Определение № 1019 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20248002901942 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Застрахователна компания Лев Инс” АД против решение № 186/10.05.2024г. по в.т.д. № 115/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 436/16.11.2023г. по т. д. № 411/2022г. на Окръжен съд- Пловдив, в частта, в която се уважава предявения, на основание чл.432, ал.1 КЗ, иск от И. А. А., починал на 04.12.2023г., заместен при условията на чл.227 ГПК от своя брат, срещу застрахователното дружество за сумата от 70 000 лева до 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му А. М.А.а, настъпила при ПТП, на 22.05.2018г. в град Пловдив, причинено от водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № РВ 7610 ВР, И. Н. К., за което против същия е постановена присъда № 260030 по н.о.х.д. № 902/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с полица № ВО/22/118000253943, валидна от 12.01.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 29.01.2021г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в разрез с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК и в разрез с критерии по чл.52 ЗЗД при определяне размера на действително търпените от правоимащо лице неимуществени вреди от смъртта на близък родственик. Въззивният състав посочил като критерии за определяне на размера на застрахователно обезщетение единствено психологическите преживявания на ищеца и бланкетно застрахователните лимити по 1 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като „ориентир“ за „общественото разбиране за справедливост“, без конкретна констатация по какъв начин това влияе на предмета по делото. Същевременно съдът не посочил нито един друг от установените критерии, от значение за определяне на справедливо обезщетение, каквито са възрастта на пострадалия, неговото „общественото положение“, стандарт на живот в страната, средностатистически доходи към датата на настъпване на увреждането, нивата на застрахователно покритие. Счита определено обезщетение за прекомерно завишено с оглед характера на увреждането, социално - икономическата обстановка в страната и др.

Поддържа становище, че ищецът не е доказъл особени обстоятелства, които да обосновават завишения размер на застрахователното обезщетение; не е доказъл понасянето на морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават правото на преживелия да получи застрахователно обезщетение. От друга страна твърди, че атакуваното решение е постановено при нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че пострадалата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Въпреки това е нарушила чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.114, т.1 и 2 от Закона за движението по пътищата, като преди да навлезе на платното за движение не е съобразила разС.ията до приближаващите се пътни превозни средства, тяхната скорост на движение, а е навлязла внезапно на непредназначена за движение на пешеходци част от платното за движение.

Съответно споделя извода на съда за наличието на съпричиняване, но не споделя определеният принос в размер на 20 %. Поддържа, че пострадалата сама се е поставила в обективна невъзможност адекватно да следва предписанията на закона и направлява поведението си, в посока ненастъпването на вреди, тъй като при настъпване на ПТП е била в съС.ие на тежко алкохолно опиянение. Претендира разноските направените по цялото производство.

Ответникът по жалбата, С. А. А., наследник на ищеца по делото И. А. А., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, като по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 436/16.11.2023г. по т. д. № 411/2022г. на ОС- Пловдив е уважен предявения, на основание чл.432, ал.1 КЗ, от И. А. А. срещу ЗК Лев Инс АД иск за сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - психически болки, страдания и стрес, вследствие смъртта на майка му А. М. А.а, причинена при ПТП, станало на 22.05.2018г. в гр. Пловдив в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил Шкода Фабия, с рег. № РВ 7610 ВР, Иван Николаев Кузов, гражданската отговорност на който е била застрахована при ЗК Лев Инс АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноските по делото. Решението е обжалвано от ответника ЗК Лев ИНС АД пред въззивната инстанция в частта, с която искът е уважен 2 над 70 000 лева, поради което до тази сумата същото е влязло в сила.

Прието е, че вината на застрахования при ответника делинквент И.Н. К. и механизмът на процесното ПТП са установени с присъда № 260030/24.03.2021г., постановена по н.о.х.д.

№ 902/2020г. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22.05.2018г. при управление на лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с рег. № РВ 7610 ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. А.а, настъпила на 23.05.2018г. Не е спорно, че гражданската отговорност на И. Н. К. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

Установено е, че ищецът е син на починалата.

В хода на делото ищецът И. А. А. е починал на 04.12.2023г., поради което и с определение 126 от 21.03.2024г. същият е заличен като страна във въззивното производство, а като страна въззиваем е конституиран неговият брат С. А. А..

Въз основа на показанията на Силвия А.а Огнянова е прието, че тя е живяла заедно с Анка, и нейния син в едно домакинство, както и че И. е ходел да работи по селата, където гледал крави, цепел дърва, а с парите помагал на майка си, която била глухоняма. Твърди се, че смъртта на майка му се е отразила много зле на ищеца, който спрял да работи, затворил се вкъщи, отказвал да контактува с приятели и да излиза, постъпил в болница. Ищецът не се е възстановил от преживяната травма и не желае да разговаря за станалото.

