Решение № 887 от 15.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ / 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 10.06.2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ МАЯ

НЕДКОВА секретар : ПЕТЯ

ПЕТРОВА разгледа докладваното от председателя на състава в. гр. дело № 693 по описа за 2019г.

Производството е по реда на чл. 268- 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.Д.И., представлявана от адвокат Р.М., против решение № 141/ 11.01.2019г. постановено по гр.д.№ 9047/ 2017г. на Варненски районен съд – ХIХ състав, в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца Т. Д.Д. сумата 1696лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му на ползване по отношение на съсобствен имот- апартамент № 116 с адрес- гр.Варна, ул.“****“ № 21, ет.7, за периода от 30.06.2012г. до 29.06.2017г., със законната лихва от датата на исковата молба- 29.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, и в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски , на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Счита решението в оспорената част за неправилно, поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя изводите на съда , че жилището не може да се ползва едновременно от страните по делото, през годините е ползвано единствено от ответницата и нейния син, на ищцата не е предоставена реална възможност за ползването му, са резултат от формално е превратно тълкуване на доказателствата събрани в производството.

Твърди се, че ищцата не е посещавала жилището след 1995г. , открито е заявявала, че е съгласно ответницата да го ползва, имала е ключ за апартамента и такъв отново е бил предаден в хода на съдебното производство, заедно с изразеното желание за съвместно ползване. Жилището позволява по площ и брой на стаите да се разпредели за ползване, като такова намерение не е изразено от ищцата. С нотариална покана от 14.10.2009г. е отправила искане за заплащане на обезщетение, въпреки, че е имала обективна възможност да ползва жилището и не е била възпрепятствана и не й е отказван достъп до него.

По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на направените в производството разноски.Поддържа това искане в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адвокат А.Ж..

Въззиваемата страна- Т.Д.Д., чрез адвокат Д.П., изразява становище за неоснователност на жалбата с аргументите на представения писмен отговор. Претендира разноските направени по делото.

Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и доказателства към делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предявеният осъдителен иск от Т.Д.Д. срещу А.Д. И. е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, за присъждане на обезщетение обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот през периода: 30.06.2012г.-29.06.2017г., със законната лихва от датата на исковата молба- 29.06.2017г.

Между страните няма спор и от представените доказателства се установява, че са съсобственици на имот- апартамент № 116 в гр.Варна, ул.“****“ № 21, ет.7 , състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с обща застроена площ 78.50 кв.м. С решение № 2953/ 28.10.2008г. по гр.д.№ 9610/ 2006г. на Варненски районен съд, 12 състав, е постановено да бъде изнесен на публична продан и получената от продажбата сума да се разпредели между съделители съразмерно на квотите : 1/ 8 ид.част за Т.Д.Д. и 7/8 ид.части за А.Д.И.. Решението е в законна сила от 20.11.2008г. Към датата на иска съсобствеността не е прекратена с редовно проведена публична продан.

По фактическите основания на иска:

Ищцата твърди, че няма достъп до жилището, което се ползва от ответницата и нейния син

Г. А. И.. С нотариална покана е поискала да бъде заплащан месечен наем за ползване на собствената й 1/8 ид.част, в евентуалност да бъде изкупен нейния дял, но такива действия не са предприети.

С писмения отговор ответницата оспорва иска като неоснователен. Противопоставя възражения и насрещни твърдения, че ищцата не е показвала желание да ползва жилището и ответницата не е създава пречки, а многократно е предлагала да й го предостави. В хода на делбеното производство а Т.Д. не е предявявала претенции по сметки и искания за възлагане на имота.Твърди също, че между страните е постигната договореност, след смъртта на майка им имотът да се ползва от А.И., предвид болестното й състояние.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на искането за обезщетение.

Доказателство за отправено искане по смисъла на чл.31,ал.2 от ЗС е нотариална покана, рег.№ 4702, том II ,№200, до А.Д.И. за заплащане на месечен наем в размер на 44лв., за ползваната собствена на ищцата част от жилището – апартамент № 116, с адрес-гр.Варна, ул.“****“ №21, ет.7, както и обезщетение за пропуснати ползи за изминалите пет години, в размер на 2640лв. , заедно със законната лихва за забава. С цел прекратяване на съсобствеността е предложено изкупуване на собствената 1/8 ид.част при посочената цена.

