Решение № 435 от 18.12.2019, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 18.12.2019година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 187 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Осъдителни искове с правно осн. чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адв. С.псъс съдебен адрес ***, против М.Х.Т., ЕГН ********** ***.

Предявен и са ОСОИ по чл.45 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 лв. - неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на причинени травматични увреждания, както и сумата от 3000 лв. - имуществени вреди, представляващи сбор от стойност на каруца и кон, в това число 2400лв. за каруца и 600лв. за кон, настъпили в резултата на настъпило ПТП на 15.09.2018г., причинено от ответника.

В исковата молба се твърди, че ищецът М.Ш.А.

*** и е собственик е на кон и на каруца. На 15.07.2018 г. около 19.30 часа той пътувал с каруцата си по пътя между гр. Сърница и м. „Крушата" (път III - 843, км 48 + 900). В каруцата бил и синът му Ш.М.А.. Зад него по пътя се е движел лек автомобил, управляван от М.Х.Т.. Той се движел с несъобразена скорост и при ляв завой предприел маневра изпреварване. В този момент загубил контрол над управлявания от него автомобил и блъснал каруцата, в която били М.Ш.А. и Ш.М.А.. В резултат на удара на М.Ш.А. били причинени мозъчно сътресение, повърхностна травма на главата, травма в зоната на 7 - 9 ребро, травма на левия долен крайник и др. Веднага постъпил на лечение в „МБАЛ - Велинград" ЕООД гр. Велинград и бил изписан на 19.07.2018 г. По време на лечението ищецът търпял сериозни болки и страдания от причинените му увреждания. След напускане на болницата той продължил лечението като продължавал да изпитва, а и сега изпитва болки в областта на 7 - 9 ребро и в лява колянна става.

Твърди също, че в резултат на пътнотранспортното произшествие каруцата била унищожена, а конят починал на следващия ден - 16.07.2018 г. Стойността на каруцата била 2400 лв., а стойността на коня - 600 лв.

Настоява се на това, че ответникът М.Х.Т. с деянието си причинил на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди. Размерът на тези вреди той определя на 2000 лв. Освен това ответникът причинил на ищеца и имуществени вреди, представляващи равностойността на унищожената каруца - 2400 лв. и на убития кон - 600 лв.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се постанови Решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и имуществени вреди в размер на общо 3000 лв., в това число: 2400 лв. – стойността на каруцата и 600 лв. стойността на коня, настъпили в резултата на настъпило ПТП на 15.09.2018г., причинено от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Х.Т., чрез адв. Велеслав А., в който намира искът за допустим и частично основателен.

Относно фактите по делото: Отговаряло на истината и било безспорно, че на 15.07.2018 г., около 19.30 часа, ответникът е настигнал с личния си автомобил ищеца М.Ш.А., който пътувал с каруца по пътя между гр. Сърница и м. „Крушата". При опита да ги изпревари се е опитал да избегне дупка на пътя, слънцето го заслепило и поради това ударил странично каруцата.

Оспорва размера на претендираните имуществените и неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че след удара е попитал ищеца дали е добре, а той му отговорил, че е добре и че няма нужда от помощ. Претендираните 2000 лв. неимуществени вреди намира за прекалено високи, като смята те да са 500 лв.

Размера на претендираните имуществените вреди също бил прекалено висок, Ответникът намира, че 600 лв. за коня и 240 лв. за каруцата са реално претърпените имуществени вреди.

По тези съображения оспорва иска и иска отхвърлянето му. Претендира и разноски.

Тъй като ответникът има сключен договор - застрахователна полица № BG28/117002940581 „ Гражданска отговорност" със Застрахователна компания Олимпик - клон България , със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр.

София 1404, район р-н Триадица, Гоце Делчев No 142-142А представлявано от П.Т.Е., Моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и чл. 224, ал. 2 от КЗ, същото да бъде конституирано като трето ответно лице - помагач, срещу което да може да предяви ОБРАТЕН ИСК на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК при условията на алтернативност.

В случай, че бъде уважен искът на ищцата, то ще възникне задължение за застрахователя да заплати присъденото от съда обезщетение за претендираните неимуществени вреди.

