Решение № 295 от 22.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Стара Загора, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Д.а Н. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20215500901396 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.

45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2019 г около 06:45 часа, в с.

***, на ул. „Г.*, до бившата *, водачът И.Д.С. на автобус „***“, модел „********“, с peг. № ********, собственост на „З.Т.“ ООД, поради движение с превишена за населеното място и несъобразена скорост, нарушава правилата за движение и удря пешеходеца М.П. П.. В резултат на предизвиканото ПТП е причинена смъртта на М.П. П., която въпреки оказаната й своевременна медицинска помощ, на 15.11.2019 г. е починала.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 145/2019 г. и е образувано ДП № ЗМ 494/2019 г., по описа на РУ- Н.. С влязла в сила на 13.08.2021 г. Присъда от 08.09.2020 г., постановена по НОХД № 314/2020 г., по описа на ОС — Сливен, изменена с Решение № 10 от 01.07.2021 г. по ВНОХД № 278/2020 г., по описа на Бургаски апелативен съд, И.Д.С. е признат за виновен за това, че на 07.11.2019 г. в с. ***, общ. Н., при управление на моторно превозно средство - автобус „***" модел „********" с peг. № ********, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.П. П. от с. ***, настъпила на 15.11.2019 год. - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в", предл. 1, вр. с чл.

342, ал.1 от НК. На водача с. е наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок и е лишен от право да управлява МПС за определен срок.

1

Починалата в резултат на описания пътен инцидент М.П. П. е майка на П. Ж. П., Р. Ж. П. и П. Ж. Д..

М. П., заедно с нейните деца били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и отдаденост тя отгледала и възпитала своите деца П. П., Р. П. и П. Д.. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на М. П. дълбоко травмирала ищците, те тежко понасяли загубата на своята обичана майка, починала така нелепо и неочаквано. Тя винаги била пример за своите синове и дъщеря си. Приживе била изключително грижовна и любвеобилна майка. Обичала да прекарва време и да се забавлява със семейството си.

Починалата М. П. била силно привързана към децата си, тя ги подкрепяла, подпомагала ги във всичко и споделяла ежедневието си с тях. Била до тях винаги и показвала отдадеността си на семейството във всеки момент от живота. Тя била всеотдайна и много отзивчива. Трите й деца разчитали на нея, а тя помагала винаги и с каквото може на своите синове и дъщеря си.

При пътния инцидент П., Р. и П. загубили единствения си жив родител. М. П. дарявала ищците със своята майчина любов, обгрижвала ги и обичала да прекарва много време с тях. Починалата успяла да изгради дълбока емоционална и духовна връзка с всяко едно от децата си. Те живеели заедно, били неразделни и нямали никакви пререкания помежду си. Когато остаряла М. П. разчитала на своите синове и дъщеря си. Те поделили грижите за своята майка - ходели да пазаруват вместо нея, придружавали я, когато се налагало да посети лекар, грижели се за домакинството, готвели й и поддържали чисто.

При трагичния инцидент ищците загубили важна част от семейството си, много скъп за тях човек, поради което към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни.

След процесното ПТП, всичко се променило за ищците и ритъмът им на живот сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Трудно приемат смъртта на своята родна майка и най-близък човек. П. П., Р. П. и П. Д. с умиление си спомнят за всички хубави мигове, преживени с майка им, починала по такъв нелеп начин. Семейните събирания на ищците вече не са като преди. Те всеки път си припомнят и говорят за пътния инцидент белязал живота им, в който загинала М. П.. Ищците избягват да излизат и да се срещат с други хора. Станали са затворени, мрачни и некомуникативни.

Смъртта на майка им е повлияла на общото им емоционално състояние.

Оплакват се от напрегнатост, обща тревожност и безпокойство. Без съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.

Моралните страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще съпътстват ищците през целия им живот. След загубата на толкова близък човек П. П., Р. П. и П. Д. страдат от липса на апетит и нарушения в съня. Те често посещават гроба на майка си и всеки път се връщат разстроени. Станали апатични към всичко случващо се около тях.

2

Към настоящия момент ищците все още не са преодолели огромната загуба, изпитват болка и тъга, като непрекъснато живеят с мислите за своята майка.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал автобус „***“, модел „********“, с peг. № ********, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „**“ АД, с полица № ***, валидна от 15/01/2019 г. до 14/01/2020 г.

