Решение № 118 от 20.06.2024, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Троян, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20234340100197 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗС и чл.537 ал.2 ГПК

Настоящото гражданско дело № 20234340100197 по описа за 2023година на Районен съд – Троян, е образувано по предявена искова молба от В. Б. М. и М. Б. Х. срещу А. Й. С., с която претендират, че са собственици на основание давностно владение и наследство, на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", Площ на поземления имот: 254 кв. м. /двеста петдесет и четири квадратни метра/, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1849/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", Площ на поземления имот:

244 кв. м. /двеста четиридесет и четири квадратни метра/, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:

Незастроен имот за жилищни нужди, Предишен идентификатор: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***; и реална част от

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със 1

Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", с площ на тази реална част -1075 кв. м. /хиляда седемдесет и пет квадратни метра/, Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване:

Овощна градина, Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план:

1370008, която реална част представлява съгласно представената от ищците Скица-проект поземлен проектен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч.

Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти по наследство от техните наследодатели Б. М. И. и Ц. Н. Ш. и по давност съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Сочи се, че приживе техният наследодател Б. М. И. бил единственият собственик на поземлените имоти и е владял същите лично за себе си, явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 30 години, до смъртта си на *** год. В последствие, ищецът В. Б., неговата сестра М. Х. и тяхната майка Ц. Н. Ш. продължили заедно да владеят имотите до смъртта на Ц., починала на *** год. , след което нейните идеални чести продължили да се владеят от децата и непрекъснато и лично, като техни собствени.

Излагат, че през последните повече от 50 години, недвижимите имоти са владяни непрекъснато и постоянно от В. М. и покойната М. Х. и същите са упражнявали фактическа власт върху тях, като са ги стопанисвали и поддържали.

Твърди се, че първоначално техният наследодател обработвал поголямата част от имотите като нива, а след неговата смърт, първият ищец засадил овощни дървета в една част от имотите, а другата част обработвал заедно със сестра си и тяхната майка като зеленчукова градина. Сочи се, че В.

М. през изминалите години косил тревата в имотите, поддържал и подрязвал овощните дървета в имотите, а заедно със сестра си събирали сено и брали плодовете от дърветата. Твърди се, че В. Б. М. и М. Б. Х., както и техните родители не са губили владението и фактическата власт върху имотите.

Владението им било явно и необезпокоявано, вследствие на което придобили чрез давностно владение и по наследство собствеността върху целия поземлен имот с идентификатор ***, върху целия поземлен имот с идентификатор *** и върху описаната по-горе реална част от поземлен имот с идентификатор *** в град *, с площ на тази част от 1075 кв. м.

Случайно разбрали, че като собственици на поземлен имот с идентификатор *** са записани наследници на Й. Р. С.. Вписаният в кадастралните регистри документ за собственост е Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 99 от 27.05.1999 г., издаден от ПК ГР.

*, а към днешна дата, наследникът по закон на Й. С. е А. Й. С..

Оспорват като нищожно и незаконосъобразно Решение № 99 от 27.05.1999 г. на ПК гр. *.

Твърдят, че ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 46 том III рег.№ 3521 дело 360 от 2017 год. от 05.10.2017 година на Нотариус М. Г., издаден по 2 обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност и наследство на поземлен имот с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор *** в град *, който акт оспорват изцяло, както и оспорват удостоверените в този акт права на ответника.

Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че ищците са собственици на описаните по-горе поземлени имоти на твърдяното от тях придобивно основание – наследство и давностно владение.

Молят на основание чл.537 ал.2 ГПК, като законна последица, съдът да отмени нотариален акт Нотариален акт за собственост с вх. per. № 3156/05.10.2017 год., Акт № 172, том X, дело № 2165/2017 год. на Служба по вписванията - гр. Троян.

Претендират за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.

Й. С., чрез пълномощник – адв.А. Ч., в който твърди, че предявеният иск против него е допустим, но неоснователен.

Излага, че процесиите недвижими имоти били собственост на покойния му баща Й. Р. С., починал на *** год., чийто единствен наследник е той. Сочи, че с Решение № 99/27.05.1999 год. на Общинска служба по Земеделие - гр.

Троян, поделение гр. *, е било възстановено правото на собственост на покойния му баща и наследодател Й. Р. С. върху следния недвижим имот:

- Овощна градина от 1.567 дка /един декар и петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, шеста категория, местност „***", представляваща имот № 137008 по картата на землището на гр. *, област Ловеч, като понастоящем, така реституираният имот обхваща целия поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1849/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", с площ: 1281 кв. м. /хиляда двеста осемдесет и един квадратни метра/, Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Овощна градина, както и по-голямата част от другите два процесии имота - Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на гр. *, област Ловеч.

