Решение № 129 от 10.09.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Сандански, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200098 по описа за 2026 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. И. У., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град С****, ж.к.

„Н****", №**, вх.*, ет.*, ап.*, против Наказателно постановление № 250339-001537/ 19.01.2026г. на Началник Група в ОДМВР - Благоевград, РУ Сандански, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, и за административно нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева/, и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и че не е извършил описаното нарушение, както и че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура 1 Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 11.12.2025 година, длъжностни лица при ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция - актосъставителят К. М. В., в присъствието на свидетеля Е. К. К., съставили на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA 1372094, затова, че на същата дата около 12:59 часа, в с.Хърсово, Община Сандански, на Улица без име, като Водач на лек автомобил ВАЗ 2121, НИВА 221, *****, от центъра на село Хърсово към с. Виногради, управлява повереният му лек автомобил марка и модел „Лада“, с рег. номер ****, собственост на С. Н. Б. от гр. С***, като при проверката с РСОД и Дежурен при РУ - гр. Сандански е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, във връзка с чл. 143, ал.10 от ЗДвП на 07.12.2016г., с което е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и че автомобилът е без годишен технически преглед към датата и часа на проверката, с което е извършил нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 19.01.2026г. Началник Група в ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 25-0339-001537/ 19.01.2026г. на Началник Група в ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева/, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, за административно нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева/ , и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.02.2026година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите В. и К., които потвърждават констатациите, отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно по отношение 2 на извършеното адм.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради следните съображения:

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - В. и К., които двама свидетели се явяват единствените свидетели- очевидци на станалото е, че същите твърдят, че при извършена от тях проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, те установили, че жалбоподателят извършил горепосоченото процесно адм.нарушение, тъй като той е управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП, и затова са му съставили, респ. първият свидетел му е съставил съответния АУАН, въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни, тъй като същите са единствените свидетели-очевидци на извършеното деяние от жалбоподателя, но и тъй като същите се подкрепят от единственото релевантно доказателство по делото, а именно представеното по делото постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 29.12.2025г. на РП - Благоевград, ТО - Сандански, което писмено доказателство, респ. документ посочва същата фактическа обстановка по делото. От същото постановление се установява, че към момента на проверката, жалбоподателят Н. И. У. е правоспособен водач, а процесният автомобил не е негова собственост и същият не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Прокурорът в посоченото постановление е приел, че не са събрани доказателства относно субективната страна на реализираното от жалбоподателя деяние, като е счел, че липсват достатъчно данни за това да е знаел, че управляваното МПС е нерегистрирано, т.е., че същото е с прекратена регистрация, т.е., същия е нямал вина за извършването му, понеже не е съзнавал обществения характер на деянието и неговите общественоопасни последици, чието настъпване би искал или допускал, тъй като на собственика на автомобила - С. Н. Б., не е било изпратено уведомление по чл.18б, ал.2 Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, което пък от своя страна няма данни да е било получено от същия.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН - адм. нарушение е това деяние / действие ии бездействие /, което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по адм. ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл.

11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 от същата наредба, като при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от посочената правна норма - задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Тъй като това не е направено, тъй като са налице 3 само доказателства в тази насока, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство и по този начин неговото извършено деяние е безвиновно, респ. той няма вина за неговото извършване. Още повече, че същия не е собственик на процесното МПС. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Тук следва да се посочи и разяснението, дадено в Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. по т. дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

По делото не се съдържат никакви писмени доказателства, че към момента на констатиране на нарушението, собственикът на МПС С. Н. Б. да е бил уведомен и впоследствие жалбоподателят Н. У. да е бил уведомен или е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация, в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. След като на жалбоподателя на 11.12.2025г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалб. У. несъставомерно. Налице е т.нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението /дерегистрацията/. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

По вмененото на жалб. У. за извършено административно нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП вр.с чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП за констатирана липса на валиден технически преглед от органите на реда, следва да се отчете, че жалбоподателят не е собственик на автомобила. Не се събраха доказателства по делото и че е вписан като ползвател в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, за да бъде ангажирана неговата административно наказателна отговорност, като се съобразят конкретните задължения на водача и на собственика, съгласно закона. Нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба „собственик, а когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - ползвател, чието пътно превозно средство, подлежащо на периодичен преглед за проверка на 4 техническата изправност, участва в движението без извършен преглед, както и водач, който управлява такова пътно превозно средство“, тоест не се подкрепи от устния и писмен доказателствен материал по делото категорично в какво качество са приели органите жалбоподателя от трите административнонаказателно отговорни фигури според разпоредбата, за да е субект на тази отговорност. Същевременно липсата на изследване и събиране на доказателства в тази посока от наказващия орган отхвърля установяването и доказаността на вмененото нарушение за У..