Решение № 6813 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6813 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100512442 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД срещу разпореждане с изх. № 8381/08.10.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20257880400635 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788, с което е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 10221/24.09.2025 г. срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 400 лв. и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита за незаконосъобразен немотивираният отказ на съдебния изпълнител, тъй като от името на взискателя са предприети единствено действия по образуване на изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение, поради което не се дължи отделно възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния процес.

Намира, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен поради ниската правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че дългът е погасен изцяло в срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че в материалния интерес, съобразно който се изчислява пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, не следва да се включва размерът на претендираните разноски. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до сумата от 200 лв., респ. да бъде намалена и пропорционалната такса, дължима към ЧСИ.

1

Ответникът по частната жалба Н.О.Ц. (взискател) изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20257880400635 по описа на ЧСИ М.К. е образувано въз основа на молба от 12.09.2025 г., подадена от Н.О.Ц., чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация София“ ЕАД за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 08.07.2025 г., издаден по в.гр.д. № 2806/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в размер на 100 лв., разноски за въззивната инстанция, като в молбата не е посочен способ на принудително изпълнение, нито се съдържа възлагане в полза на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие по изпълнителното дело, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и в договора е отбелязано, че същото е платено изцяло и включва възнаграждение за „изваждане на изпълнителен лист“ (в размер на 100 лв.), за образуване на изпълнително дело (200 лв.), за процесуално представителство (50 лв.), както и суми за внасяне на такси (45 лв. по изпълнителното дело и 5 лв. за снабдяване с изпълнителен лист).

На 17.09.2025 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е приел разноски по изпълнителното дело в размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение и такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 337,82 лв., от които обикновени такси и пропорционална такса по т. 26 в размер на 73,82 лв. На 18.09.2025 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, като на 19.09.2025 г. е върнато съобщение от банката, че цялата дължима сума е преведена от сметката на длъжника, поради което е направено искане за вдигане на запора.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 18.09.2025 г., а на 24.09.2025 г. същият е подал възражение до ЧСИ срещу размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса. С обжалваното в настоящото производство разпореждане с изх. № 8381/08.10.2025 г. ЧСИ М.К. е оставил без уважение подаденото възражение.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за 2 процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която дори не е посочил конкретен способ на принудително изпълнение. Сезирането на ЧСИ без предприемане на каквито и да било действия по принудително изпълнение следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 НМРАВ. По настоящото дело обаче не са извършени каквито и да било други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателя, доколкото още преди изтичане на срока за доброволно изпълнение подлежащите на принудително изпълнение вземания са погасени изцяло, т.е. в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен хонорар в размер на 400 лв. и същият е бил реално платен. С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че уговореното и платено възнаграждение в посочения размер е прекомерно, като дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Следва да се отбележи, че платената сума от 400 лв. включва и преведени на адвоката от взискателя такси, които са платени на съдебния изпълнител, т.е. адвокатският хонорар е в размер на 350 лв. и включва и възнаграждение за „изваждане на изпълнителен лист“, което според настоящия състав няма основание за начисляване и също обуславя прекомерност на претендираните в изпълнителния процес 3 разноски за адвокатско възнаграждение.

Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ възнаграждение се явява основателно. Същото следва да се намали до минималния размер, предвиден само в т. 1 на посочената норма – 200 лв., като настоящият съдебен състав намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав счита, че в основата за определянето й не следва да се включват разноските на взискателя по изпълнителното дело (включително размерът на платеното адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителния процес). Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който би следвало да се формира от сумите, предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист. Този извод следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ във връзка с останалите норми, регламентиращи пропорционалните такси в изпълнителното производство, когато негов предмет не е събиране на парично вземане – във всички хипотези по т. 20 – 25 от Тарифата, основа за изчисляване на таксата е оценката на имуществото, явяващо се основен предмет на принудително изпълнение, без в същата да се включват други разноски, направени от взискателя. В този смисъл, адвокатският хонорар не представлява част от материалния интерес по изпълнителното дело, поради което, макар и формално да се събира от съдебния изпълнител, не се включва в размера на „събраната сума“ по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая с оглед сбора на вземанията, предмет на изпълнителния лист (главница от 100 лв. разноски), приложима е разпоредбата на т. 26, б. „а“ ТТРЗЧСИ, като изчислена по този начин, пропорционалната такса възлиза на сумата от 12 лв. с ДДС, до която същата следва да бъде намалена (от размера на посочените разноски в поканата за доброволно изпълнение е видно, че ЧСИ е определил таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в по-висок размер – 73,82 лв. с ДДС).

Независимо от изхода на спора, разноски между страните не следва да се разпределят.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (включително на разноските за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК) е съдебният изпълнител, който не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което разпоредбата на чл. 78 ГПК в случая не намира приложение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД разпореждане с изх. № 4

8381/08.10.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20257880400635 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 788, с което е оставено без уважение възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимото от „Топлофикация София“ ЕАД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20257880400635 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 788 до сумата от 200 лв., както и дължимата от „Топлофикация София“ ЕАД такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 12 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5