Решение № 101 от 24.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100101132 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Д. Х. Г. срещу Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена за присъждане солидарно на сумата от 26 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 191/2024 г. по описа на Районен съд – Елена, продължило под № 1631/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Изменение в размера на предявения иск е допуснато с протоколно определение от 22.11.2024г. на ГОРС, където първоначално делото е образувано под № 1366/2024г., след което е изпратено на ВТОС по правилата на родовата подсъдност.

В исковата молба Д. Х. Г., чрез пълномощника си адв. К. Г. Т. ВТАК излага, че е като ищец е предявила иск пред РС Елена на 13.05.2024 г. е било образувано Гр.д. № 191/2024 г. по описа на Районен съд – Елена с предмет заплащане на обезщетение за бавна административна дейност по оспорване на административен акт. Твърди, че след отстраняване на всички съдии от състава на този съд, с определение от 17.05.2024 г. делото било изпратено на Окръжен съд Велико Търново по реда на чл.23, ал.3 ГПК, оттам изпратено на Районен съд – Велико Търново, където било образувано под № 1631/2024 г. В това производство и били дадени указания на 27.05.2024 г. и същото още било висящо.

/исковата молба по настоящото дело е депозирана с вх. № 11154/28.05.2024г. пред ВТРС/.

Счита, че първият ответник Районен съд Елена е причинил забавяне на производството, изпращайки делото на Окръжен съд – Велико Търново по реда на чл.23, ал.3 ГПК, а Районен съд – Велико Търново – приемайки за разглеждане иск, който не му е родово подсъден. В тази насока навежда доводи, спорът, предмет на тази искова молба е подлежал на разглеждане по реда на АПК – като претенция за вреди от незаконосъобразни действия и актове на административен орган. Като не са съобразили това производството се забавило, и счита, че с това забавяне е нарушено правото на ищцата за разглеждане на делото му в разумен срок, което е нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС, както и че в резултат на това 1 нарушение са причинени на ищцата вреди – душевни болки и страдания /загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основните й права. Излага, че самото разглеждане на делото извън разумните срокове за това, като нарушение на гарантирано от Конвенцията право, е достатъчно за обоснова наличието на претърпяна от носителя на това право вреда.

Отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. за причинените му вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответната страна Районен съд – Елена признава, че Гр.д. № 191/2024 г. по описа на този съд е образувано на 13.05.2024 г. по искова молба от ищцата. Признава също, че след направени отводи на всички съдии, с определение № 160/17.05.2024 г. производството било прекратено и било постановено изпращане на делото на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд. Бил определен Районен съд – Велико Търново, в който на 23.05.2024 г. било образувано гр.д. № 1631/2024 г. Твърди, че с разпореждане от 27.05.2024 г. исковата молба е оставена без движение, а с определение № 1509/11.07.2024 г. исковата молба била върната и производството по делото – прекратено. Сочи, че съгласно разпореждане от 12.07.2024 г. делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново по частна жалба на ищцата. Оспорва да са налице действия или бездействия на ответника, които да са довели до забавяне на делото, както и ищцата да е претърпяла вреди от такива.

Ответникът Районен съд – Велико Търново признава, че процесното дело е постъпило в съда на 23.05.2024 г. и с разпореждане от 27.05.2024 г. исковата молба е оставена без движение с указания с цел определяне на родовата подсъдност – да се уточни защо искът е насочен срещу Община Елена при твърдения за забавено съдебно производство пред Районен съд – Горна Оряховица. Разпореждането било връчено на 02.07.2024 г., тъй като електронните пощи на пълномощника на ищцата е била препълнени и връчването било невъзможно, а ищцата не била открита на адреса си.

Окръжна прокуратура Велико Търново заема становище за неоснователност по предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Като съобрази твърденията и отправеното към съда искане, съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Страните не спорят фактите, че Д. Х. Г., чрез пълномощника си адв. К. Г. Т. ВТАК е предявила иск на 13.05.2024 г. пред Районен съд – Елена, по който е образувано гр.д.№ 191/2024 г. Видно от препис от електронното досие на делото, като част от гр.д. № 1631/2024г. на ВТРС, представено в настоящия процес, исковата молба е с вх. № 1626/13.05.2024г., подписът валидиран в 9:01 ч. Делото е образувано на същата дата с протокол от 13.05.2024г. в 13:35 часа и за докладчик е определен съдия Пейо Приходков. С определение № 156/14.05.2024г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото с мотивиран отвод. Делото е преразпределено на нов съдия-докладчик /съдия Искра Вараджакова/ с протокол от 15.05.2024г., Новият докладчик също се е отвел от разглеждане на делото с определение № 159/16.05.2024г. На настоящия състав е служебно известно и е видно от протоколите за разпределение, че в РС Елена няма други съдии и това е причината с определение № 160/17.05.2024 г. производството пред този съдебен орган да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд. Пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано ВЧГрД № 434/2024 г.по реда на чл. 23, ал.3 от ГПК, по което с Определение № 652/22.05.2024 г. съдът е постановил по делото да бъде разгледано от Районен съд – Велико Търново. На следващия 2 ден - 23.05.2024 г. делото е образувано пред Районен съд – Велико Търново като Гр.д. № 1631/2024 г.

