Решение № 77 от 29.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велико Търново, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000327 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 96/18.10.2022 год., постановено по т. д. № 178/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд е прието за установено, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

417 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК съществуването на вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр. София по отношение на А. И. В., ЕГН **********, гр.

Белене, обл. Плевен, ********* - кредитополучател и „Екобел Фиш“ ЕООД, ЕИК 131468090, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Суха река“, бл. 221, вх. А, ап. 15, представлявано от управителя И. С. И. – солидарен длъжник, произтичащо от Договор за банков кредит № 20КР-АА-5116/13.08.2007 г., ведно с Договор за встъпване в дълг от 06.04.2015 г. и Анекс № 1 от 06.04.2015 г. към него, при условията на солидарна отговорност, в общ размер на 137 011.94 лв., от които: 122 128.26 лв. просрочена главница; 12 987.55 лв. - просрочена договорна лихва за периода от 19.11.2019 г. до 04.02.2021 г. вкл.; 170.40 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 19.11.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 18.99 лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; 229.76 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 04.02.2021 г.;

1 356.98 лв. - законна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 16.03.2021 г.; 120.00 лв. - 1 непогасени разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 99/19.03.2020 г. и изпълнителен лист от 19.03.2021 г. по ч. гр. д. № 220/2021 г. по описа на Районен съд - Левски. Със същото решение са осъдени А. И. В., ЕГН **********, гр.

Белене, обл. Плевен, ********* и „Екобел Фиш“ ЕООД, ЕИК 131468090, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Суха река“, бл. 221, вх. А, ап. 15, представлявано от управителя И. С. И. да заплатят направените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр. София деловодни разноски в заповедното производство в размер на 2 740.24 лв. д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и пред настоящата инстанция по т. д. № 178/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд в общ размер на 4 430.94 лв., от които 2 740.24 лв. д.т., 300 лв. - депозит за вещо лице, 850.70 лв. допълнителен депозит за вещо лице за експертиза; 540 лв. - юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Екобел Фиш“ ЕООД, ЕИК 131468090, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Суха река“, бл. 221, вх. А, ап. 15 и А.

И. В., ЕГН **********, гр. Белене, обл. Плевен, *********, със съдебен адрес: гр. София 1000, **********, чрез адв. Б. Л. от САК против Решение № 96/18.10.2022 год., постановено по т. д. № 178/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно. Излага се, че преди образуване на настоящото дело е образувано по предявен отрицателен установителен иск пред СГС между същите страни и за същото вземане, поради което предявеният в настоящото производство иск е недопустим. Като съображения за неправилност на решението се излагат няколко вида възражения. На първо място съдът неправилно е уважил предявения иск, като не е взел предвид, че е налице плащане, както и липса на забава от страна на длъжниците. Излагат се съображения и за нищожност на сключения между страните анекс. На следващо място по възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост се излага, че съдът неправилно е кредитирал събраните гласни доказателствени средства. Неправилно съдът не бил допуснал разглеждането и на направеното възражение за прихващане, като дължал да даде указания на страната или да конкретизира възражението си, или да посочи, че тя не сочи доказателства за възражението си. В случая, според жалбоподателя било налице и нищожност на сделката за встъпване в дълг, по което съдът не се бил произнесъл. Излага се, че първоинстанционният съд е постановил решението си, изцяло уважавайки претенциите на ищеца, без да обсъди нито едно от посочените по-горе възражения на ответниците. В заключение са твърди, че производството е недопустимо, а при условията на евентуалност – ищцовите претенции – неоснователни.

Направено е искане да се обезсили обжалвания съдебен акт, като се прекрати производството по делото, при условията на евентуалност - да се отмени и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111, представлявано от Н. Б. и С. П. - изп. директори, чрез юриск. В. А..

В същия се излага, че подадената въззивна жалба е допустима, но неоснователна.

Неоснователно било възражението за недопустимост на производството, тъй като предявеният в настоящото производство иск (респ. заявлението по чл. 417 от ГПК) е подаден преди образуваното производство по цитирания отрицателен установителен иск. С оглед на горното се прави извод, че предявеният иск е допустим, а постановеното решение – допустимо. Неоснователни били и възраженията на жалбоподателя, че е налице плащане на дълга по кредита; че е налице нищожност на клаузата за наказателната лихва, както и Анекс № 1 към договора; липса на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост; характера на възстановените от банката лихви; ненастъпила предсрочна изискуемост, поради ненадлежно невръчване на покани за предсрочна изискуемост; по възражението за прихващане; по възражението за нищожност на сделката за встъпване в дълг. Прави се извод, че постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на настоящото производство, тъй като преди образуване му е предявен отрицателен установителен иск между същите страни и за същото вземане.

