Определение № 3351 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1501/2025
- Вид
- Определение № 3351
- Подписан
- 15.07.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Бойко Александров Мачорски, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3351 гр. Варна, 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Н. Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501501 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 18805/11.06.2025 г. по описа на ЧСИ Людмил С. с рег. № 895, с район на действие ОС – Варна, от Н.
К. С., ЕГН ********** и М. Я. С., ЕГН ********** – длъжници, подадена чрез техния процесуален представител – адв. К., срещу постановления за разноски, обективирани в покани за доброволно изпълнение с изх. № 17035/10.06.2025 г. и с изх. № 17038/10.06.2025 г., за Н. С.: 1746,68 лв., от които 1200,00 лв. присъдени разноски, 200.00 лв. разноски по изпълнителното дело, 346,68 лв. такси по ТЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 168,00 лв. с ДДС, дължими към 24.06.2025 г. и за М. С.: 1734,68 лв., от които 1200,00 лв. присъдени разноски, 200.00 лв. разноски по изпълнителното дело, 334,68 лв. такси по ТЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 168,00 лв. с ДДС, дължими към 24.06.2025 г.
В жалбата е посочено, че не се оспорва обстоятелството за дължимостта на сума в размер на 2400 лв., представляваща присъдени в полза на взискателите разноски по воден между страните спор, за която сума взискателят се е снабдил с изпълнителен лист. Оспорва изцяло дължимостта на разноски по изпълнението – както за претендираното адвокатско възнаграждение, така и разноски по изпълнителното дело, определени в размер на 696,52 лв. за всеки от длъжниците. Твърди, че на дата 07.05.2025 г. по гр. д. № 12215/2023 г. по описа на РС – Варна е депозирано искане за задължаване на А. К., Д. К. и „Шанс – 95“ ЕООД да посочат банкова сметка, по която да бъдат платени присъдените им разноски за производството. С разпореждане № 19062/09.05.2025 г. ВРС задължил страните да посочат банкови сметки с оглед заплащането на дължимите суми. Страните били уведомени, като след тази дата процесуален представител на взискателите извършвал действия в електронната папка по делото. Сочи, че на 23.05.2025 г. с нова молба заявили готовност за доброволно изпълнение. „Шанс – 95“ 1
ЕООД предоставило информация, като дължимата сума била заплатена още на 28.05.2025 г. На 10.06.2025 г. на длъжниците били връчени ПДИ с посочени по – горе изх. номера по описа на ЧСИ, в които освен сума, дължима за разноски, в тяхна тежест били възложени и разноски по изпълнението.
Поддържа, че такива не се дължат, поради което подава настоящата жалба на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Намира постановлението на ЧСИ в тази част за незаконосъобразно. Твърди, че отговорността за разноските следва да бъде понесена от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството, респективно за начисляването им. Посочва, че длъжниците не са получили необходимото съдействие от техните кредитори с оглед изпълнението на задължението им. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че разноските следва да бъдат понесени от взискателите. Моли за отмяна на така обжалваните актове.
В срок е постъпило възражение от взискателите А. К. и Д. К., подадено от техния процесуален представител – адв. Т.. В него посочват, че жалбата е недопустима, тъй като на първо място жалбоподателите е следвало да отправят искане до съдебния изпълнител относно разноските и след евентуален негов отказ да бъде подадена жалба. Поддържат, че плащането е било осъществимо, като сумата бъде наредена с пощенски запис или да бъде депозирана в банка на името на взискателите. Позовават се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, като посочват, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителите действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Сочи, че ЧСИ е обвързан от изпълнителната сила на влязлото в сила решение, както и че той е сезиран с надлежно искане за принудително изпълнение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателите са направили искане за прилагане на гр. д. № 12215/2023 г. по описа на РС – Варна. Съдът намира, че с оглед установяването на факти, които са от значение по делото, гр. д. № 12215/2023 г. по описа на РС – Варна следва да бъде изискано за послужване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗИСКВА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ гр. д. № 12215/2023 г. по описа на РС – Варна.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след получаване на гр. д. № 12215/2023 г. по описа на РС – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3