Решение № 4129 от 19.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4129 гр. София, 19.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110156211 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от [фирма] срещу [фирма] искова молба, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 615.29 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 381.28 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата 20.86 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4.32 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13182/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноски по исково и заповедно производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

В законен срок е постъпил отговор от ответното дружество. Намира исковата молба за частично недопустима и нередовна. По същество оспорва исковете. Твърди, че между страните е налице договорно правоотношение. Претенцията за дялово разпределение била 1 недоказана. ОУ на ищеца не намирали приложение. Оспорва акцесорните претенции. Прави възражение за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца –[фирма] заявява, че не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на [фирма].

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ " небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор.

Съгласно чл. 149, ал. 3 ЗЕ, в сила от 12.03.2021 г., когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Според чл. 150, ал.

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. От анализа на посочените разпоредби следва, че от 12.03.2021 г. – датата на влизане в сила на чл. 149, ал. 3 ЗЕ, при липса на сключен договор на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ между топлопреносното предприятие и съответен клиент на топлинна енергия за небитови нужди, възникналите във връзка с доставката и потреблението на топлинната енергия отношения между топлопреносното предприятие и юридическо лице, помещаващо се в отделен имот от сграда в режим на етажна собственост, се регулират според правилата, приложими в отношенията с битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. От 12.03.2021 г. е 2 въведена и дефиниция за краен ползвател с § 1, т. 28б от ДР на ЗЕ - "краен ползвател" е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление и се помещава в отделен имот от сграда - етажна собственост, която се снабдява с топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, и когато продажбата на енергия се осъществява без индивидуален договор. Съгласно § 78 от ПЗР към ЗИД законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. На разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ЗЕ не е придадено обратно действие. От момента на влизане в сила на посочената правна норма, а именно от публикуването на измененията в ДВ, бр. 21 от 2021 г., т. е. от 12.03.2021 г., отношенията между ищеца и ответника следва да се регулират от договор при публично известни Общи условия, за който не е необходима писмена форма за действителност. Ето защо, съдът намира, че до дата 12.03.2021 г. за наличието на договорно правоотношение между страните е необходим писмен договор – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, като след тази при липсата на писмен договор, то на основание законовата разпоредба на чл. 149, ал. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява по силата на ОУ на топлопреносното предприятие, следователно договорното правоотношение между страните /когато имотът се намира в сграда ЕС/ възниква по силата на закона и приложим е редът за клиентите на битови нужди.

В случая ответникът, чиято е била доказателствената тежест за това, не е представил по делото доказателства, от които да се установява наличието на твърдяното от него с отговора на исковата молба и писмена молба с вх. № от 16.02.2023 г. обстоятелство, че между страните е сключен писмен договор. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129 от 07.06.2005 г., том I, рег. № 2575, дело № 122/2005 г. по описа на нотариус Д. Т., рег. № *** в НК, с район на действие СРС, се установява, че на 07.06.2005 г. ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно магазин № 18, находящ се в [адрес], като не се установява това правно положение да е променено. Обстоятелството, че именно [фирма] през исковия период е собственик на топлоснабдения имот и, че в това си качество именно той е ползвал същия през процесния период, не се оспорва от ответника с отговора на исковата молба. Същевременно от страна на ответника не се излагат твърдения топлоснабденият имот да се ползва за битови нужди. Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал топлинна енергия за стопански нужди.

Съдът намира, че от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, както и от приложения протокол от ОС на етажната собственост, се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, в процесния магазин за предявения с исковата молба период не е осигурен достъп до имота за отчет на следните дати 04.06.2020 г., 13.06.2020 г., 20.05.2021 г. и 25.05.2021 г., за което са съставени констативни протоколи, но въпреки това не е била начислена ТЕ за отопление на имота. За процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана на база пълната отопляема кубатура в размер на 498 куб. м, като същата възлиза в размер на 108263.35 kWh, съответно пък ТЕ за БГВ е начислявана на база един брой потребител на топла вода при определен разход 140 л. на денонощие за един потребител на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., действаща за процесния период. Вещото лице, изготвило техническата експертиза, е констатирало, че е била служебно начислена и топлинна енергия за отопление на общите части за периода от 2019/2020 г., доколкото в стълбищната клетка е налице един радиатор с инсталирана мощност 893 W, като задължението е формирано на база инсталирана мощност умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ в 3 размер на 239.235 kWh, като в акта за разпределение на кубатурата по отношение на процесния имот за посочения период е отбелязано, че не е налице припадаща се част от стълбището. Посочено е, че начислените суми за процесния период, с изключение на тези за отопление на общите части, са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2004 г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.

Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 2593.94 лв., като същата е формирана като сбор от главницата за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 771.05 лв., главницата за топлинна енергия за отопление на общите части за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 23.98 лв. и главницата за топлинна енергия за БГВ в размер на 1798.89 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като в посочените суми е включена и сумата по изравнение за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в общ размер от 843.70 лв., от която сума в размер на 885.78 лв. за доплащане за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер от 42.08 лв. за възстановяване за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Така посочената сума е без предишни неплатени и просрочени задължения и без начислени лихви или съобразни прихващания.

В СТЕ вещото лице е посочило вариант, в който стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 2569.94 лв. при приспадане на сумата за отопление на общите части на сградата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Вещото лице е посочило, че тази сума не е дължима, тъй като в акта за разпределение на кубатурата за процесния имот няма приспадаща се част от стълбището. Сума за отопление на общите части на сградата не е начислявана за следващия отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.