Решение № 153 от 12.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. И. в присъствието на прокурора М. Вл. Т. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600180 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по: постъпил протест от прокурор при ВРП, с който се иска изменение на постановената присъда в частта относно приложението на чл.55 от НК. Предлага се на подсъдимата Д. да бъде наложено наказание Лишаване от свобода, което да бъде отложено с минимално предвидения изпитателен срок. Излагат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон и в частност неприложимостта в конкретната хипотеза на института на чл.55 от НК. постъпила жалба от адв.П. от ШАК, в качеството му на защитник на подсъдимата, с която се навеждат доводи за недоказаност на възведеното обвинение, поради което се иска отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимата Д..

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, като поддържа депозирания протест на посочените в него основания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и оспорва депозирания протест. Излага доводи за недоказаност на обвинението, доколкото липсва по категоричен начин установеност за прием на наркотично вещество, като от друга страна намира, че дори да е бил установен, то същото се е случило след като Д. е преустановила управлението на процесния автомобил.

Подсъдимата в правото на лична защита, поддържа казаното от защитата, като 1 заявява, че не употребила съзнателно наркотични вещества.

В последната си дума моли да бъде оправдана по възведеното обвинение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Депозираните жалба и протест са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество са неоснователни.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс.С. Д. е правоспособен водач на МПС от 2017г.. На процесната дата 03.09.2020г. имала уговорка с приятелката си - св.Й. да се видят. Подсъдимата, отишла до дома на св.Й. в ж.к."Аспарухово", като управлявала собственият си л.а. „Алфа Ромео", с рег. № ******.

Взела Й., след което продължила движението си към централната част на града. Д. управлявала автомобила, а св.Й. се намирала на предната дясна седалка. Около 20.00ч. автомобила се движел по бул."Мария Луиза" в посока Община-Варна. В същото време там се провеждали протести и пътното платно между бул."Осми приморски полк" и бул."Сливница" пред сградата на Общината било блокирано от протестиращи граждани.

Протеста блокирал движението на превозни средства по бул."Осми приморски полк" и в двете посоки. Поради тази причина процесният автомобилът останал на кръстовището пред Община- Варна. Подсъдимата се опитала да заобиколи протестиращите, но не успяла. След това започнала да включва алармата на автомобила, да подава звукови и светлинни сигнали.Те били възприети от протестиращите граждани, които пък на свой ред реагирали негативно. Сред протестиращите била и св.И., която била до автомобила и наблюдавала поведението на двете момичета в него. При един от опитите на подс.Д. да премине през тълпата се създала ситуация, която протестираща жена с колело възприела като опасна, и застанала с велосипеда си пред автомобила. Това провокирало св.Й. да излезе от автомобила и да влезе в словесни пререкания с И. и с други протестиращи. Последвала размяна на груби и обидни думи, като Й. се качила обратно в колата и двете момичета се заключили вътре, а Д. позвънила на тел.112. Св. И. също подала сигнал за пътен инцидент на тел.112. Малко след подаване на сигнала на мястото пристигнали полицейски служители, които в този момент се намирали пред Община-Варна. Те разпоредили на Д. да приведе автомобила в движение и да спре на намиращата се на бул."Сливница", под сградата на Община-Варна в посока ФК- Варна, автобусна спирка. На място били извикани и служители на сектор „ПП"Варна - св.К.Д. и св.Р.К.. Те разговаряли със св.И., с протестиращите и с двете момичета.

Установило се, че не е възниквал пътен инцидент с причиняване на материални щети или с пострадали. Полицейските служители решили да извършат проверка на подс.Д. за употреба на алкохол и наркотици Тя била изпробвана с техническо средство „Алкотест дрегер" за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това полицейските служители 2 разяснили на подс.Д., че ще й бъде направен тест за употреба на наркотици. Тя обаче отказала да й бъде направен такъв тест. Поради това св.Димитров съставил против нея акт за установяване на нарушение, за това че подсъдимата отказва да бъде изпробвана с „Dreger Drug Test „ 5000 с фабричен номер 0004. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При предявяването на акта подс.Д. не направила възражения. Срещу нея бил съставен и друг акт за това, че управлявала без да е заплатила наложени й глоби.

Табелите на автомобила били свалени от полицейските служители, като на Д. било иззето свидетелството за управление на МПС. Били издадени и съответните заповеди за налагане на принудителни административни мерки. На Д. бил издаден и талон за кръвна проба, с който тя била задължена да се яви до 45 минути във ВМА - Варна за даване на кръвна проба.