Ответницата не оспорва получаването на нотариалната покана на 14.10.2009г., оформена с данни за час на връчване, номер на товар.и номер на плик. Не се оспорва и обстоятелството, че през исковия период жилището се ползва от ответницата и нейния син. В първото съдебно заседание на 16.05.2018г. от процесуалния представител на ищеца е предаден на ответната страна ключ от входната врата на апартамента.

По спорните въпроси- за ползването на процесното жилище, достъпа до него и споразумението между страните, са допуснати гласни доказателства. Свидетелят

Г. И. / син на ответницата/ твърди, че не е виждал леля си от тридесет години, не е идвала и не се е обаждала.

Живеят на посочения адрес, всеки ползва самостоятелна стая.При смъртта на баба му през 1995г. е имало уговорка майка му да ползва това жилище.

Твърди, че не е искала ключ от апартамента, докато се водило дело за делба / 2006г.-2009г./.

Свидетелката

Н. П./ без родство / е съсед на ответницата от 1994г. От нея знае, че е имало подялба на жилищата. Уговорката била Г. и майка му да вземат апартамента на ул. „****“, а другия апартамент на ул.“****“ - на сестра й. Твърди, че не е имало пречки за ползването. Показанията й не са убедителни, тъй като се базират се на изявления на страна в процеса.

От събраните данни не се установява, че след

1995г. Т.Д. е имала достъп до жилището и е разполагала с ключ. Съобразно представеното решение по в.гр.д.№1154/ 2007г. ВОС, в производството по допускане на делбата на апартамент №116 А. Тодорова е претендирала собственост върху цялото жилище, на основание придобиване по давност за 1/8 ид.част от него, въз основа на упражнявана фактическа власт в десетгодишен период от 1995г. В това производство, приключило с влязло в сила решение от 2008г., Тодорова е провеждала доказване на противоположни факти, че Т.Д. не е живяла в него и не е разполагала с ключ.

Аналогично този извод следва и по отношение на периода след 14.10.2009г., когато ответницата е била поканена да заплаща наем за ползването на частта от жилището, собствена на ищцата, но не е предприела действия съобразени с правата на другия съсобственик.Фактическото предаване на ключ от входната врата след завеждане на исковата молба по чл.31,ал. 2 от ЗС потвърждава констатацията, че през исковия период на ищцата не е бил осигурен достъп до жилището и възможност да го ползва, съразмерно на правата си, и не е получавала обезщетение за едноличното му ползване от другия съсобственик.

В обобщение на всички установени факти и обстоятелства искът по чл.31, ал.2 от ЗС е доказан по основание при кумулативна даденост на предвидените в нормата предпоставки: - съсобственост; ползване на общата вещ лично от единия съсобственик по предназначението й; ограничаване ползването на другия съсобственик; неплащане на обезщетение за ползата от която е лишен, считано от деня на писменото поискване.

За установяване размера на дължимото и претендирано обезщетение по делото за назначени две съдебно-оценителни експертизи. Заключението от 18.09.2018г. посочва среден пазарен наем по години за целия период от 30.06.2012г. до 29.06.2017г., въз основа на което е определено обезщетение в размер на 2417.17лв. за 1/8 ид.част.

Заключението на повторната СОЕ, на което съдът се е позовал, посочва стойности на средния пазарен наем за всяка календарна година от посочения период, въз основа на които е определено обезщетение дължимо за частта на ищцата в размер на 1696лв. Заключението не е оспорено от страните. Възприема се от разглеждащия състав като обективно дадено за релевантен факт, обосноваващ изводи за частична основателност на претенцията.

Обезщетение за периода от 30.06.2012г. до

29.06.2017г. е доказано до размер на

1696лв, върху която сума се начислява лихва за забава от датата на исковата молба- 29.06.2017г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 250лв., представляващи внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.271 и чл.280, ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/ 11.01.2019г. по гр.д.№ 9047/

2017г. Варненски районен съд XIX състав, в частта, в която А.Д.И., ЕГН- **********, е осъдена да заплати на Т. Д.Д., ЕГН- **********, сумата

1696лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му на ползване по отношение на съсобствен имот- апартамент №116 с адрес- гр.Варна, ул.“****“ № 21, ет.7, за периода 30.06.2012г. - 29.06.2017г., със законната лихва от датата на исковата молба- 29.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН- **********, да заплати на Т. Д.Д., ЕГН- **********, сумата 250 / двеста и петдесет/ лева- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

1.

2.