Решение № 16488 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16488 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело № 20221110144675 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК

Образувано е по предявен от Е. В. Г.- иск по чл.49 против Р. А. Ф. С. за развод по вина на ответната страна, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал.2 СК-относно родителските права, личните отношения на съпруга, който няма да упражнява родителските права с роденото от брака дете, издръжка на детето, както и по насрещен иск по чл.49 за развод по вина на ищеца по първоначалния иск, съединен с небрачни искове по чл.59, ал.2 СК-относно родителските права, режима на лични отношения с детето, издръжката на детето, по чл.53 СК- относно фамилното име на ответницата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил брак с ответницата на 23.11.2021г., като от брака си имат родено едно дете, което към настоящият момент е малолетно О. Е. Г., роден на 16.02.2022г. Твърди, че бракът между страните не протичал нормално от самото му начало като съпругата имала арогантно отношение към своите близки, а ищецът бил подложен на физическо и вербално насилие от нея. Сочи, че финансовата издръжка на семейството е осигурено единствено от съпруга. Излага обстоятелства за изключително влошени отношения с ответницата, поради което на 32.07.2022г. напуска семейното жилище и оттогава живеят разделено. Твърди, че агресивното и сприхаво поведение на съпругата се дължи на употребата на марихуана. Всичко това се отразило неблагоприятно в отношенията между съпрузите. Между тях нямало привързаност, разбирателство и съпричастност.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.А. поддържа исковата молба, така както е предявена и моли съдът да я уважи.Моли да бъде отхвърлена насрещната искова молба.Развива подробни съображения в тази насока, включително и в писмени бележки.

Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната 1 страна не оспорва иска за развод. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.

Оспорва да е извършил сочените от ищеца брачни провинения и сочи негови такива, като употреба на марихуана от съпруга, зависимост от електронни игри, упражнявал физическо насилие на съпругата. Твърди, че също се грижи за детето и помага в неговото отглеждане.

Поради грижата за кърмаче не работи, но преди това е работила и е имала доход до 2800 лева месечно.

В насрещна искова молба, е изложила брачни провинения на ищеца по първоначалната искова молба, аналогични на изложените в отговора по чл.131 от ГПК.

Заявила е искане за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника-ищец по първоначалната искова молба. Желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака между страните дете, а на ответника по насрещната молба бъде определен режим на лични отношения с него. Претендира издръжка в размер на 350 лева за детето, която ответника по насрещната молба да бъде осъден да заплаща, считано от 12.09.2022г. Желае да продължи да носи своето фамилно име, което при сключване на брака, не е променяла.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.Й., адв. В. и адв. В. поддържат исковата си молба, така както е предявена. Развиват подробни съображения в тази насока,включително и в писмени бележки.

Претендира разноски.

В отговора си по насрещната искова молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ищецът по първоначалния иск оспорва изцяло изложените от ответника факти за негови брачни провинения.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от удостоверение за граждански брак на СО-Район „Подуяне”, издадено въз основа на акт за граждански брак №3001/10.01.2022г. на СО-Район „Подуяне”, страните са сключили брак на 23.11.2021г. в гр. САЩ, като съпругата е запазила фамилното си име отпреди брака- С..

Видно от удостоверение за раждане на СО-Район „Подуяне”, издадено въз основа на Акт за раждане №0094/24.02.2022г. на 16.02.2022г. е родено детето О. Е. Г.- български гражданин с родители, страните по делото.

По делото не се установи съпрузите да са имали семейно жилище по смисъла на закона, живеели са на квартира.

От удостоверение от 12.08.2022г. е видно, че ищецът работи в У. Б. ЕООД и получава месечно възнаграждение от около 3800 лева/л.21/, както и удостоверение от К. Т. Б. ЕООД, сочещо доход от около 2800 лева месечно/л.22/. От социален доклад на ДСП Възраждане е видно, че ищцата по НИМ няма доходи от трудова дейност, чужд гражданин е, поради което разчита на финансова помощ от своя баща, като е подпомагана от ответника по НИМ със заплащане на наема на жилището, в което живее с детето и 200 лева, определена издръжка за детето по привременни мерки.

От социалните доклади става ясно, че детето се оглежда от майката.

По делото за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, е прието обстоятелството, че след раздялата на съпрузите детето О. живее при ответницата по първоначалния иск и се отглежда от нея.