Талонът й бил връчен в 22.00ч.. В указаното в него време подс.Д. била откарана от свой бознат до болничното заведение, където дала кръвна проба и урина за изследване, за което били изготвени съответните документи. Дадените проби били изследвани и резултатите били обективирани в Протокол за химико-токсикологично изследване №П-001/18.02.2021г..

Установило се, че в кръвта и урината на подс.Д. е идентифициран метаболит на кокаин.

Съгласно заключението на изготвена съдебно-химическа експертиза №Е-073/ 26.05.2021г., приобщено на основание чл.371, т.1 вр. чл.283 от НПК, в кръвта и урината на подс.Д. е открито наличие на метаболит на кокаин, а именно бензоилекгонин - наркотично вещества от категория „високорискови".

Съгласно заключението на допълнителната съдебно-химическа експертиза, се установява, че приемането на кокаин в разтворен вид в алкохолна напитка е теоретически възможно, както и че откриването на метаболити е възможно в кръв средно до 48 часа/два дни/, а в урина - средно до 60 часа /2,5 дни/, след изолиран прием на кокаин. В хода на съдебното заседание в.л.Г.Бончев уточнил, че тези стойности като часове и дни се съдържат в научната литература, осреднени са и имат статистически характер, като са възможни и изключения, и отклонения от тях с оглед метаболизма на конкретния човек.

За да приеме горната фактическа обстановка, която ВОС също счита за несъмнена, първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на всички относими, допустими доказателства и доказателствени средства.

По повод на възраженията на защитата наведени с въззивната жалба, следва да се отбележи следното.

На първо място по делото безспорно е доказано, че подс.Д. е управлявала превозното средство. В тази насока са събраните гласни доказателства, а именно показанията на св.И. и св.Й.. Това е в унисон и с обясненията на самата Д.. Основното възражение, както пред настоящата инстанция, така и пред ВРС касае въпроса дали деянието е осъществено умишлено. В защита на жалбата са обясненията на подсъдимата и показанията на нейната приятелка св.Й.. Следва да се уточни, че показанията на св.Й., не биха могли да са напълно относими, доколкото те касаят един предходен момент /посещение в питейно заведение/ за който се твърди, че има отношение към процесното обвинение. Няма твърдения, че Й. е била непрекъснато с подсъдимата, съответно не би могла да знае дали тя е приела наркотично вещество в процесния ден или преди това. В противовес на обясненията на подсъдимата са заключенията на двете експертизи. Основната категорично установява 3 наличието на процесното вещество, докато допълнителната с уточненията на вещото лице в съдебна фаза оборва предположението за злоумишлено поставяне на наркотично вещество няколко дни преди инцидента в напитка на подсъдимата. Според вещото лице съвременните имунохимични и газхроматографски методи за анализ са способни да идентифицират метаболити на кокаин в кръв средно до 48 часа /два дни/, а в урина- средно до 60 часа/2,5 дни/, след изолирана употреба.

По отношение на протеста на ВРП.

Съдът счита, че правилно е било и наложеното на подсъдимата наказание при съблюдаване, както целите на индивидуалната, така и на генералната превенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, по правилата на която съдът определя наложеното наказание, при индивидуализацията на същото следва да се вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което в конкретния случай не е със завишена степен на обществена опасност, определяща се както от непосредствения обект на засягане, така и от индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци и предвиденото от законодателя наказание. Тук следва да се отбележи, че доводите в протеста са непълни и неоснователни. Визирани са били засегнати обществени отношения/без да се уточни кои/, както и зачестилите случаи на подобни деяния.

На следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай, отегчаващи отговорността обстоятелства няма. По отношение на подсъдимата правилно са отчетени чисто съдебно минало, възраст, характеристични данни. Предвид гореизложеното и с оглед липсата на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по настоящото дело, в случая са налице както е приел и ВРС многобройни по характера си смекчаващи вината обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното и които да обосноват прилагане на нормата, съдържаща се в чл.55, ал.1 от НК.

За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. Налице са и трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.Д., за постигане целта на индивидуалната превенция спрямо същата и преимуществено за нейното поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането от обществото и поставянето и в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимата сочи на възможност за постигане на тези цели и докато тя е на свобода.

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/061c1c7d-c699-4d25-b59b-8f2e6683b270