По посоченото Гр.д. № 1631/2024 г. съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 27.05.2024 г., след като е констатирал, че като ответник по иска в адресната част на с исковата молба се сочи Община Елена, а в петитума се предявява иск за вреди от разглеждане и решаване извън разумния срок на Гр.д. № 8/2024г. по описа на РС Горна Оряховица.

С вх. № 1273/30.05.2024г. и вх. № 11757/05.06.2024г. по делото са постъпили чрез ЕПЕП от пълномощника на ищцата два съдебни акта от други производства, без изявление от ищцата или неин представител. С вх. № 12732 чрез ЕПЕП по делото е постъпила молба от Д.

Х. Г. чрез пълномощника й адв. К. Т., съдържаща твърдения за забавяне на производството през Община Елена, чието продължение било гр.д. № 8/2024г. по описа на РС Горна Оряховица.

Едва на 02.07.2024г. съобщението с указанията на съда е връчено на ищцата. На 01.07.2024г. призовката е оформена като невръчена от призовкар в гр. Елена с отбелязване на три посещения на адреса, при които адресатът не е открит. Съобщението от 02.07.2024г. е връчено чрез ЕПЕП. Видно от хронологията на делото, след тази дата изявление от нея и пълномощника й не са постъпвали в изпълнение на дадените указания.

С Определение № 1509/11.07.2024г. / срок за изправяне изтекъл в края на 09.07.2024г./ съдът прекратил производството по гр.д. № 1631/2024г. по описа на РС Велико Търново поради неотстраняване на пороците в срок, като е счел, че с постъпилите документи и изявления това не е сторено.

Постъпила е частна жалба срещу прекратителното определение вх. № 14635/12.07.2024г., администрирана на същата дата с разпореждане за изпращането й на ВТОС, което е изпълнено на същата дата.

Настоящата искова молба е подадена на 28.05.2024г., докато процесното производство е било висящо пред ВТРС. Страните не са навеждали твърдения за обстоятелства настъпили след частната въззивна жалба, с която хронологично завършва преписа от електронната папка.

По делото е разпитан като свидетел Ч. М. – прокурор в ОП Велико Търново, посочен от ищеца, който не дава показания, касаещи относими към предмета на настоящото дело обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ против съдебни органи – Районен съд Елена и Районен съд Велико Търново.

Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съдебно предявените права и твърденията, при които са изведени, обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно - правна защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Разглеждането и решаването на гражданското дело в разумен срок е основен принцип в гражданския и административния процес. Задължението е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на Държавата да осигури гаранции за спазване на разумния срок при провеждането на производствата. Съгласно, ал. 2 от сочената разпоредба, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в 3 процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. За да бъде уважен този иск, в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици н е доказват твърдяното от нея, че е нарушено правото й на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице необосновано бездействие и от страна на ответниците. В настоящия случай се твърди, че е забавено движението на гражданско дело, образувано пред РС Елена, продължило пред РС Велико Търново, като съдиите от РС Елена изпратили делото по реда на чл. 23, ал.3 до ВТОС след отводи, а ВТРС приел делото за разглеждане. Конкретните действия на магистратите от състава на двата ответни съдебни органа, посочени в исковата молба, не съставляват такива по забавяне на делото. Ищцата всъщност изразява несъгласие с това, че делото не е било изпратено на друг орган, тъй като подлежало на разглеждане по реда на АПК. Не е обоснована връзката между тези действия на съдиите и оплакването за нарушение на правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок. Настоящият състав не може да обсъжда законосъобразността на процесуалните действия на съда, от които са налице оплаквания, но и не констатира тези действия да са довели до забавяне на процеса като цяло. Пред РС Елена делото е било в периода 13.05-19.05.2024г., в рамките на който е образувано, разпределено, преразпределено и прекратено. По законоустановения ред е изпратено на ВТОС, който е разпоредил да се разглежда от ВТРС. Пред РС Велико Търново делото е образувано на 23.05.2024 г. и на 27.05.2024г. съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение. Правени са опити да се връчи разпореждането на съда на пълномощника на ищцата по електронен път - без успех, тъй като не е отворил съобщението. Разпоредено е връчване на адрес чрез призовкар, но ищцата или пълномощника й при три посещения не са открити на адреса. Същевременно пълномощникът на ищцата е поискал и получил достъп до делото през ЕПЕП и подавал други молби, вероятно е видял и съдебния акт, но не е съдействал за официалното му връчване. Съобщението е връчено при втори опит за електронно връчване на 02.07.2024г. и веднага след изтичане на срока съдът се е произнесъл.