По делото са изслушани показанията на свидетелите Н. Й. Й. и М. М. Д.

Според показанията на св.Й.ищецът по първоначалния иск се интересува от детето , иска да го вижда и дори пътува до Бургас, където се е установила ответницата с детето. Сочи, че майката не ограничава контакта на детето и бащата, свидетелят е наблюдавал добра 2 емоционална връзка между баща и дете. Не са му известни причините за раздялата на двамата съпрузи, но отношенията между тях не сочи да са конфликтни.

Показанията на св. Д. сочи, че ответницата е много грижовна и подготвена майка. Твърди, че ответницата е на мнение, че детето трябва да има връзка с бащата. Не сочи причини за раздялата на двамата съпрузи.

При оценка и анализ на гласните доказателства по делото, съдът намира, че не доказват по категоричен начин причините за раздялата на страните, но свидетелите са единни в това, че отношенията между страните не са влошени до степен да не могат да контактуват помежду си във връзка с общото им дете.

По делото са изготвяни два социални доклада единия на ДСП –Оборище и ДСП Възраждане, в които е изразено мнение, че и двамата родители имат добър родителски капацитет. След преместването на майката в Бургас, е изготвен социален доклад от ДСП Бургас, който дава становище, че детето се отглежда от майката, която задоволява адекватно възрастовите потребности на детето при добри хигиенно-битови условия, не препятства срещите на детето с бащата.

За изясняване на делото от фактическа страна е била допусната и съдебно-психологична и съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението на вещите лица, което съдът кредитира като безпристрастно и обективно, се установява, че ответницата няма зависимости от марихуана или друг вид зависимости, налице е висок родителски капацитет, няма данни, водещи до извод, че детето се намира в риск и че майката е опасна за детето.

Ответницата не страда от психическо разстройство, включително от депресивен и агресивен тип и не е необходимо лечение. Вещите лица не са установили пристрастяване на ищеца към марихуана, видео-игри и др. подобни игри, не страда от психическо разстройство, няма данни за качествени или количествени промени в съзнанието. Не се сочи да има проблем с родителския капацитет на ищеца.

Други допустими и относими към предмета на делото доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл.49, ал.3 СК).

От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че отношенията между страните са силно влошени до степен да искат развод и двамата, като от 31.07.2022г. те са във фактическа раздяла. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.

Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания за това са направили и двете страни по делото, поради което съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака и за двамата съпрузи.

От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство в брака, сключен между страните в настоящото производство, в резултат на виновното поведение и на двамата съпрузи, които не са направили взаимни отстъпки и компромиси, за възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им и скрепяване на брака. Фактическата раздяла между страните датира от около една година. Ищецът по първоначалния иск е напуснал семейството си и това му поведение до голяма степен е допринесло за разстройството на семейните отношения, като е оставил съпругата си в чужда страна с дете кърмаче, не говореща български език и нямаща близки и роднини до себе си. От друга страна по делото не се 3 установява, ответникът да е направил дори и опит да разговаря със съпругата си за причината, поради която той я е напуснал, нито се установява по време на брачното им съжителство последният да е положил каквито и да е усилия за запазването на брака си и преодоляването на влошените отношения между тях, в това число и между съпруга и неговите родители. Двете страни взаимно се обвиняват и не търсят компромисно решение на проблемите си. Общността между съпрузите е окончателно разрушена, липсва и минимална наличност на изискваното от закона и морала съдържание за една нормална брачна връзка. Преустановяването на контактите между страните като семейна двойка е довело до разстройство на брачните им отношения, в резултат на което необратимо е изчезнала между тях взаимната любов, вярност, привързаност и доверие. Това именно поражда у съда убеждение, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат както ищецът, така и ответникът, и двете страни с поведението си са допринесли за разстройството на брачната връзка. Ето защо, съдебният състав приема, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е взаимна. При това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото, поради което и следва да бъде прекратен по взаимна вина.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че липсата на желание у ответницата да учи български език, да се интегрира в българското общество, не би могло да се разглежда като виновно поведение от нейна страна. Последното по-скоро би могло да се разглежда като обективна причина, на която се дължи разстройството на брака ако разбира се от доказателствата по делото се бе установило, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака се дължи именно на обстоятелството, че ответницата е чужденка, която употребява марихуана, следствие на което същата става сприхава и агресивна. Нещо, което обаче не се установи по делото.

Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.