Протокол № 670 от 27.12.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 670 гр. Сливен, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а и прокурора Д. Г. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20242200600766 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят М. Д. З., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Х. К. от АК – Сливен, редовно упълномощен за въззивната инстанция.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява зам. окръжният прокурор Г..

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството пред тази инстанция е образувано по жалба на М. Д. З., чрез неговия защитник адв. Х. К., срещу решение постановено по ЧНД № 1420/2024 г. по описа на СлРС, с което М. З. е настанен на принудително лечение по реда на чл. 89 и сл. НК в ДПБ - Р..

В жалбата се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушаване на процесуалните права. Навеждат се конкретни 1 възражения, във връзка с това оплакване, като най-напред се сочи, че основното доказателство по делото, а именно заключението на вещите лица изготвили съдебната психолого-психиатрична експертиза, едно от вещите лица е предубедено и заинтересовано от изхода на делото, тъй като преди години жалбоподателят е живял на съпружески начала с дъщерята на д-р К., в последствие двамата се разделили, което е формирало лоши отношения между тях. Твърди се в жалбата, че това се отразило и на заключението на вещото лице, което е следвало да се отведе от изготвяне на заключението на експертизата. Твърди се, че този порок е толкова съществено, че представлява абсолютно основание за отмяна на атакувания съдебен акт, който правилно се нарича „определение“ в жалбата. Твърди се, че не са налице основания жалбоподателят да бъде настанен на принудително лечение и в подкрепа на това, доколкото не са налице условията на чл. 89 б. „а“ от НК и в тази връзка се представят две частни заключения от Център за психология и психотерапия – София. Освен това се представя и декларация от майката на жалбоподателя, която заявява, че поема задължение ако бъде предаден синът й да бъде под нейно наблюдение.

Настоява се за отмяна на атакуваното определение, като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и да се върне делото на първоинстанционния съд или да се измени определението на съда, като се постанови предаване на освидетелствания на близките, от които има декларирано съгласие.

Към жалбата са приложени декларация от майката на жалбоподателя, както и две частни заключения, едното от които е озаглавено и като психологична експертиза, първото изготвено от доц. Т.Г.Ж. доктор по медицина, а второто е изготвено от М.Г. - клиничен психолог, първото е с дата 27.11.2024 г., а второто е с дата 03.12.2024 г., тоест актуални и са предоставени от жалбоподателя. С дата 03.12.2024 г. е представено и сведение от самия жалбоподател, в което се заявява, че в периода между 2004 г. и 2005 г. е живял на семейни начала с дъщерята на вещото лице д-р Е.Г..

По делото е постъпило писмено възражение от прокурор на РП – Сливен, с което се оспорва основателността на подадената жалба, а твърденията, че дъщерята на вещото лице д-р Е. К. е живяла на семейни начала със жалбоподателя, се считат за голословни и неподкрепени от доказателства и представляват негова защитна версия. Същевременно се 2 аргументира и тезата, че дори да са верни, това автоматично не води до извод, че вещото лице не може да участва в изготвянето на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза и няма основание да се счита, че същата е неправилна и че вещото лице е предубедено и заинтересовано от изхода на делото. По отношение на заключението се твърди, че същото е обосновано, пълно и правилно и не възниква съмнение относно неговата правилност, обективност и достоверност. Същевременно се обосновава и друга теза, а именно, че ако се приеме, че е на лице съмнение относно правилността на експертизата, с оглед на участието в нея на вещото лице д-р К. и се приеме за основателно възражението за нейната заинтересованост, се отправя искане да бъде назначена повторна съдебна психолого-психиатрична експертиза изготвена от други вещи лица. Същевременно искането в жалбата да бъде наложена мярка по чл.89 б. „а“ от НК се твърди, че е неоснователно, тъй като майката на жалбоподателя е възрастна жена, която обективно, предвид заболяването на З., не би могла да изпълни задълженията си да наблюдава и да се грижи за сина си.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото представеното ЧНД № 1420/2024 г. по описа на Районен съд гр.

Сливен, както и представените писмени доказателства, поради което и по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото ЧНД № 1420/2024 г. по описа на СлРС и представените по делото с жалбата писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, аз изцяло се присъединявам към становището на прокурора от районна прокуратура. Действително, едва във въззивната инстанция за пръв път са наведени твърдения за предубеденост на едно от вещите лица. Дали това е така или не, аз не мога да преценя от наличните към настоящия момент доказателства. С оглед на това и с цел най3 правилно изясняване на всички факти и обстоятелства, касаещи делото, моето становище е, че би следвало да бъде назначена повторна комплексна експертиза, като от състава на вещите лица бъде изключена д-р К., като по този начин ще се даде възможност за изготвяне на смятам експертно заключение, чиято правилност не би следвало да бъде обсъждана през призмата на заинтересованост на някое от вещите лица. В тази връзка моето искане е да бъде назначена повторна комплексна съдебна психологопсихиатрична експертиза.

