Определение № 25750 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25750 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110120395 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А....“ ЕАД срещу Л. И. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Искането за прилагане на ч. гр. д. № 58779/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2026 г. от 10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 58779/2024 г. по описа на Софийския 1 районен съд, 32-ри състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по настоящото дело и приложеното заповедно производство и извърши необходимите проверки, да отговори на формулираните в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на 220 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок следва да бъдат представени доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П.а, която да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението най-късно една седмица преди датата на откритото съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът „А....“ ЕАД твърди, че на 10.08.2022 г. между „А.Ф.“ ООД, чийто правоприемник е „А.Ф.“ АД, като кредитодател, и ответницата Л. И. И., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ............/10.08.2022 г.

Поддържа, че по силата на договора на ответницата е предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван посредством международна платежна карта „Бяла карта“. Кредитополучателят могъл да извършва транзакции в рамките на разполагаемия остатък по кредита, а извършените транзакции, начислените лихви, такси и извършените плащания се отразявали в месечни извлечения, достъпни чрез личния профил на ответницата. Ищецът твърди, че ответницата е усвоила предоставения кредит, но не е изпълнила задължението си да погаси изцяло използваната и непогасена главница и начислената върху нея договорна лихва. Поддържа, че към датата на прехвърляне на вземането непогасената главница възлизала на 597,18 лв., а начислената договорна лихва за периода от 10.08.2022 г. до 16.01.2024 г. била в размер на 69,66 лв.

Излага, че след настъпване на изискуемостта ответницата е изпаднала в забава, поради което върху непогасената главница е начислено обезщетение за забава в размер на 91,21 лв. за периода от 17.01.2024 г. до 04.10.2024 г. Ищецът поддържа, че на 17.01.2024 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., сключен между „А.Ф.“ АД и „А....“ ЕАД, по силата на което процесните вземания са му били прехвърлени заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително начислените лихви. Твърди, че е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, като уведомително писмо е приложено и към исковата молба с искане да бъде връчено на ответницата. Излага, че по подадено на 04.10.2024 г. заявление е образувано ч. гр. д. № 58779/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри 2 състав, по което в негова полза е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания.

Поради постъпило възражение срещу заповедта и дадени указания за предявяване на установителен иск ищецът поддържа, че за него е възникнал правен интерес от настоящото производство.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните суми:

– 597,18 лв., представляващи непогасена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ............/10.08.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2024 г. до окончателното изплащане;

– 69,66 лв., представляващи договорна лихва за периода от 10.08.2022 г. до 16.01.2024 г.;

– 91,21 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 17.01.2024 г. до 04.10.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 58779/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав.

Ответницата Л. И. И. оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Не оспорва, че на 10.08.2022 г. е подписала с „А.Ф.“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“, но твърди, че съгласно съдържанието му първоначално разрешеният кредитен лимит е бил в размер на 300 лв. Оспорва да е усвоила суми по договора и поддържа, че по делото не са представени доказателства за извършени с платежната карта транзакции, за датите и размера на усвояванията и за увеличаване на кредитния лимит. Счита, че претендираната главница от 597,18 лв. не съответства на съдържанието на представения договор, в който е посочен кредитен лимит от 300 лв. При условията на евентуалност поддържа, че ако се приеме, че договорното правоотношение е възникнало и по него са усвоени средства, договорът е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че в договора не са посочени по ясен и разбираем начин условията за прилагане на лихвения процент и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както и кои конкретни разходи формират посочения ГПР от 45,9 %. Поддържа, че от договора не може да се установи как е формирана разликата между фиксирания годишен лихвен процент от 43,2 % и посочения ГПР, поради което са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага още, че уговорената в чл. 20 от договора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница при непредоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправния характер. Твърди, че неустойката не изпълнява присъщите обезпечителна и обезщетителна функции, а представлява скрит разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР. Оспорва и действителността на клаузите, предвиждащи разходи за събиране в размер на 2,50 лв. на ден и еднократна такса от 120 лв. след настъпване на предсрочна изискуемост. Поддържа, че при недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК би дължала единствено чистата стойност на действително усвоения кредит, но ищецът не е 3 доказал нито факта на усвояването, нито размера на получените средства.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на разноските по делото.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата от 597,18 лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ............/10.08.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2024 г. до окончателното изплащане;

2. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата от 69,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2022 г. до 16.01.2024 г.;

3. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата от 91,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2024 г. до 04.10.2024 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 10.08.2022 г. между „А.Ф.“ ООД и Л.

И. И. е подписан Договор за кредит „Бяла карта“ № ............/10.08.2022 г.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По иска за главница в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно договорно правоотношение между първоначалния кредитор и ответницата; предоставянето и действителното усвояване от ответницата на парични средства по процесния договор, включително датите и размера на извършените с платежната карта транзакции; валидното увеличаване на кредитния лимит, доколкото се позовава на такова; настъпването на падежа, съответно на предсрочната изискуемост на вземането; размера на непогасената главница; валидното прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца и съобщаването на цесията на ответницата.

По иска за договорна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, усвояването и размера на главницата, върху която е начислена, периода на начисляване, приложимия лихвен процент и размера на претендираното вземане.

По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, изпадането на ответницата в забава, периода на забавата и размера на претендираното обезщетение.

Във връзка с възраженията за недействителност на договора в тежест на ищеца, като правоприемник на първоначалния кредитор, е да установи, че на ответницата е била 4 предоставена своевременно по ясен и разбираем начин изискуемата преддоговорна информация; че договорът съдържа всички задължителни реквизити по ЗПК, включително приложимия лихвен процент, годишния процент на разходите, включените в него разходи и допусканията, използвани при изчисляването му; както и че оспорените клаузи са били индивидуално договорени, доколкото се позовава на това обстоятелство.

В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава евентуални възражения за погасяване на установените вземания, включително чрез плащане, прихващане или друг предвиден в закона способ.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответницата в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответницата може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.