Излага, че до смъртта си, покойният му баща владеел процесиите имоти, а след като починал, той го наследил, като продължил владението му върху тях. Сочи, че приживе баща му, с помощта на покойната му майка М. С. С., починала на *** год., чистил и поддържал имотите, грижил се за овощните насаждения, част от които били останали още от времето на ТКЗС, а друга част - засадени от баща му, берял плодовете от тях. Твърди, че след смъртта на баща му, той продължил да стопанисва имотите, като периодично, няколко пъти в годината, ги посещавал, поддържал ги и ги почиствал.

Излага, че при тези посещения никой никога не е оспорвал собствеността му върху тях, в т.ч. и ищците по делото. Сочи, че след смъртта на родителите си установил, че част от реституирания на баща му имот № 137008 по картата на землището на гр. *, област Ловеч, е със сменен статут на урбанизирана територия, както и че тази част е обособена в два други имота -процесиите имоти с идентификатор *** и с идентификатор ***, което наложило да се снабди с Нотариален акт за собственост за 3 тях, а именно с оспорения в настоящето производство Нотариален акт за собственост с вх. per. № 3156/05.10.2017 год., Акт № 172, том X, дело № 2165/2017 год. на Служба по вписванията - гр. Троян.

Твърди, че ежегодно заплащал дължимите данъци и такси към община * за частта от имота, която била вече със статут на „урбанизирана територия".

В хода на производството, ищцата М. Б. Х. е починала и по делото са конституирани като ищци нейните наследници- Й. М. З. с ЕГН **********, И. М. П. с ЕГН ********** и Й. Х. Й. с ЕГН **********.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Процесуалната легитимация на ищците се установява от приложените по делото удостоверения за наследници, както следва: изх.№ 40 от 30.01.2023г. на Община * /л.34 от делото/ от което е видно, че законни наследници на Б. М. И., б.ж. на с.Ново село, общ.*, починал на *** г. са съпругата му - Ц. Н. Ш., починала на ***г. и двете му деца – ищците В. Б. М. и М. Б. М. /починала в хода на настоящото производство/ и изх.№ 135 от 18.04.2023г. на Община */л.61 от делото/, от които е видно, че законни наследници на Ц. Н. Ш., починала на ***г. са двете и деца – ищците В. Б. М. и М. Б. М. /починала в хода на настоящото производство/.

Представено е Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 99 от 27.05.1999 г., издаден от ПК гр. * за възстановяване правото на собственост на Й. Р. С.- наследодател на ответника, върху следния недвижим имот: Овощна градина от 1.567 дка /един декар и петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, шеста категория, местност „***", представляваща имот № 137008 по картата на землището на гр. *, област Ловеч.

Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 46 том III рег.№ 3521 дело 360 от 2017 год. от 05.10.2017 година на Нотариус М. Г., издаден по обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност и наследство на поземлен имот с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор *** в град *,

Представен е Нотариален акт с вх. peг. № 1476/04.05.2023 год.. Акт № 124. том VI. дело № 1207/2023 год. на Служба по вписванията - гр. Троян, от който се установява, че ответникът е продал тези имоти на сина си Й. А. С., на който е указано с протоколно определение на съда №297 от 21.07.2023г., постановено в открито с.з. на 21.07.2023г., в качеството си на приобритател на процесните имоти, че на основание чл.226 ал.2 ГПК може да встъпи в делото като трето лице, за което същият е уведомен с писмо изх.№1225 от 24.07.2023г. на ТРС, получено на 07.08.2023г. от А. С.. С Писмо изх.№1248 от 27.07.2023г. на Й. С. са изпратени ИМ с приложени доказателства и отговор на ИМ и доказателства, като му е дадена възможност да изрази становище, което същият не е сторил в хода на настоящото производство.

Представено е Решение № 99 от 27.05.1999 г. на ПК гр. * , истинността на което е оспорено от ищеца с твърдение за нищожност и незаконосъобразност. Тъй като оспорването има преюдициално значение за разрешаване на гражданско правния спор, следва да се приеме, че е налице 4 сезиране на съда по чл.17, ал.2, предл.І от ГПК, във връзка с което той дължи произнасяне в мотивите към решението си, без да постановява нарочен диспозитив по реда на косвения съдебен контрол.

От приложеното по делото Решение на ПК-* се установява, че в т.1 от същото е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Й. Р. С. на ПИ, предстваляващ овощна градина от 1.567 дка, в местността „***“ , представляващ имот №137008. В същото решение е отразено, че заверените скици на номера на имоти 137008 /и другите два имота посочени в решението/ представляват неразделна част от това решение. От ответната страна е представена Скица № 1885 от 04.02.1996г., изработена от ЕТ „***“ гр.*, без дата, заверка и печат на ПК. В скицата не е посочено и Решението на ПК- *, по което се издава.