. Б. В. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ №

402/01.11.2024 г.; определил е временно местоживеенето на детето А. Р. А. при неговата майка Р. Б. В. за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ № 402/01.11.2024 г.; определил е режим за лични отношения между детето А. Р. А. и неговия баща Р. А. Ц., както следва: три пъти месечно – във всяка първа, трета и четвърта неделя от месеца, за продължителност от 3 не повече от два астрономически часа на ден, единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к.

„Хиподрума“, ул. ********, офис 1, тел.: ******** и ********, e-mail: [email protected], при следните условия: всяка една от срещите да се провежда в присъствие само на психолог и в отсъствие на майката; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в Центъра, който да уведомява поне три дни предварително родителите на детето за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност, като е задължил Р. Б. В. да осигурява присъствието на детето (като същото може да стори и чрез трето пълнолетно лице, в чието присъствие детето се чувства спокойно), в детския контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или на посочения от него експерт-психолог относно времето, в което детето следва да присъства за провеждане на всяка от срещите му с неговия баща; задължил е Р. А. Ц. да посещава специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни психологични консултации на адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул.

********, офис 1, считано от дата на издаване на заповедта за защита, указал е на Р. А. Ц. последиците от неизпълнението на заповедта за защита, и е осъдил Р. А. Ц. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на НБПП сумата в размер на 180 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че е безспорно установено по делото наличието на фактическо съпружеско съжителство между пълнолетните страни, продължило до края на м.октомври 2024 г., от което на 24.10.2020 г. е родено общото им дете А. Р. А., т.е 4 безспорно установено е по делото, че Р. В. попада в кръга на лица по чл. 3, т.2 и т.3 от ЗЗДН и е легитимирана да търси защита по този закон както за себе си, така и за малолетното си дете А. Р. А. срещу Р. Ц.. Наред с това следва да бъде отбелязано, че сезиращата районният съд молба е допустима, като подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд я е разгледал по същество.

Неоснователни са доводите в жалбата за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Противно на твърдяното в жалбата изводите на първоинстанционния съд за упражнено от въззивника домашно физическо и психическо насилие спрямо въззиваемата В. на процесните две дати, в присъствието на малолетното дете на страните А. Р. А., конституирано като молител по делото, се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Настоящият въззивен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи, а препраща към тях (чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР на ЗЗДН). С оглед наведените в жалбата на Ц. доводи намира за необходимо да отбележи, че районният съд правилно е анализирал и оценил събраните по делото доказателства. Правилно районният съд е ценил доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдяното от Р. Б. В. насилие, на което не е имало очевидци (безспорно между страните). Последната изхожда лично от пострадалото лице и съдържа всички индивидуализиращи белези на процесните актове на домашно насилие – описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата. Доказателствената стойност на декларацията не е оборена от останалите събрани по делото доказателства. Точно обратното – изложеното в декларацията кореспондира и се допълва от писмените доказателства, събрани по реда на чл. 14, ал. 1 ЗЗДН (материалите от ДП 2116/2024 г. по описа на СРП), от които се установява и наличието на причинно – следствена връзка между извършените от въззивника действия 5 спрямо въззиваемата В. на 30.10.2024 г. насочени към засягане на нейната физическа неприкосновеност и установените в хода на ДП 2116/2024 г. по описа на СРП травматични увреждания, изразяващи се в две кръвонасядания на лявото коляно и оскубани косми от лявата теменна област на главата на В..

Установен е и факта, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действия на Ц. спрямо В. на 29.10.2024 г. и на 30.10.2024 г. са осъществени в присъствието на малолетния А. Р. А. (впрочем, по делото липсва спор, че детето се е намирало със своите родители в жилището, находящо се гр.София, ж.к. "********, по време на инцидентите от 29.10.2024 г. и от 30.10.2024 г.).

Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства, в това число и събраните по делото гласни доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти и е изложил мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Прецизно е обсъдил показанията на свидетелите Д.Х., И.А. и Р.К. и е посочил кои от тях, в коя част кредитира и защо.

Въззивният съд, анализирайки свидетелските показания, намира, че техните показания не водят до изводи, различни от вече формулираните от първостепенния съд. В тази връзка, изрично следва да бъде отбелязано, че нито един от свидетелите не е бил очевидец на инцидентите, респ. нито един от тях не е дал сведения за последните. Дадените от свидетелите Д.Х. и И.А.