Решение № 18949 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18949 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110152814 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., чрез адв. М., срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2, евентуално пр. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ... г., предвиждаща заплащането на неустойка, поради заобикаляне на закона, евентуално поради противоречието й с добрите нрави, както и неравноправния й характер, установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 за прогласяване нищожността на Приложение № 3 към договор за потребителски кредит № ... г., възлагащо на потребителя задължение за заплащането на такса за допълнителни услуги, поради противоречието му с чл. 10а ЗПК, както и частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 44,55 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № ... г.

Ищецът твърди, че на 07.12.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 618704, който бил в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от Приложение № 5 към договора било посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, съгласно условията на кредитодателя. В чл. 4 било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение, потребителят дължи неустойка в размер, посочен в 1 погасителния план. Основните параметри по заема били уговорени в Приложение № 1 към договора, съгласно което заемната сума била в размер на 300 лв., със срок за погасяване – 15 дни. Според чл. 4 от Приложение № 5 към договора, размерът на неустойката за непредоставено обезпечение е по 0,97 лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Кредитополучателят следвало да заплати на дружеството следните суми: 300 лв. – главница, 4,96 лв. – възнаградителна лихва, 30 лв. – такса за преференциално обслужване, както и неустойка в размер на 14,55 лв.

Ищецът твърди, че въпреки формално предоставената му от ответника възможност за обезпечаване на задълженията по кредита, последният начислил неустойка със сключването на договора. Излага съображения за недействителност на договора, тъй като в съдържанието му не бил посочен действителния ГПР по кредита. Счита уговорената неустойка за нищожна, тъй като имала за цел да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и да увеличи възнаграждението на кредитодателя. Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Излага доводи относно неравноправния характер на клаузата за неустойка. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че Приложение № 3 към договора, с което се уговарят „Условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“ противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 към договора, предвиждаща заплащането на неустойка, както и да признае за недействително Приложение № 3 към договора, възлагащо на потребителя задължение за заплащане на сумата от 30 лв. – такса за възнаграждение за ВИП обслужване. Претендира сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 44,55 лв., представляващо платена без основание сума по договора.

Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез мл. адв. Б. – К., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца. Излага съображения в подкрепа на твърдението му, че процесният договор е действителен, както и относно спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка не представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР по кредита. Счита, че уговорената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на договорните задължение на кредитополучателя. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена.

Оспорва твърденията не ищеца относно нищожността на клаузата за неустойка, както и относно недействителността на предвидената такса в Приложение № към договора.

Твърди, че ползването на допълнителен пакет от преференциални услуги е заявено от кредитополучателя. Оспорва твърденията на ищеца за заплащане на претендираните суми по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

2

Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 28.04.2025 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 36.68 лв., представляваща пълният размер на претенцията, вместо първоначално предявения частичен размер от 5 лв.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С определение от 31.03.2025г. са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ... г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 300 лв.

С определение от 28.04.2025г. съдът е отделил като безспорно между страните извършеното плащане от ищеца в размер на 336.68 лева, от които 300 лева- главница;

0,33 лева[1]възнаградителна лихва, 30 лева- такса по приложение №3, 4,85 лева[1]неустойка; 1,50 такса за предсрочно погасяване.

По делото е представен неподписан от страните договор за предоставяне на паричен заем № ... г., Приложение № 1, № 3 и № 5 и погасителен план към него, сключен между „..“ АД, като заемодател, и В. С. С., като заемател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 300,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 1 брой погасителна вноска. Посочено е в договора, че падежната дата е 22.12.2023 г. В договора е посочено, че годишната лихва за ползване на кредита е 40,23 %; ГПР е 65 %, а общо дължимата сума по кредита (при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита) е 334,96 лева (с одобрено обезпечение) и 349,51 лева (без одобрено обезпечение). Видно от Приложение № 3 към договора за кредит между страните е уговорена такса в размер на 30,00 лева за предоставяне на допълнителен пакет от услуги „Преференциално (ВИП) обслужване“, а видно от Приложение № 5 между страните е договорено в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1.

Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 334,96 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване 3 на кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, като при непредоставяне на посоченото обезпечение длъжникът се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер на 0,97 лева за всеки ден на неосигурено обезпечение и да я заплаща на кредитополучателя, заедно със съответната погасителна вноска. Сред изискванията към предоставеното обезпечение се посочва, че кредиторът има право по своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя, да изиска последният да осигури повече от двама поръчители за предоставения кредит, като всеки един от исканите поръчители следва да отговаря на следните условия: да бъде лице над 20 години, да работи на безсрочен трудов договор, да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв., да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и да нямат неплатени задължения към кредитни и финансови институции или ако имат тяхната кредитна история да е със статус не по-лош от „редовен“, но въпреки това кредитодателят по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже предложените от кредитополучателя поръчители. На следващо място, в договора е посочено, че банковата гаранция, за да бъде валидно обезпечение, трябва да съдържа неотменимо и безусловно изявление на съответната банка, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое задължение по договора за потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателя всички дължими суми от кредитополучателя в първия работен ден, следващ деня на получаване на първото писмено искане от страна на кредитодателя и следва да покрива всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок на погасяване на всички задължения по настоящия договор. По делото между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 3 към договора, не са включени при формирана размера на ГПР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

4

В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ... г., както и на приложенията към него; противоречие на описаните клаузи със закона и добрите нрави. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства, като са отделени и за безспорни с приетия по делото доклад.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело в чл. 1.2 от договора се посочва, че целта на предоставения договор за кредит е финансиране на лични нужди на кредитополучателя, съдът намира, че представеният по делото договор за заем, сключен между „..“ АД, като заемодател, и В. С. С., е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Съобразно императивната правна норма на 5 чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 65 % /т.