Решение № 949 от 13.02.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.

София, 13.02.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-„Г“ въззивен състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Васил Александров в. гр. д. № 6562/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №

50378/01.03.2017 г., постановено по гр. д. № 74941/2015 г. по описа на СРС, I Г. О., 29-ти състав е отхвърлен предявеният от А.Д.Н. срещу Я.С.Т. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният на 11.12.2013 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в частта за прехвърляне на 1/4 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. София, район „**********, представляваща сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 112 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно скица 67270/12.11.2013 г. АГКК – София, която сграда съгласно документ за собственост, представлява масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 90,00 кв. м., състояща се от три стаи, хол, кухня, три антрета, тоалетна, баня и две тераси и мазе с площ от 28,00 кв. м.

Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че последното е недопустимо, а също така е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушаване на материалния закон и е необосновано.

Поддържа, че искът бил подсъден на СГС, а не на СРС, който бил нарушил родовата подсъдност, като била и неправилно разпределена доказателствената тежест.

Навежда довод, че ответникът не бил направил надлежно оспорване по отношение принадлежността на правото на собственост, поради което това обстоятелство трябвало да бъде обявено за безспорно, освен това ако това обстоятелство не било ясно за съда, то последният следвало да остави исковата молба без движение, като даде съответни указания. Излага съображения, че изводът на първоинстанционния съд, че не било доказано, че ответникът е собственик на процесния имот бил неправилен. Твърди, че районният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства, като не бил съобразил, че част от тях касаели поземления имот, а не сградата предмет на делото, като прави подробна обосновка. Поддържа, че е доказано правото на собственост на ответника върху процесната сграда, кoйто извод аргументира с анализ на доказателствата по делото, а собствеността на УПИ-то, в която била изградена сградата имало само косвено значение. Навежда довод за неправилност на извода на съда, че не било представено удостоверение за вещни тежести, като обстоятелството, че в представеното не фигурирало името на ответника било без значение, тъй като по делото била представена справка от Служба по вписвания – Агенция вписвания, Имотен регистър, освен това имало и ново удостоверение за тежести, в което фигурирало името на ответника. Твърди, че са неточни констатациите на съда, че собствеността на ответника не се доказвала и от вписванията в кадастралния регистър. Поддържа, че за ответника е открита данъчна партида за имота, в която е съобразено, че последният притежава 1/4 ид. част от имота. Навежда довод, че неправилно съда бил приел, че представените по делото нотариални актове не се ползвали с обвързващи констатации, тъй като били за трети лица, които обаче бли наследодатели на ответника. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, в която се твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил правилен анализ на събраните по делото доказателства, като е установил, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, поради което е отхвърли същия. Навежда довод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на обжалваното решение. Иска потвърждаване на обжалваното решение, като иска и присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника за недопустимост на решението, поради нарушена родова подсъдност по чл. 104 ГПК. В случая, с оглед данъчната оценката на имота, предмет на настоящото делото, за която като се вземе предвид, че се претендира 1/4 ид. част, то цената на иска е 11233,27 лева, тоест искът е бил родово подсъден на Софийския районен съд.

СРС, 29-ти състав е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Чрез конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД едната от страните по сключен предварителен договор иска от съда да замести липсващата воля на другия контрахент, като прогласи сключеният договор за окончателен, като по този начин се породят предвидените за съответният вид окончателен договор правни последици – облигаторен и вещно-транслативен ефект. В случая се касае за едно особено исково производство, в което съдът дължи проверка дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота – арг. чл. 363 ГПК. Тоест, съдът дължи идентична проверка на обстоятелствата свързани с принадлежността на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя – каквато би направил нотариус в нотариалното производство. С оглед на това, за да бъде уважен предявеният иск и да бъде реализирано потестативното (преобразуващото) право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо в обективната действителност да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен предварителен договор в който да са налице уговорки относно съществените условия на окончателния договор – страните, предмет и цена; 2) прехвърлителят по договора да е собственик на имота; 3) приобретателят да е изправна страна по договора.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), настоящият съдебен състав намира, че страните не спорят, че: 1) са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2013 г. по силата на който Я.С.Т. и Н.С.К.от една страна, в качеството на продавачи са поели задължението да прехвърлят на А.Д.Н. от друга страна, в качеството на купувач – 2/4 ид. ч. от правото на собственост (според квотите в съсобствеността от всеки от продавачите) върху: а) недвижим имот, находящ се в гр.