По делото е конституиран

ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, със седалище и адрес на управление град София, р-н Триадица, ул.“Гоце Делчев“ №142-142а, като трето лице помагач на страната на ответника М.Х.Т..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от трето лице помагач на ответника -ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД. В него оспорва предявените искове за имуществени и неимуществени вреди по основание и по размер, по следните съображения: На първо място ищецът не бил доказал възникването на отговорността на ответника и своето право за получаване на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие от 15.07.2018г. Не били доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № РА 9922 ВВ - М.Х.Т. в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Оспорва твърденията изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Липсвали данни за наличие на причинно - следствена връзка между поведението на водача на лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № РА 9922 ВВ и твърдения от ищеца в исковата молба вредоносен резултат. В представените с исковата молба документи нямало безспорни данни водачът да не е съобразил своето поведение с правилата за движение по пътищата. 

В тази връзка твърди, че вина за настъпване на ПТП от 15.07.2018 г. има водачът на пътно превозно средство със животинска тяга - М.Ш.А.. който не е съобразил поведението си с движещия се лек автомобил марка „Мерцедес'’, с ДК № РА 9922 ВВ и не е предприел нужните действия за избягване на ПТП с него. Вземайки предвид това била налице вина на водача на пътното превозно средство с животинска тяга - М.Ш.А. за настъпване на пътнотранспортното произшествие. При предприемане на нужните обезопасителни мерки от страна на ищеца, нямало да настъпи твърдения вредоносен резултат. В тази връзка пострадалото лице било допринесло за настъпване на ПТП и за настъпването на вредоносния резултат. М.Ш.А. бил управлявал пътното превозно средство в нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата, а именно: не е управлявал пътното превозно средство възможно най-близо до дясна граница на платното за движение, не се е движил съобразявайки и реагирайки спрямо движението на пътни превозни средства по платното за движение. Твърди, че пътното превозно средство управлявано от ищеца, непосредствено преди настъпване на ПТП се е намирало в средата на платното за движение. Ищецът е управлявал пътното превозно средство с извън габаритен товар /бали със сено/, като по този начин е заемал значителна част от платното за движение, препятствайки нормалното движение и разминаване на останалите участници в движението. Пострадалият е управлявал пътното превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал.1 „Водачът на бавно движещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента....“; чл. 22, ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства“ и чл.5, ал.1 от ЗДвП, „Всеки участник в движението по пътищата: т. 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. По този начин е поставил себе си и останалите участници в движението в опасност.

Освен това ищецът, в качеството на водач на пътно превозно средство с животинска тяга е нарушил и разпоредбите на чл. 106, ал. 1 (Предишен текст на чл. 106 - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) „Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя “ и чл. 71, ал. 1 „ Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина; ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) „През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки.“.

Според представеното от ищеца постановление за прекратяване на досъдебно производство №483/2018 г. по описа на РУ - Велинград, пр.пр. вх. №1035/2018 на РП-Велинград, каруцата управлявана от ищеца е била натоварена с бали със сено, като ищецът и синът му Ш.А. са се возели най - отгоре върху балите, а в резултат на удара са били изхвърлени на пътя. С това свое поведение ищецът бил поставил себе си в опасност. При спазването на горепосчените правила на Закона за движението по пътищата и взимане на нужните обезопасителни мерки от страна на пострадалото лице нямало да настъпи твърдения вредоносен резултат.

Настоява се на това, че при преценката на това дали пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат следвало да се отчете дали е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина (така т. 7 от Постановление№ 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС). Налице бил принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Поведение, при което се поема или се игнорира неоправдано един предвидим и реално очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие (така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.).

С оглед на изложеното можело да се направи обосновано заключение, че М.Ш.А. не е спазил нормативно определени задължения и това е довело до телесните увреждания, претърпени от лицето.

Вземайки предвид всички тези обстоятелства твърди, че вина за настъпване на вредоносния резултат има М.Ш.А.. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Ш.А. над 50 %.

Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период. Няма данни по делото твърдените от ищеца вреди да са в причинно - следствена връзка с ПТП. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че от претърпените увреждания изпитва негативни последици. Представените от ищеца медицински документи били с разлика в издаването от пет месеца, като в представения амбулаторен лист били посочени нови увреди, за които нямало данни непосредствено след настъпване на ПТП. Във въпросния документ не била поставена окончателна диагноза, а е посочено само МКБ, което няма характера на такава.

Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените телесни увреждания на М.Ш.А. и принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.