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, това доказателствено искане, което е направено с жалбата за искане за назначаване на повторна експертиза с участието на други вещи лица разбира се, че го поддържаме. Искам само да вметна, че в протокола на едно от съдебните заседания на първоинстанционния съд заявлението на подзащитният ми, че е имал връзка с дъщерята на д-р К. е протоколирано и е останало като глас в пустиня. Нито защитата, нито прокурора, нито съда, никой не е взел отношение по повод на заявеното от него. Не е така подхвърлено сега и не за първи път се навежда това, просто никой не е обърнал внимание. Наред с това имам и други доказателствени искания, във връзка с възможността да бъде предоставено на грижите на близките лечението на лицето, водим и моля да бъде разпитана като свидетел майката на подзащитния ми, както и още двама души, които са близки и на нея, и на подзащитният ми, които могат да изяснят обстоятелствата свързани с това. С оглед това, че експертизата е в основата на вземането на решение, намирам, че делото не е изяснено и фактическа страда и моля да допуснете както изготвянето на повторна, така и събирането на гласни доказателства, чрез водените от нас свидетели.

Жалбоподателят З.: Поддържам исканията на защитника ми.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът след съвещание намира, че следва да допусне до разпит водените в днешното съдебно заседание свидетели, тъй като депозираните от тях показания биха допринесли за изясняване на обстоятелствата, които са предмет на доказване по настоящото дело. Доколкото в определението си за насрочване на делото съдът е констатирал необходимост да бъде проведен разпит на жалбоподателя, съдът счита, че следва най-напред да проведе такъв, след което ще бъдат разпитани и допуснатите свидетелите, с оглед на което 4

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА допълнителен разпит на майката С.И.З. и свидетелите М.Г.С. и И.Г.Т..

ПРИСТЪПВА към разпит на освидетелстваното лице М. Д. З..

Освид. З.: Разпитван съм пред първоинстанционния съд. Поддържам изцяло това, което съм заявил при разпита ми пред първата инстанция.

Заболяването, за което говоря вируса на Епщайн бар, се появи за първи път през 2022 г. Появява се на кръвна проба нормална, а там излиза като преминала инфекция. Така го тълкуват лекарите. При по-обстойни изследвания, които разбрах след консултация със специалист в Александровска, в имунология, там проф. М. обясни, че трябва да се направи ДНК-изследване на слюнка, тъй като кръвните изследвания не са точни и това се случи това лято август месец мисля че беше и там излезе една висока стойност два милиона и двеста хиляди единици.

До настоящото производство не съм посещавал психиатрични кабинети.

От д-р А. съм консултиран 2023 г., понеже от самото заболяване започнаха да ми се появяват неврологични проблеми. Лежах в пловдивска болница, в Неврологично отделение, където при направено изследване, мисля че се казва ЕМеХе, където се мери предаването на импулсите по нервните пътища, се установи слаба индукция и решиха да ми направят пункция на гръбначния стълб, за да видят дали има в ликвора вирус и дали е поразена централната нервна система. След тази пункция бях много зле, на следващия ден бях изписан, качих се качих да шофирам с адското главоболие, премрежваше ми се зрението, спирах да повръщам, чувствах се много зле и звъннах на личната ми лекарка. Обяснявам й, че съм на магистралата, че много зле се чувствам от тази пункция и я питам какво да направя. Тя ми каза, че това е сериозно положение и да вляза веднага в Спешно отделение в Стара Загора. Влязох в Спешно отделение в Стара Загора, там веднага ме приема, направиха ми ЯМР, направиха ми терапия, с която ме закрепиха. Аз непрекъснато повръщах, бях с адско главоболие, зрението ми беше засегнато, не можех да се движа. Аз едвам отивах от стаята до тоалетната и се връщах.

След това, след седмица, стабилизираха ме и ме изписаха, след което се прибра в Сливен, но влошаванията ми продължиха и аз постъпих в Спешно отделение в Сливен. Когато бях в Спешно отделение в Сливен продължиха проблемите ми със зрението и не си чувствах ръцете, изтървах разни неща, 5 краката ми бяха много слаби и тъй като беше по великденските празници нямаше реално персонал, нямаше лекари и постоянно ми бяха вливани успокоителни, аз събуждах, продължавах да не мога да виждам, не разбирах какво се случваше и изпаднах в такъв спор със здравните лица там, че те ми казват, че ми няма нищо и ми дават успокоителни препарати, а аз не виждам, телевизора не мога видя, аз не можех да си прочета нищо на телефона. Аз казвах, че ако няма специалист и не могат в момента да вземат мерки да ме изпратят някъде, в Пловдив има кой да ме закара, да ме вземат в болница, защото това е сериозно състояние. В момента, когато човек не може да вижда, не може да ходи, изтърва неща с ръцете си, започва да се притеснява и след няколко караници с персонала извикаха въпросният доктор А. в 2 часа през нощта. Човекът беше сънен от тях си и седнахме и аз му обяснявам какво ми се случи и той ми каза, че в момента няма кой да ми обърне внимание и ако искам да постъпя ще постъпя в психиатрия ако продължавам да се карам с лекарите и това е, което може да направи и ако продължавам да се карам може да постъпя в психиатрия ако мисля, че там ще се чувствам по-добре и аз му казах, че не естествено, а просто искам някой да вземе мерки, защото състоянието ми е доста сериозно и плашещо, защото млад човек в разцвета на силите си изведнъж не може да види и така и това беше. Той не ми е изписал лекарства. Аз му казах, че съм спокоен и ще изчакам лекар след празниците, за да ме изпише.

Отношенията ми с децата ми са добри. Много добри. Не се спазва режим за виждане за жалост, защото е рисковано. Това е нещо, което наймного желая на този свят да мога да изкарам известно време с децата си, но поради високия товар на вируса е опасно за децата. Издръжката си я плащам.