София, район „**********, представляваща сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 112 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно скица 67270/12.11.2013 г. АГКК – София, която сграда съгласно документ за собственост, представлява масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 90,00 кв. м., състояща се от три стаи, хол, кухня, три антрета, тоалетна, баня и две тераси и мазе с площ от 28,00 кв. м. и б) недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район „**********, представляващ сграда – хангар, депо, брой етажи: един, със застроена площ от 28,00 кв. м., стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно скица 67270/12.11.2013 г. АГКК – София, която сграда съгласно документ за собственост е в гр. **********със застроена площ от 37,40 кв. срещу което купувачът се е задължи да заплати покупната цена в 33800, евро – по 16900,00 евро за всеки един от продавачите; 2) че приобретателят е изправна страна по договора (по отношение уговорката за заплащане на цената), като е заплатил сумата от 3380,00 евро, представляваща 10 % от стойността на общата продажна цена, платени по банков път в деня на подписване на предварителния договор; 3) че продавачът не е изпълнил задължението си по предварителния договор и не се е явил при нотариуса, за да бъде сключен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, за което в получил и Нотариална покана от 27.11.2014 г., рег. № 9638, том III, № 99 по описа на нот. В.Г.. Следователно, правният спор между страните се концентрира върху обстоятелството дали са налице останалите материални предпоставки за пораждането на преобразуващото (потестивно) субективно материално право по чл.

19, ал. 3 ЗЗД.

Според основният принцип на българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2) обемът и вида на търсената съдебна защита се определят от ищеца с предявения иск, като в процесния случай ищецът претендира, че за него е възникнало субективното преобразуващо право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД единствено за недвижимия имот - сграда с идентификатор ***.

Представен е

Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2013 г., който съдът намира, че е валиден, тъй като отговаря на императивните норми на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

По делото са представени и приети писмени доказателства, както следва: 1) Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том IV, рег. № 5166, нот. д. № 651/2015 г. по описа на нот. И.Н. от който се установява, че Н.С.К.е продала на А.Д.Н. 1/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. **********, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, гараж, стар идентификатор ***, ***; 2) Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 109, том IX, рег. № 13201, нот. д. № 1404/2014 г. по описа на нот. И.Н. от който се установява, че Н.С.К.е продала на А.Д.Н. 1/4 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. ********** - сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 111 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, номер по предходен план няма, стар идентификатор няма, която сграда се състои от три стаи, хол, кухня, три антрета, тоалетна, баня и две тераси и мазе площ 28 кв. м., за сумата от 16900,00 евро.; 3) Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124, том V, нот. дело № 1396/1919 г.; 4) Договор за доброволна делба от 20.03.1946 г. и Записка за впиване на договор за доброволна делба; 5) Махленско свидетелство от П.Н.,

Д.Т. и В.Н.; 6) Протокол № 21 за дадена строителна линия и определено ниво; 7)

Удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 38096/2016 г. от което се установява, че за сградата, 111 кв. м. с партида № 3451126, находяща се в гр. **********, рег. кварт. 7 пл. № 665, жилищна сграда с с идентификатор *** по проверени лица не фигурира въззиваемия-ответник; 8)

Удостоверения за наследници на Е.И.Т., С.И.Т., И.К.Т., М.Я.Т.; 9) Удостоверение за впиване, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 10034/2017 г. за сградата, 111 кв. м. с партида № 3451126, находяща се в гр. **********, рег. кварт. 7 пл. № 665, жилищна сграда с с идентификатор ***, в което по проверени лица фигурира и въззиваемия-ответник Я.Т.; 10)

Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 188, том III, рег. № 5323, нот. дело № 506/2017 г. по описа на нот. И.Н. за извършена обстоятелствена проверка за собственост по писмени доказателства, като е признато, че А.Д.Н. е собствени на основание покупка на следния недвижим имот: 3/4 ид. ч. от имот находящ се в гр. София, район „Витоша“, по документ за собственост на улица № 612, № 2, настоящ адрес:***, а именно: сграда с идентификатор