Възприети са като аналогични и показанията на другия разпитан по делото свидетел Зоя Огнянова, която твърди, че И. и Анка живеели в едно домакинство, като И. се грижил за майка си, тъй като Анка била глухоняма. И. много се „...натъжил за майка си, плакал и страдал“.

Според показанията на свидетеля А. О., който живеел в две отделни къщи, но в един двор заедно с А.и И., отношенията между майка и син били добри - И. ходел да работи по строежите и гледал животни, а когато се прибирал купувал лекарства и храна за А. И. преживял тежко смъртта на майка си, „...плакал и се затворил“, престанал да работи и понастоящем живее в социален дом, тъй като няма семейство.

От приетата по делото съдебно психологична експертиза е установено, че след злополуката от 22.05.2018г. при ищеца е налице паталогична реакция при смърт, обусловена от факта, че починалата е единствен близък със заболяване ограничаващо общуването, а подекспертния е със специфични потребности, както и от внезапността на настъпИ. летален изход. Вещото лице сочи, че при ищеца реакцията на скръб се изразява в задълбочена социална дисфункция, влошаване на соматичното страдание, а негативните чувства, които изпитва са тревожност, променливо настроение и поведенчески отклонения. Въз основа на заключението се установява, че към настоящия момент ищецът е в състояние, характеризиращо се в изразено психо - социално увреждане, обективирано в трудоности при определянето на цели и правенето на планове, обучение и работа/заетост и участие в други социални дейности, като са маркирани дефицити във всички психични обеми: интелектуален, паметен, мисловен, а оттам емоционален и личностов. Според експерта, ищецът има налични повърхностни познания, а общата му осведоменост и информираност е слаба - в рамките на ежедневието; налице е нисък фрустрационен праг и контрол над импулсите; волевия процес е забавен, със занижена мотивация и липса на собствени конкретни цели, с често импулсивно поведение. Вещото лице сочи, че интересите при ищеца са ограничени, а междуличностните взаимоотношения са само ситуитивно обусловени; няма функционална ценностна система, а поведението му е повърхностно, недооценъчно, податлив е на провокации. Данните за финансови и битови затруднения предполагат още по - голяма уязвимост в способностите му, като извода на експерта е, че след случилото си И. не е бил в състояние сам да намира рационални решения за справяне с житейски ситуации, вследствие което е настъпила дезадаптация, поради стресогенното събитие, и са затруднени личностните възможности за компенсация.

3

Въз основа на горевъзприетите обстоятелства съдът е определил за справедлив размерът на дължимото за обезвреда обезщетение в пълния му претендиран размер от 150 000 лева. В мотивната си част се е съобразил с критериите посочени в чл.52 ЗЗД, а именно интензитета на негативните емоции, преживяни от ищеца, внезапността на събитието, причинило смъртта на А., съществуващата особена връзка между нея и сина й И., обусловена от факта, че майката е била глухоняма и се е нуждаела от особени грижи, които нейният син И. е осигурявал преживе и отчитайки обстоятелството, че И. е лице със специфични потребности, които реакцията на скръб по починалия родител са задълбочили и са довели до поведенчески отклонения, тревожност и променливо настроение и са го превърнали в личност, която не е в съС.ие да намира рационални решения и да се справя с житейски ситуации. Счетено е, че с посочения размер ще се реализира целта на института за репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди и същевременно ще се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя - застраховател, че събраните гласни доказателства са противоречиви и взаимно изключващи се. Посочено е,че показанията на свидетелите са еднопосочни досежно съществувалата връзка между пострадалата и нейния син - ищец, както и по отношение преживяванията на И., вследствие настъпИ. летален изход на неговата майка. Отчетено е, че тези факти са значими за повдигнатия за разрешаване спор и за установени безпротиворечиво от прочита на свидетелските показания - между пострадалата и ищеца е съществувала силна връзка като между майка и син, с тази особеност, че майката е била глухоняма и се е нуждаела от грижи, които й ги е осигурявал синът й, който нямал семейство и възприемал майка си като единствен близък човек.

Счетени са за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при определяне на справедливия размер на обезщетение на ищеца не е съобразено приетото заключение на съдебно психологичната експертиза, съгласно което ищецът страда от когнитивна ретардация, съответно от дефицити във всички психични обеми. Вещото лице е посочило, че при ищеца емоционално - когнитивната преработка на траурното събитие е специфична и трудно се вербализира от последния, който е възприемал майка си като единствен близък човек, с ясна представа за съС.ието й и с оценка на положителните й качества и е определял дома й като негов дом. Всичко това според експерта, обективно е променило поведението на ищеца, вследствие смъртта на майка му, като е довело и до дромоманни прояви - обитава различни населени места, тъй като е загубил сигурното място за пребиваване - дома на майката. Съдът се е позовал на заключението на експерта, че именно случилото се трагично събитие е повлияло на възможността на ищеца да намира рационални решения за справяне с житейски ситуации.