На 22.03.2021 г. ищците отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „**“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх.№ 3850/22.03.2021 г.

Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищците - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Доколкото застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 22.03.2021 г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Предвид изложеното е направено искане ответникът да бъде осъден , да заплати, както следва:

Н а П. Ж. П., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2019г., при което е причинена смъртта на майка му М.П. П., законната лихва върху претендираната главница 1, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 22.03.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;

На Р. Ж. П., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2019г., при което е причинена смъртта на майка му М.П. П., законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 22.03.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;

На П. Ж. Д., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2019г., при което е причинена

3 смъртта на майка й М.П. П., законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 22.03.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;

Претендират се разноските по делото.

На основание чл. 127. ал. 4 от ГПК се посочват следните банкови сметки, по които да бъдат изплатени застрахователните обезщетения в полза на ищците:

IBAN: **********, BIC: ***, при /банка/, с титуляр: П. Ж. П.;

IBAN: **********, BIC: ***, при /банка/, с титуляр: Р. Ж. П.;

IBAN: **********, BIC: ***, при /банка/ с титуляр: П. Ж. Д..

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че предявените с исковата молба искове са допустими, по същество частично основателни, като се оспорват същите по отношение на техния размер.

Не се оспорват изложените факти в исковата молба, че на 07.11,2019г. в с.***, общ.Н. е реализирано ПТП с участието на автобус „***”, модел „********”, с peг. № ********, управляван от И.Д.С., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на този автобус към датата на ПТП. С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, не се оспорва и вината на водача на автобуса за настъпване на ПТП, при което е причинена смъртта на пешеходката М.П. П., майка на ищците. В тази връзка не се оспорва, че е налице влязла в сила осъдителна Присъда на 13.08.2021 г. спрямо водача на автобуса, постановена по НОХД № 314/2020г, по описа на Сливенски окръжен съд, изменена с Решение № 10/01.07.2021 г. по ВНОХД № 278/2020г. на Бургаски апелативен съд.

Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба, включително факта, че основната и единствена техническа причина за настъпване на ПТП са допуснати нарушения на ЗДвП от страна на водача на автобуса - И.Д.С..

Не се оспорва, че ищците са уведомили ответното дружеството за настъпилото ПТП и са предявили застрахователни претенции по чл.380 КЗ, Оспорва се обаче факта, че с претенция вх.№ 38/22.03.2021 г. те са посочили банкови сметки за изплащане на определеното им застрахователно обезщетение в депозираната молба- до ЗК”**" АД. Посочва се, че в обстоятелствената част на молбата очевидно липсват данни за банкови сметки на молителите /ищци в настоящото производство/, а към нея не са били приложени сочените като „доказателства” 3 бр.удостоверения за банкови сметки. В този смисъл се прави възражение за неизпълнение от страна на ищците на задължението им по чл.380 ал.1 изр.2 КЗ.

Изрично се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка М.П. П.. Твърди се, че е налице виновно поведение от нейна страна, изразяващо се нарушение на 4 задълженията й като пешеходец, поради което счита, че нейния принос за настъпване на вредоносния резултат значително надхвърля този на виновния водач на автобуса.

Конкретно се твърди, че М. П. е навлязла в платното за движение при наличие на движещо се по него МПС, т. е. не се е съобразила с приближаващия автобус. Пострадалата се е движила технически неправилно по лявата граница на платното за движение и е предприела пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходната пътека. Налице е драстично нарушение от страна на пострадалата едновременно и на двете изисквания, произтичащи от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 т. 1 от ЗДвП-„ При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства“ Поддържа се, че допуснатото нарушение от пострадалата М. П. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и представлява съществен принос за настъпване на ПТП. Предвид горното, се счита, че предприемайки неправомерно и изключително опасно пресичане на платното за движение пред движещ се по него автомобил, при това извън зоната на пешеходната пътека, пострадалата значително е допринесъла за настъпване на вредоносния резултат и това нейно поведение е в пряка причинно - следствена връзка с получените травматични увреждания, които са довели до нейната смърт.

По отношение на исковете на тримата ищци за претендираните главници от по 150 000лв се посочва, че независимо и отделно от направеното възражение за съпричиняване, се счита, че исковите претенции са силно завишени по размер и неотговарящи на реално претърпените болки и страдания от ищците, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.