Напротив преобладаващата съдебна практика (Определение на ВКС, I т. о. по ч. т. д.

№ 867/2011 г., Определение на ВКС, II т. о. по ч. т. д. № 131/2012 г., Определение на ВКС по ч. т. д. № 764/2011 г., II т. о.), която се споделя и от настоящата инстанция приема, че при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за същото вземане, за което преди това кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, отрицателният установителен иск е недопустим.

Това е така, тъй като при издадена заповед за изпълнение (чл. 410 или чл. 417 от ГПК) право на кредитора е дали да защити правото си по общия исков ред или по реда на 3 заповедното производство. Процесуална пречка за използването на облекчения процесуален ред, този на заповедното производство може да бъде обоснована само, когато отрицателният установителен иск е предявен преди да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. При вече подадено заявление, възражението по чл. 414 от ГПК ще гарантира на длъжника защитата на интереса му, тъй като съгласно чл. 416, предл. първо от ГПК заповедта за изпълнение няма да влезе в сила и тогава кредиторът ще трябва да потърси исковата защита на правото си, за да не бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение (чл. 415, ал. 5 от ГПК). Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането, правата на длъжника са защитени, защото заповедта се обезсилва. Ако кредиторът предяви иска в законния срок, длъжникът може да изчерпи всички възражения, на които основава липсата на задължение, в производството по положителния установителен иск. В този случай производството по отрицателния установителен иск става безпредметно, тъй като предметът на двете дела е един и същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, съответно за което е предявен иск за несъществуването му.

Неподаването на възражение от длъжника от своя страна предпоставя влизане в сила на заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 424, ал. 1 от ГПК иск от длъжника за несъществуване на вземането въз основа на обстоятелства, които са съществували към момента на изтичане на срока за възражение не може да бъде предявен. Не съществува нормативна пречка за влизане в сила на заповедта, ако между момента на издаването й и този на влизането й в сила бъде предявен отрицателен установителен иск за същото вземане.

Съгласно чл. 416, предл. първо от ГПК, такава пречка е само подаденото възражение по чл.

414 от ГПК. Възраженията на ответниците са логически обосновими, само ако на отрицателния установителен иск, макар предявен не пред заповедния съд, бъде придадено значението на възражение по чл. 414 от ГПК. Това обаче означава, че за кредитора възниква задължението да предяви положителен установителен иск за вземането, за което е издадена заповедта, като този иск се счита заведен от момента на подаване на заявлението - чл. 422, ал. 1 от ГПК и отрицателният установителен иск (защото е предявен след подаване на заявлението) би се оказал по-късно заведен и производството по него следва да се прекрати чл. 126, ал. 1 от ГПК, освен ако се приеме, че фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК в тази хипотеза не е приложима, което не се подкрепя от нормативната уредба. Освен това такова разрешение ще даде възможност на недобросъвестния длъжник, след като получи препис от заповедта за изпълнение, вместо възражение по чл. 414 от ГПК, да може да предяви отрицателен установителен иск за същото вземане, за което е издадена заповедта. Според възприетото от ответниците становище, този иск има значение на възражение по чл. 414 от ГПК и заповедта не влиза в сила (няма друго нормативно основание да се отклони влизането в сила на заповедта, освен фингираното приравняване на иска на възражение по чл. 414 от ГПК). Но тази заповед не е обезсилена - следователно заповедният съд трябва да укаже на кредитора да предяви положителен установителен иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Законът не дава на съда право на преценка дали да даде такива указания, или не - съдът е длъжен да процедира като при подадено възражение, щом отрицателният установителен иск е 4 приравнен на такова. След като получи указанията, кредиторът е длъжен да предяви иска, иначе следва обезсилване на заповедта. Фикцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК не се прилага (според тезата на ответниците). Тогава сезираният с положителния установителен иск съд ще е длъжен да прекрати производството по него (защото за същото вземане преди това е предявен отрицателен установителен иск от длъжника и важи правилото на чл. 126, ал. 1 от ГПК) и като краен резултат пак ще се стигне до обезсилване на заповедта за изпълнение.